МИНАЛОТО ТЪРСИ ОТГОВОРИ. Потомци на жертвите от Гората на смъртта искат да им направят паметник

Преди 72 г. край Козаревец избиват врагове на властта от Г. Оряховица, Лясковец и Стражица

 

МАЛЦИНА ВЕЧЕ СИ СПОМНЯТ ЗА ЕДНО ОТ ГОЛЕМИТЕ ЗВЕРСТВА В РЕГИОНА, СТАНАЛИ ПРЕДИ 72 ГОДИНИ В ГОРАТА КРАЙ ЛЯСКОВСКОТО СЕЛО КОЗАРЕВЕЦ. През октомври 1944 година са избити и погребани в масови гробове почти 50 човека. Единствената причина е, че са нарочени за врагове на новата власт. На мястото няма нито кръст, нито паметна плоча и досега, а разследването на прокуратурата, предприето в началото на 90-те години на миналия век, когато останките са намерени, не води до конкретни резултати и не дава дълго очакваните отговори на близките.

Няколко от потомците потърсиха „Борба“, за да разкажем отново за случая, като близките на избитите се надяват с общи усилия да поставят поне паметен знак на мястото. Тъй като по-възрастните от роднините на жертвите вече не са на този свят, тежестта за това се пада на по-младите. Като за начало обаче те трябва да се издирят един друг.

Останките на избитите са изследвани от експерта на Регионалния исторически музей Иван Чокоев, когото потърсихме да разкаже какво е установил. Експертът е направил анализи на откритите в масовите гробове човешки останки, дрехи, сечива и множество гилзи и куршуми. Според Чокоев хората са били разстреляни пред предварително изкопани ровове, след което са натикани в тях. „Някои са били още живи и са доубивани с контролен изстрел. Открих даже свещеник с острие на кирка с част от счупена дръжка в тила“, обобщава данните от разкопките си в гората Чокоев.

За зверствата се заговаря в началото на 90-те години, когато дядото на бившия заместник областен управител Димитър Димитров води на мястото на масовите гробове група местни момчета. „Дядо ми е минавал с воловете си край гората и животните винаги са били неспокойни край това злокобно място. Тогава той решил да провери какво има в тази гора и видял разхвърляните кости. Така излязоха нещата, бе започнато и следствие, но така и не можа да стане ясно кои са избитите и кой го е извършил. Така всичко замря“, разказва Димитров.

Кметът Парашкев Парашкевов е чувал историите за избиването и газенето на труповете с камиони
Кметът Парашкев Парашкевов е чувал историите за избиването и газенето на труповете с камиони

КМЕТЪТ НА КОЗАРЕВЕЦ ПАРАШКЕВ ПАРАШКЕВОВ ПРИДРУЖИ НАШ ЕКИП ДО МЕСТНОСТТА МЕШЕТО, югоизточно от Козаревец, в посока Джулюница, където се намира Гората на смъртта. До нея води тесен коларски път, който лъкатуши край козаревските ниви. „Водил съм тук екип на Горан Благоев от БНТ да правят филм. Знам за избитите. Намериха костите им през 1992 година. Тогава бях млад ловец и с групата ни също ги видяхме. Познавам и хора от селото, които са ми разказвали как са ги карали да копаят ями за телата. Наблизо има и партизански паметник. Странно е защо е поставен на същото място, където след 9 септември са избивани хората“, обяснява местният управник. Той ни отвежда в близост до изоставена кариера за глина, от която започва гората. За ориентир ни служи именно партизанският паметник. Оказва се, че паметният знак не е за някое велико сражение или на загинал партизанин, а за това, че на мястото през юни и юли 1944 г. е… бивакувал Горнооряховският партизански отряд. Докато бродим към мястото на жестоките събития той ни преразказва история, поверена му от местен жител.

Заедно с още неколцина козаревчани през октомври 1944 г. мъжът е бил взет с камион от тогавашния партиен секретар и представители на Народната власт, за да свърши „една важна работа“. Не им обяснили за какво става дума. Накарали ги просто да копаят четири ями, двете от тях са във формата на Г и личат и досега в гората, сочи кметът. Останалите ровове са кръгли.

„Били са доста плитки. Не повече от половин метър. Нямали са повече време да дълбаят. Когато през 90-те години са открити останките, дойдохме местните ловци, за да видим какво е станало. Бяхме ужасени – изпочупени кости, навсякъде пръснати куршуми и гилзи. Заради плитките гробове явно и животни са ги разнасяли. Успели са да ги покрият с найлони, но даже и за корави мъже гледката бе потресаваща“, разказва още кметът.

 

ПОЛОВИН ВЕК БЛИЗКИТЕ НА ИЗБИТИТЕ НЕ СА ПОСМЕЛИ ДА ПОПИТАТ КЪДЕ СА ХОРАТА ИМ

 

Реставраторът Иван Чокоев пояснява, че сред останките имало даже скелет на младеж. Мълвата гласи, че като прибирали „виновните“, попитали в Стражица кой е Тодор Петров. Юноша, който се казвал по същия начин, отвърнал, че е той, и също бил отведен и убит. „Всички бяха боси, явно са прибрали най-ценното от тях. За убийците им ценност са се оказали и обувките. Един от скелетите бе почти два метра и бе в близост до детския. По него имаше останки от расото, сребърен кръст, молитвеник. В неговата глава бе и острието на кирката със счупена дръжка. По останките от дрехите, които се оказаха скъпи платове, съдим, че става дума за състоятелни и интелигентни хора. Нямаше почти никакви ценности. Явно и те са били взети.

Предоставил съм данните на прокуратурата, ако искат, могат да разследват. Навремето следствието не показа нищо“, обяснява още Чокоев. „Борба“ разговаря и с един от близките на човек, убит в гората. Димо Василев от Горна Оряховица е внук на един от разстреляните свещеници. Мъжът разказа как родителите му дълги години са търсили истината за дядо му. Арестували го в началото на октомври 1944 г. Взели го от местната църква и никой повече не го видял. “Имаха подозрения какво се е случило, до тях достигаха и слухове, но времената бяха такива, че никой не смееше да говори или разпитва. Тях ги бяха предупредили, че бил народен враг и да не го търсят повече. Така си и починаха, без да разберат“, обяснява Димо. Мъжът е ходил няколко пъти в Гората на смъртта. Разкрива, че не търси възмездие, а единствено иска да намери близките и на други избити. Разчита, че времето и новите времена няма да обрекат на забвение случая от Гората на смъртта, а скоро в нея ще има и паметник на жертвите, наред с партизанския.

Стилян НАЙДЕНОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *