157 четения

ДРАМА С ЩАСТЛИВ КРАЙ. След 48 години осиновен търновец откри биологичното си семейство

Историята на Тодор Божилов е неоспоримо доказателство какво може да постигне един човек с несломим дух. Въпреки многобройните перипетии 53-годишният осиновен търновец успява да открие биологичното си семейство.

Тодор е роден на 25 ноември 1962 година във Велико Търново. Скоро след това е оставен в Дома за медико-социални грижи за деца в Дебелец, откъдето е осиновен, когато бил на три години и половина. „Имах късмета да попадна в много добро семейство на учители от София. Израснал съм в столицата и не съм подозирал изобщо, че съм роден във Велико Търново, камо ли че съм осиновен. Разбрах истината в 8 клас от една комшийка. Веднага отидох при осиновителите ми да ги попитам дали е вярно. Трудно ми е да опиша шока, който изживях, когато те потвърдиха казаното от съседката”, спомня си Тодор. Като навършил пълнолетие и вече имал собствен автомобил, идвал няколко пъти до Велико Търново и Дебелец, за да търси информация за биологичните си родители.

„Обграден бях с достатъчно родителска обич и единственото, което ме караше да търся кръвните си роднини, бе желанието да знам дали имам братя и сестри. Подсъзнателно мислех, че имам такива”, твърди той. След няколко години съпругата му попаднала на сайта „Търсим се” и споделила с него какво представя платформата. Без много да му мисли, Тодор веднага се присъединил и за 6 месеца успял да научи как всъщност се търси биологично семейство. В продължение на пет месеца денонощно следял информациите в сайта.

Стихотворението, което Мариета написала за брат си
Стихотворението, което Мариета написала за брат си

„Всеки има право да получи акт за раждане, при положение че е загубил своя. Всички осиновени сме с удостоверение за раждане, въз основа на което ни се правят лични карти, но в общината се пази актът, въз основа на който е издадено удостоверението. По Закона за личните данни имам право да изискам този акт за раждане и получих препис, на който имаше графа „Основание: гражданско дело, номер и година”. Така разбрах номера на делото за осиновяването ми, след което трябваше просто да отида в архива на Съдебната палата в София и да издиря делото. Човекът, който може да получи копие от решение му, е само страна по делото. Така че взех осиновителката ми и тя го изиска. Във въпросната папка намерих първоначалния си акт за раждане, където пишеше, че съм роден във Велико Търново и трите имена на двамата ми родители”, обясни Тодор. След като вече разполагал с имената, започнал да ги търси чрез избирателни списъци, в които навремето се записвали ЕГН-тата. Първоначално в областта излезли 8 жени с името на биологичната му майка и 10 мъже с това на баща му. При по-обстойното търсене някои от тях започнали да отпадат един по един, докато не влязъл в дирите на биологичното си семейство. Разбрал, че майка му е починала, но баща му е жив, и адреса, на който живеел. „Откривайки му адреса, пратих една колежка, тъй като аз живея в София, да провери дали има такъв човек на тази улица. След като получих утвърдителен отговор, тя прояви малко нахалство и на собствена глава позвъни на вратата и изкара баща ми навън, където го попитала дали има оставено дете в сиропиталище. След като той казал „да”, тя му задала въпроса дали иска да говори по телефона с него. Това беше страхотен момент. Аз бях на работа и успях само да кажа на баща ми как се казвам. Бях много развълнуван. Той от своя страна веднага се обадил на сестричката ми и е казал имената ми. Тя пък ме откри във Фейсбук”, споделя 53-годишният мъж.

„Когато баща ми ми каза, че Тошко е намерен, бях права на работа, подкосиха ми се краката. Обясни ми, че в сайта „Търсим се” има информация за брат ми и имейла му. Използвах имейла му в търсачката във Фейсбук и ми излезе Тодор Божилов. Пратих му показа за приятелство и след 2 секунди той ми отговори: „Кой иска да се запознае с мен?”. Аз написах: „Може би сестра ти”. Отначало се усъмни, защото фамилията ми не е Христова, но му обясних, че съм омъжена, затова съм вече Георгиева”, казва сестра му Мариета Георгиева, която е от втория брак на баща им. Тя цял живот го търсела и всеки ден се събуждала с мисълта, че все някога ще го открие.

„Много пъти съм го търсила, но без успех. Единственото, което знаех, е рождената му дата, защото можеше името му да е сменено. Научихме, че е взет за осиновяване от семейство в София. Преди няколко години го сънувах като едър мъж, който лежи болен от диабет на легло. Образът, който сънувах, изцяло се припокриваше с него и в крайна сметка след разговор установихме, че в онзи момент той е наистина е бил болен”, спомня си Мариета.

Първата среща на Тодор с баща му била на 18 октомври 2014 г. Той категорично отказал да чуе причината за изоставянето му в дом. Когато пък видял за първи път сестра си, вълнението било толкова голямо, че тя написала стихотворение по този повод. Сега двамата се опитват да прекарат възможно най-много време заедно, за да наваксат изгубеното.

Търсенето на 53-годишния търновец го довело и до други свои кръвни роднини. Оказало се, че майка му има още три деца. „Влязох в контакт със сестрите ми в Дебелец и в Стражица и с брат ми в Разград. Никой от тях не подозираше за съществуването ми”, допълва той и се обръща към всички, които търсят своето биологично семейство, като ги призовава да не се отказват.

Галина ГЕОРГИЕВА

8 коментара за “ДРАМА С ЩАСТЛИВ КРАЙ. След 48 години осиновен търновец откри биологичното си семейство

  • 14.03.2016 в 20:44
    Permalink

    zdr.kak taka sa mu dali dokumenta?nali ne se dava informaziq za biologicnite roditeli.

    Отговор
  • 17.03.2016 в 13:16
    Permalink

    Как пък някои хора не могат простичко, по човешки да се зарадват на чуждото щастие, ами постоянно бълват отрова и злъч?! Все трябва да се тикат в първите редици, да излизат като въшки на чело! Господин Божилов не казал кой му е помогнал и е заклеймен като най-долен лъжец и опасен престъпник! Ако сте помогнали безкористно, от добро сърце, Господ ще Ви възнагради за добрината. Ако помагате за овации и ръкопляскания, да се чувстват хората задължени и да ги манипулирате лесно- тежко на тези, на които сте помогнали! Приличате на осиновители, на които цял живот трябва да се чувстваме задължени и благодарни, че са ни спасили от „лошата“ ни съдба!

    Отговор
    • 17.03.2016 в 14:30
      Permalink

      Поздравявам Ви, Иван за смисления коментар!
      Уви, хората не проумяват Доброто!
      Бъдете здрав и винаги така позитивен!

      Отговор
    • 29.12.2016 в 17:36
      Permalink

      Тодор сам казва , че е отишъл да иска документа с осиновителката си Четете внимателно !

      Отговор
  • 17.03.2016 в 14:26
    Permalink

    Защо бяха изтрити коментарите под тази статия?

    Отговор
  • 17.03.2016 в 14:48
    Permalink

    Коментарите бяха изтрити защото няма нужда да се дискутират личните отношения на семейството по толкова грозен начин. Достатъчно е, че Тодор и Мариета разказаха тези съкровенни моменти от живота си. Нека не опорочаваме щастливия момент. Бъдете позитивни и добри.

    Отговор
  • 17.03.2016 в 18:05
    Permalink

    След като няма значение защо сте написали невярна информация ? В България винаги се толерира лъжата . Нито Търсим се са му помогнали , че да им правите реклама , нито колежка е направила връзката между тях , нито сестра му го е търсила понеже са знаели , че е починал . На какво да се радват хората на лъжите ви ?

    Отговор
  • 27.12.2016 в 15:03
    Permalink

    Голяма лъжа.Знам всичко с подробности и интереси за наследство.Дори и семейството което е създал тодор не искат и да чуят за него.Познайте защо.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *