4 четения

Искаме думата. За меда, катрана и наградата „Велико Търново”

Утре столицата на Втората българска държава ще празнува. Хиляди ще обърнат поглед назад към корените на самочувствието ни като великотърновци – нашата история. Обичайно за този ден улици и площади ще бъдат залети с настроение, знамена, песни, спектакли, паради, фойерверки. Най-вече с усмихнати хора. И както си му е редът, празнична света литургия, празнично шествие, тържествена сесия на Великотърновския общински съвет. Казал го е народът – всичко по мед и масло. Но не съвсем. Защото същият е добавил и за катрана. Става дума за ежегодната награда „Велико Търново“. Съгласно статута, приет от Общинския съвет преди 16 години, награда се присъжда на ПРЕДСТАВИТЕЛИ от всички области на духовната и материалната сфера. Не на един. НОСИТЕЛИТЕ, а не един, на наградата се определят от комисия, длъжна да спазва статута. Логично, защото рискът незаслужилите да оценяват най-заслужилия от заслужилите, не е за подценяване. Но се случило друго. Началникът, професорът, журналистката, девойката и още един решили да суспендират статута – носителят да бъде само един. Направили класация и „опраскали“ УЧИТЕЛЯ, ХУДОЖНИКА и СТРОИТЕЛЯ. И за да бъдем по-ясни: учителят ХРИСТО ДИМОВ – един от последните даскали във възрожденския смисъл на думата, художникът САШО ФИЛЕВ – посветил цялото си творчество на Велико Търново, строителят инж. ДИМО МИНЧЕВ (посмъртно) -вградил своите усилия в хиляди жилища и сгради на днешно Велико Търново. Признаваме, че сме огорчени. Хората, които ги номинираха, вероятно също. Тези, които бяха номинирани, едва ли. Защото отдавна са получили неподвластното на времето и всякакво обществено признание. Наградата „Велико Търново“ щеше да бъде поредното за тях. Заслужилите.

Да празнуваме с тях!

Стоян Витанов, Пламен Петров и Петко Тюфекчиев – великотърновци

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!