Психологът Даниела Малакова работи с 250 деца от две търновски детски градини

С 250 МАЛЧУГАНИ ОТ ДВЕТЕ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ “ЗДРАВЕЦ” И “СЛЪНЦЕ” РАБОТИ ПСИХОЛОЖКАТА ДАНИЕЛА МАЛАКОВА. През последните 15 години практиката й е изцяло с деца, като в момента тя консултира от три- до седемгодишни, но има солиден опит и като психолог в SOS селището в Трявна, където се е занимавала и с подрастващи до 18-годишна възраст.

Даниела е завършила предучилищна педагогика и психология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, има две дъщери – Калина, на 11 години, и Елица, на три и половина. Като професионалист и родител тя отлично познава проблемите, вълненията и етапите на детското развитие, а работата й е свързана най-вече с поведенческата и познавателната сфера на децата в забавачките.

В ПЪРВА ГРУПА НА ЗАБАВАЧКИТЕ ДАНИЕЛА МАЛАКОВА ПРАВИ СТАНДАРТИЗИРАНА ДИАГНОСТИКА, С КОЯТО СЕ ИЗМЕРВАТ ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ УМЕНИЯ на най-малките и най-вече речта, която е най-точният показател за интелектуалното развитие на тригодишните. Проследява се умението на децата за общуване с връстниците им и с по-възрастните, както и пасивният речник, т.е. това, което децата разбират и са натрупали като потенциал. Пасивният речник е свързан с битови понятия от съвсем елементарен вид, като семейна среда, цветове, дрешки, домашни животни и т.н. После се прави проверка и на активния речник – дали децата могат да артикулират отделни предмети, владеят ли структурата на изречението – подлог, сказуемо, допълнение, правилно ли употребяват Аз формата, ориентират ли се пространствено чрез понятията “горе”, “долу”, “отпред”, “отзад” и т.н.

“Като че ли има едно схващане у родителя, че детските градини са само място за игра, забавачници, а всъщност те са първата стъпка на образователната система в България и тук тече много сериозен образователен процес”, категорична е Даниела Малакова.

Ако се случи да диагностицира дете с речеви затруднения, тя провежда разговор с родителите и започва индивидуална работа с малчугана. Според нея леко е увеличен броят на децата с речеви проблеми, което се дължи на различни причини. Зачестяват случаите с деца, които са родени в чужбина, чиито родители са се върнали у нас, а малките просто са расли в чуждоезикова среда, но това се надраства и не е дефицит.

Децата с интелектуални дефицити трябва да работят с логопед или психолог още в ранна възраст, защото после в училище изоставането се наваксва много трудно, съветва специалистът.

Поведенческите са втората група проблеми, с които Малакова работи, и те също проличават в общуването между децата. И тук личният родителски пример трябва да е водещ, твърди психоложката и припомня мисълта „Не говори на децата си, а им показвай“. В практиката си тя все повече се среща с т. нар. хиперактивни деца. Те са много лесно възбудими и нямат умения да се справят със собствената си енергия. Повечето от тях при индивидуална работа и общуване са незаменими, дават много добри показатели на развитие, но когато влязат в група се превъзбуждат и нямат контрол. Спорт и минимален престой в детската градина препоръчва Даниела Малакова, както и ежедневни разходки на чист въздух, независимо от времето и сезона. А за таблетите и интернета специалистът съветва да има регламент. Вечер, непосредствено преди лягане, те трябва да се избягват, за да може детето да се успокои и да има плавен преход към заспиване.

„ДЕЦАТА ОТ 3- ДО 7-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ СА НА ПЪРВО МЯСТО ДЕЦА. Те умеят да се усмихват и да се смеят от сърце, да изследват, да играят, да питат, да правят бели, да се забавляват от всичко и във всичко… Днешните деца разполагат с много знания и наблюдения за живота благодарение на информационния поток, който ги залива. Те са чувствителни и лесно раними, но в същото време повечето от тях носят и изразяват една житейска мъдрост, която надхвърля годите им. Да, те имат и своите странности, но тук сме ние, възрастните, да ги разбираме и да им помагаме да усвояват знания и умения, за да се справят с трудностите. Децата могат да бъдат много лесно провокирани и въвлечени в позитивно взаимодействие, ако се докоснеш до душата им. Най-успешно това се случва чрез прегръдка, помилване, зачитане на постиженията, колкото и дребни да са те, чрез изкуството – музика, рисуване… Почти няма дете, което да не реагира на песен или да откаже да рисува с акварел“, обяснява детският психолог. Според нея в повечето случаи няма лоши родители, а повечето са водени в действията си от любовта към детето. Но понякога тази любов може да изиграе лоша шега – да отнеме самостоятелността на детето и да го направи изцяло зависимо от възрастните…

Елена ЧАМУРКОВА