ДРАМА С ЩАСТЛИВ КРАЙ. След 48 години осиновен търновец откри биологичното си семейство
Историята на Тодор Божилов е неоспоримо доказателство какво може да постигне един човек с несломим дух. Въпреки многобройните перипетии 53-годишният осиновен търновец успява да открие биологичното си семейство.
Тодор е роден на 25 ноември 1962 година във Велико Търново. Скоро след това е оставен в Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец, откъдето е осиновен, когато бил на три години и половина. „Имах късмета да попадна в много добро семейство на учители от София. Израснал съм в столицата и не съм подозирал изобщо, че съм роден във Велико Търново, камо ли че съм осиновен. Разбрах истината в 8 клас от една комшийка. Веднага отидох при осиновителите ми да ги попитам дали е вярно. Трудно ми е да опиша шока, който изживях, когато те потвърдиха казаното от съседката”, спомня си Тодор. Като навършил пълнолетие и вече имал собствен автомобил, идвал няколко пъти до Велико Търново и Дебелец, за да търси информация за биологичните си родители.
„Обграден бях с достатъчно родителска обич и единственото, което ме караше да търся кръвните си роднини, бе желанието да знам дали имам братя и сестри. Подсъзнателно мислех, че имам такива”, твърди той. След няколко години съпругата му попаднала на сайта „Търсим се” и споделила с него какво представя платформата. Без много да му мисли, Тодор веднага се присъединил и за 6 месеца успял да научи как всъщност се търси биологично семейство. В продължение на пет месеца денонощно следял информациите в сайта.

„Всеки има право да получи акт за раждане, при положение че е загубил своя. Всички осиновени сме с удостоверение за раждане, въз основа на което ни се правят лични карти, но в общината се пази актът, въз основа на който е издадено удостоверението. По Закона за личните данни имам право да изискам този акт за раждане и получих препис, на който имаше графа „Основание: гражданско дело, номер и година”. Така разбрах номера на делото за осиновяването ми, след което трябваше просто да отида в архива на Съдебната палата в София и да издиря делото. Човекът, който може да получи копие от решение му, е само страна по делото. Така че взех осиновителката ми и тя го изиска. Във въпросната папка намерих първоначалния си акт за раждане, където пишеше, че съм роден във Велико Търново и трите имена на двамата ми родители”, обясни Тодор. След като вече разполагал с имената, започнал да ги търси чрез избирателни списъци, в които навремето се записвали ЕГН-тата. Първоначално в областта излезли 8 жени с името на биологичната му майка и 10 мъже с това на баща му. При по-обстойното търсене някои от тях започнали да отпадат един по един, докато не влязъл в дирите на биологичното си семейство. Разбрал, че майка му е починала, но баща му е жив, и адреса, на който живеел. „Откривайки му адреса, пратих една колежка, тъй като аз живея в София, да провери дали има такъв човек на тази улица. След като получих утвърдителен отговор, тя прояви малко нахалство и на собствена глава позвъни на вратата и изкара баща ми навън, където го попитала дали има оставено дете в сиропиталище. След като той казал „да”, тя му задала въпроса дали иска да говори по телефона с него. Това беше страхотен момент. Аз бях на работа и успях само да кажа на баща ми как се казвам. Бях много развълнуван. Той от своя страна веднага се обадил на сестричката ми и е казал имената ми. Тя пък ме откри във Фейсбук”, споделя 53-годишният мъж.
„Когато баща ми ми каза, че Тошко е намерен, бях права на работа, подкосиха ми се краката. Обясни ми, че в сайта „Търсим се” има информация за брат ми и имейла му. Използвах имейла му в търсачката във Фейсбук и ми излезе Тодор Божилов. Пратих му показа за приятелство и след 2 секунди той ми отговори: „Кой иска да се запознае с мен?”. Аз написах: „Може би сестра ти”. Отначало се усъмни, защото фамилията ми не е Христова, но му обясних, че съм омъжена, затова съм вече Георгиева”, казва сестра му Мариета Георгиева, която е от втория брак на баща им. Тя цял живот го търсела и всеки ден се събуждала с мисълта, че все някога ще го открие.
„Много пъти съм го търсила, но без успех. Единственото, което знаех, е рождената му дата, защото можеше името му да е сменено. Научихме, че е взет за осиновяване от семейство в София. Преди няколко години го сънувах като едър мъж, който лежи болен от диабет на легло. Образът, който сънувах, изцяло се припокриваше с него и в крайна сметка след разговор установихме, че в онзи момент той е наистина е бил болен”, спомня си Мариета.
Първата среща на Тодор с баща му била на 18 октомври 2014 г. Той категорично отказал да чуе причината за изоставянето му в дом. Когато пък видял за първи път сестра си, вълнението било толкова голямо, че тя написала стихотворение по този повод. Сега двамата се опитват да прекарат възможно най-много време заедно, за да наваксат изгубеното.
Търсенето на 53-годишния търновец го довело и до други свои кръвни роднини. Оказало се, че майка му има още три деца. „Влязох в контакт със сестрите ми в Дебелец и в Стражица и с брат ми в Разград. Никой от тях не подозираше за съществуването ми”, допълва той и се обръща към всички, които търсят своето биологично семейство, като ги призовава да не се отказват.
Галина ГЕОРГИЕВА
zdr.kak taka sa mu dali dokumenta?nali ne se dava informaziq za biologicnite roditeli.
Как пък някои хора не могат простичко, по човешки да се зарадват на чуждото щастие, ами постоянно бълват отрова и злъч?! Все трябва да се тикат в първите редици, да излизат като въшки на чело! Господин Божилов не казал кой му е помогнал и е заклеймен като най-долен лъжец и опасен престъпник! Ако сте помогнали безкористно, от добро сърце, Господ ще Ви възнагради за добрината. Ако помагате за овации и ръкопляскания, да се чувстват хората задължени и да ги манипулирате лесно- тежко на тези, на които сте помогнали! Приличате на осиновители, на които цял живот трябва да се чувстваме задължени и благодарни, че са ни спасили от „лошата“ ни съдба!
Поздравявам Ви, Иван за смисления коментар!
Уви, хората не проумяват Доброто!
Бъдете здрав и винаги така позитивен!
Тодор сам казва , че е отишъл да иска документа с осиновителката си Четете внимателно !
Защо бяха изтрити коментарите под тази статия?
Коментарите бяха изтрити защото няма нужда да се дискутират личните отношения на семейството по толкова грозен начин. Достатъчно е, че Тодор и Мариета разказаха тези съкровенни моменти от живота си. Нека не опорочаваме щастливия момент. Бъдете позитивни и добри.
След като няма значение защо сте написали невярна информация ? В България винаги се толерира лъжата . Нито Търсим се са му помогнали , че да им правите реклама , нито колежка е направила връзката между тях , нито сестра му го е търсила понеже са знаели , че е починал . На какво да се радват хората на лъжите ви ?
Голяма лъжа.Знам всичко с подробности и интереси за наследство.Дори и семейството което е създал тодор не искат и да чуят за него.Познайте защо.