„Легендите“: „Музиката е една от тези магии, които ни връщат спомените и ни правят щастливи“

„Легендите“ тръгват на турне от Велико Търново, където ще излязат на сцената на 18 март в Двореца на културата и спорта „Васил Левски“

 

Концертът е от 19 часа и ще бъде част от програмата, посветена на празника на града. Йордан Караджов от „Сигнал“, Константин Цеков от ФСБ, Митко Кърнев от D2, Любо Киров, Константин Марков и Стенли от „Тангра“, ще изпълнят своя звезден репертоар от най-добрите български рок парчета от последните 40 години. Няколко дни преди концерта трима от музикантите – Любо, Стенли и Митко Кърнев, бяха в старата столица, за да представят групата и репертоара си.

– Представяте „Легендите“ като проект дежавю, обаче какво можете наистина да върнете с машината на времето и какво не можете?

Любо Киров: Възможно е да се върнат споменът и настроението от отминалото време. От времето, в което песните са звучали. Мисля си, че можем да върнем и смисъла на онова време, а смисълът е в това да чувстваш свободата чрез музиката. За мен музиката значи свобода. Сигурно затова и да върна спомена за тази свобода, е възможно. А не можем да върнем реалното време.

Митко Кърнев: И годините, които вече сме преживели и изпратили в миналото, не можем да върнем. Само можем да съхраним парфюма, аромата на това време.

Любо Киров: И политическия строй не можем да върнем, слава богу, в който са правени песните.

Стенли: Обаче можем да върнем прекрасни песни, нищо че са изпети преди доста години. Връщаме ги с едно малко по-ново звучене и сега можем да ги изпеем заедно шестима големи музиканти.

– Как смирихте егото си всички вие, шестима големи музиканти?

Стенли: Ами ние вече сме доста големи на възраст. Вероятно, ако се бяхме събрали по-рано и в по-младежките си години, всеки щеше да се състезава с всеки. Но сега, след като вече сме минали през много битки и сме помъдрели, нещата се получиха лесно. И на сцената се получава така нужната симбиоза между нас в името на музиката и без да се надбягваме.

Митко Кърнев: Професионални музиканти сме и се получава лесно. Макар че никога няма гаранция. Мисля, че на самите нас ни хареса, когато започнахме да правим песните и в тях звучеше богатството на всички гласове. Повечето песни заживяха нов живот.

Любо Киров: Рисковано начинание си е това. Защото всеки е характер, лидер, има си свои принципи, които не нарушава, свой твърд път в музиката и някои хора не отстъпват. Косю Цеков, например, е перфекционистът в бандата като музикант. Аз съм по-емоционален, Митко е конструктивен, Стенли е артистът в групата. Вероятно и това, че всеки е с нещо различен, също ни помага.

– Какво ви изненада самите вас, когато започнахте да свирите собствените си песни, правени отдавна, а и песните на другите групи?

Любо Киров: Аз преоткрих парчетата на другите. Някои от песните съм ги слушал много пъти, приемал си ги емоционално, но само като консуматор. За някои съм си мислел „Леле, какво мелодично парче”, но нищо повече. А сега си давам сметка, че става дума за много сериозни песни, аранжименти и автори.

Стенли: На мен ми беше любопитно да чуя моите песни в изпълнение на колегите от групата. Някои парчета станаха много интересни, да не кажа по-хубави, защото всеки внася своето си настроение. Всъщност ние експериментираме с доста песни така. Пеем песни на другите групи, разменяме си ги. Ние двамата с Любо пеем „Има ли цветя“. Данчо Караджов пее парчета на D2 с неговия неподражаем стил и маниер. Чудно е като настроение и друга гледна точка.

– Коя е най-старата песен, която изпълнявате, и въобще парчетата, които сте събрали, в какъв времеви период са създавани?

Митко Кърнев: Около 40-годишен е периодът, в който са правени песните. Просто формацията обединява групи и музиканти от три поколения и четири десетилетия. А „Нашият град“ е най-старата песен. От Сашо Петров го знам, защото това е един от първите му текстове. Песента е писана някъде през 1976 г.

– Когато се събирахте, с какви очаквания тръгнахте към този проект и реалността каква е, когато вече сте в него?

Митко Кърнев: Аз подходих като дете, без никакви очаквания. Влязох директно и необременен в групата и не съжалявам, че се хвърлих с главата напред.

Любо: Аз очаквах да напълним залите и това се случи. А иначе… и аз нямах други очаквания. Ние, музикантите, нямаме много бизнес нюх, само знаем, че нещото трябва да се направи. Свирим и това ни стига. Логистиката я оставяме на други хора, за да се случат концертите.

Стенли: Аз лично се изненадах още от първия концерт, който беше в Бургас. Изненада ме интересът към групата. Мислех, че нещата ще се получат, но доста по-трудно и по-бавно във времето. Не очаквах хората да станат на крака още на втората песен и да пеят с нас до края на концерта. Но това ни даде увереност, че сме на прав път. И ми се иска доста по-често да имаме концерти, но групата е трудно подвижна заради техниката и защото всеки от нас си има своите ангажименти. Но ние предварително си го знаехме това и решихме да не мислим лесни варианти, а да се движим с нашето темпо.

Любо Киров: Сега, като ме питаш за очакванията, си давам сметка, че това събиране на български музиканти и легендарни парчета си е гениална идея. И тя е гениална, защото е начин да подсетим всички български музиканти, че българската музика е задавала част от културата на тази страна и още може да го прави. Така че аз съм много благодарен, че съм в групата. И на Митко Кърнев, че ме покани. Аз лично съм се възхищавал като дете на тези музиканти, с които работя в момента. И никога не съм вярвал, че мога да участват в такава компания. Ако преди 20 г. някой ми беше казал, че Стенли и Данчо Караджов ще бъдат мои беквокалисти, нямаше да го повярвам.

Митко Кърнев: То всичко тръгна от Стенли и Константин Марков от „Тангра“.

Стенли: Първия, за когото се сетихме, беше Митко Кърнев от D2, защото е един от най-добрите китаристи на модерната БГ рок сцена. Митко каза, че ще си помисли, и попита кои са останалите. Когато разбра, че други няма, предложи Любо Киров. Любо каза „Ок“ и предложи Косьо Цеков от ФСБ и накрая оформихме бандата с Данчо Караджов от „Сигнал“. По-късно намерихме и името „Легендите“, за да назовем по този начин не себе си, а песните, които пеем.

– И кои са песните?

Любо Киров: Най-доброто от „Тангра“, ФСБ, „Сигнал“, D2 и най-добрите мои парчета. Шоуто е два часа и в него звучат песниq като „Богатство“, „Нашият град“, „Оловният войник“, „Бъди какъвто си“, „Как ще се прегърнем“, „Ледено момиче“, „Не мога да спра да те обичам“, „Да те жадувам“, „Сбогом“, „Може би“… Легендарни песни, в които много хора се припознават. Музиката е една от тези магии, които ни връщат спомените и ни правят щастливи.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.