ОТКРИТО ПИСМО. Наградата „Велико Търново“ е за хора с чисти ръце

До г-н Даниел ПАНОВ,

кмет на Велико Търново

До членовете на Общинския съвет

 

Изчетох любезно подарената ми от Адвокатската колегия книга „История на Великотърновската адвокатура – том I (1878 – 1944)” от Катя Митова – Ганева. И същия ден разбрах от вестник „Янтра днес“, че авторката е номинирана/предложена за наградата на града, която се присъжда по повод 22 март.

…Малко връщане назад във времето. Преди шест години Катя Митова – Ганева издаде „Споменъ за Търново“. Интересен том, ала – за съжаление, пълен с фактически, пунктуационни и граматически грешки. Ще го помня и с литературния обир на мои текстове за легендарния Марко Тотев. Известих за това тогавашния кмет на града, общинските съветници, а вестник „Борба“ писа в броя си от 3 март 2010 година: „Журналист от София ще съди Катя Митова за плагиатство“.

Авторката измънка тогава витиевати приказки, че вероятно сме били ползвали едни и същи източници. Други обяснения? Ами не ме познавала въобще и не била чела нищо от мен. Думи за наивници, тъй като книгата ми „Старо Търново – духът и ликът на времето“ излезе на книжарските сергии доста преди нейната.

Съжалявам, че воден от вярата си в доброто, не изпълних изразеното тогава намерение.

Защо ли? Защото и „История на Великотърновската адвокатура – том I (1878 – 1944)” „бъка“ от пунктуационни и граматически грешки. Само в кратичкото авторско „Въведение“ те са 5. Има редактор, няма коректор, ала всеки автор – преди да почне печатането, задължително изчита набрания текст, за да поправи всички нередности и грешки, които сам открие. Г-жа Ганева демонстрира, че не държи на издържания изказ.

Не държи и на почтеността в писането. В т. нар. „Приложения“ на книгата има доста страници, озаглавени „Спомени и анекдоти за великотърновски адвокати“. За всеки е изписано откъде е взет. При разказа за Марко Тотев обаче на стр. 342 – 343 има две истории, дълги около една печатна страница, присвоени дума по дума от книгата ми „Старо Търново – духът и ликът на времето“ . Съвсем точно речено – от страници 72 и 73. Ала ни дума за това.

Старата история – и в поредната книга на авторката, в поредната й монография. Без посочване на първоизточника – архивна единица, вестник, книга, автор… Оказва се, че някои стари, многолетни навици не могат да бъдат забравени.

Тази жена явно разчита на късата хорска памет, на готовността да се махне с ръка, на убеждението, че и така може.

Може. Но не бива!

А мълчанието на засегнатите само насърчава този начин на поведение.

Наградата „Велико Търново“ е за хора с чисти ръце. С безукорен морал. Хора, които са пример за следване.

От Вас, г-н кмете, и от вас – госпожи и господа общински съветници, зависи дали ще потвърдите, или отхвърлите тия нравствени качества.

Вярвам в почтеността ви!

 

С почит: Иван ТОДОРОВ,

член на Комисията по журналистическа етика на СБЖ

 

КРАТЪК ПОСЛЕПИС:

Журналистът Иван Тодоров е роден през 1953 г. във Велико Търново. Автор е на стотици журналистически материали и на книгите: „Спомен за снимка“ – 2008 г., „Старо Търново – духът и ликът на времето“ – 2009 г., „Павловски истории“ – 2010 г., „Шарки от вестник“ – 2012 г. Съавтор е на юбилейния сборник „Нестинарска съдба“, посветен на Елисавета Багряна.

 

One thought on “ОТКРИТО ПИСМО. Наградата „Велико Търново“ е за хора с чисти ръце

  • 15.03.2016 в 18:22
    Permalink

    Ако се докаже това, което твърди г н Тодоров, то той е напълно прав.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *