43 четения

С ръчно изработени дрехи, обувки и аксесоари търновка впечатлява французойките

28-годишната дизайнерка Карина Иванова създаде собствена модна линия в Париж

 

28-ГОДИШНА ДИЗАЙНЕРКА ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРЕДЛАГА МОДНАТА СИ ЛИНИЯ В ЕДНА ОТ СВЕТОВНИТЕ СТОЛИЦИ НА МОДАТА – ПАРИЖ. Жестоката конкуренция не я плаши, напротив – мотивира я да създава оригинални стоки и за най-претенциозните дами. Модната линия на търновката е на пазара от една година и вече има редовни клиентки, които се доверяват на атрактивните й идеи.

Младата стилистка твърди, че рисуването е заложено в кръвта й, защото има роднини художници. Моливите и скицникът били неизменна част от детството, когато нейна мечта било да стане дизайнер. В тийнейджърските си години обаче се отдалечила драстично от това желание и се отдала на чуждите езици. В 12 клас обаче осъзнала, че не иска да стане нито преводач, нито учител. Нямала план Б за образованието си и тогава отново се сетила за детската си мечта. В онзи момент единственото, което й хрумнало, било да замине за Париж с идеята да си намери работа в някоя известна модна къща.

„Всички си мислеха, че се шегувам, и не вярваха в успеха ми. Дори родителите ми смятаха, че това начинание е безсмислено и твърде рисковано”, заяви тя. Напук на всички съмнения обаче Карина успяла да убеди приятеля си, че нищо няма да загубят, ако отидат във Франция. „Нито аз, нито той имахме работа тук. Осъзнавах, че ако не пробваме, докато сме млади, няма да посмеем никога. Езикът не беше проблем, защото и двамата сме завършили Езикова гимназия във Велико Търново с френски и английски”, казва тя.

Още с пристигането си в Париж Карина започнала да обикаля бутиците и модните къщи с надеждата да бъде забелязана и наета за дизайнер. И успяла. Това обаче не станало на първия ден, а след няколко месеца упорито търсене на работа. Сблъскала се с арогантно поведение на шефове, присмех и дори обиди. В крайна сметка била наета за шивачка и като за начало позицията я устройвала. „Поради факта, че съм чужденка, обаче като че ли не ми даваха възможност да покажа какво мога. Нямаше поле за изява. Две години работих в първия бутик, след това преминах през още няколко големи магазини, но истината е, че французите просто са предубедени към чужденците”, увери тя. Карина не можела да се примири с ограниченията и решила да създаде свой блог в интернет. Денем била на работа в бутика, а нощем творяла. В страницата представяла идеите си и с нетърпение очаквала мненията за тях. Мотивирана от добрите отзиви, се захванала да прави дрехи. Вече имала шевна машина и всички необходими атрибути, за да твори на воля.

„Първо рисувам модела. Никога не започвам да шия, без да съм наясно какво ще се получи. Когато хвана моливите, идеите за дрехата сякаш сами се появяват. След това просто изпълнявам нарисуваното. Купувам платове, пайети, мотиви и други аксесоари, за да мога да направя завършен продукт. Всичко е ръчно изработено. После снимам моделите и качвам фотосите в блога”, разказа тя. Първото, което публикувала, било червена вечерна рокля. Всички коментиращи питали на коя марка е, защото моделът бил като изваден от корица на модно списание. Малко по малко обаче умората започнала да си казва думата и Карина не можела вече да съвместява работата с блога си. Затова решила да продължи самостоятелния си път. Освен рокли представяла ризи, блузи, сака и шалове. Цените им били колкото да си плати материалите и плата, което бързо привлякло клиентки.

„Знаех, че това не е достатъчно, за да намеря публика за облеклата ми. Исках, когато една жена попадне в блога, да не го разгледа набързо, а да намери всичко, което й е необходимо. Тогава ми хрумна, че мога да започна да предлагам още бижута, чанти и обувки”, спомня си тя. Това обаче била непозната материя за нея, макар да е свързана с ръчната изработка. Няколко месеца събирала пари, за да се запише за професионален курс за правене на обувки и чанти. Категорична е, че не е копирала световните марки, а се доверявала изцяло на собствените си виждания. „Не исках да бъда имитатор. Далеч съм от мисълта, че аз ще наложа нова тенденция, но желанието ми бе да се различавам от масата и да имам свой стил. Мисля, че клиентките оцениха точно това”, смята Карина.

28-годишната жена мечтае един ден да отвори собствен магазин в Париж, където да предлага линията си. „Макар че онлайн търговията ме устройва за момента, един магазин с бял мрамор за под и огледални витрини би ме направил истински щастлива”, споделя тя.

Младата търновка твърди, че французойките имат много по-различен вкус от българките. „У нас съчетанието на няколко различни райета и щампи се счита за недопустимо. Чувала съм дори коментари, че висшата мода наподобява облекло на клошар. Не смятам, че бих пожънала успех в България, просто защото жените в България не са узрели за този стил”, коментира Карина.

Галина ГЕОРГИЕВА

Един коментар за “С ръчно изработени дрехи, обувки и аксесоари търновка впечатлява французойките

  • 20.03.2016 в 11:22
    Permalink

    Може ли да публикувате линк към блога?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!