МДТ „К. Кисимов” показа задкулисния си живот на най-любопитните зрители

Търновският театър има екстри, с каквито не могат да се похвалят столичните му събратя

 

КАКВО ИМА ЗАД ЗАВЕСИТЕ НА СЦЕНАТА, КЪДЕ СЕ ПОДГОТВЯТ АРТИСТИТЕ ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЕ, КАК СЕ СТИГА ДО ЕТАЖА НА ВЛАСТТА видяха в петък вечерта зрителите, които се присъединиха към задкулисната обиколка в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов” във Велико Търново. Разходката беше по повод Международния ден на театъра 27 март и започна от голямото фоайе на театъра.

„Малко са театрите в страната, които имат сгради, строени точно за театри. Великотърновските артисти са привилегировани да играят представленията си точно в такава сграда. Освен всичко друго тя вече има и архитектурна стойност, защото е изградена в соцстил, а малко са вече такива оцелели сгради”, обяснява Алфидин Раифов, който влезе в ролята на гид.

Строежът е започнал през 1965 г., шест години след като е взето решението за създаване на нов театър.

Арх. Теофан Никифоров е автор на проекта за сградата, построена на мястото на градската градина, където често ставали музикални вечеринки и концерти. 965 000 лв. стрували строително-монтажните работи преди 40 г. за огромната сграда, която се простира на 2018 кв. м. Разгърнатата й площ е 12 дка. Има шест етажа, като три от тях са над т.нар. нулево ниво и три са под него. Точно там се намират и повечето ателиета на театъра. Сградата е открита на 20 април 1971 г. с постановка на „Под игото” от Иван Вазов. Режисьор е Симеон Шивачев, а художник на костюмите и сценографията – големият търновски автор Григор Спиридонов. Актьорският състав се простира на две страници в направената тогава програма за спектакъла – Станка Пенчева, Кирил Ангелов, Петър Петров, Милен Колев, Васил Банов и др.

kulisi 2ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА СЦЕНАТА ВИДЯХА ГОСТИТЕ МИНАЛАТА ВЕЧЕР. Специално заради обиколката сценичните работници спуснаха и качиха оркестрината, за да разберат зрителите къде точно стои оркестърът. Сцената на търновския театър се слави с това, че е единствена по рода си в България, и дори Народният театър „Иван Вазов” в столицата не притежава някои от екстрите тук.

Сцената е строена от немска фирма и има четири подвижни подиума. Всеки от тях може да се движи индивидуално и в група с останалите. Може би най-голямата атракция е т.нар. касета, която е 13 на 13 м, и в нея е вграден кръг. Той се издига нагоре, върти се, като тези две операции могат да бъдат извършвани едновременно. Докато се движи кръгът, могат да се движат и подиумите. На сцената има и два изравнителни подиума – първият е веднага след авансцената, вторият след касетата. Задната част на сцената също е подвижна. Тя може да се повдига и теренът става наклонен. Най-отзад е товарният асансьор, който изкачва декорите от ателиетата до сцената.

Два осветителни моста има над сцената. Единият се нарича „Арлекин” и може да се спуска на минимум три метра до сцената и да се издига на осем. От двете страни на сцената са събрани останалите осветителни тела. В петък вечерта гостите видяха цялата прелест на осветлението, както и на озвучителната техника, която театърът има благодарение на проект, финансиран от японското правителство. Зрителите се разходиха по сцената като артисти и имаха възможност да се снимат, докато обикалят зад завесите, които са шест. Двете от тях са тип хармоника и скриват сцената между две действия. Търновският театър има и тип Вагнерова завеса. Правена е преди повече от 30 г. и за нея са отишли около 300 кв. м плат. Завесата е червена, със златни орнаменти и се използва най-често в оперетните спектакли заради пищността си. Останалите завеси професионалистите наричат „сценично облекло” или „крака”, „софити”, „дъна”.

Най-известната завеса си остава „Гобленът” на Григор Спиридонов. Тя е тип гилотина, спуска се отвесно отгоре и обикновено се използва при особено тържествени случаи. Висока е 8,60 м, широка – 12,50. Завесата е правена ръчно в кооперацията „Станислав Висляшки” в полския град Тарнов през 1975 г. Гобленът представлява картина със 150 човешки фигури, извезани в естествена големина. Композицията се нарича „Алегория” и в нея авторът е нарисувал стремежа на човечеството към съвършенство.

Докато обикаляха коридорите на театъра, гостите се срещнаха с двама от артистите – Силвия Шекилова и Детелин Кандев, които се подготвяха за предстоящото представление, след това се качиха и на директорския етаж, където се намира и кабинетът на главния диригент. Там някога е бил и кабинетът на драматурга и въпреки че театърът от години няма такава длъжност, табелата на вратата още стои.

„Този диван, който сме оставили във фоайето пред кабинета на директора, има интересна история. На него е седял първият директор на театъра – Никола Шиваров, затова е запазен”, разказва Алфидин. Точно над канапето стоят портретите на всички досегашни директори на театъра. Тук е поставен и портретът на Константин Кисимов. Васил Стоилов е вероятният художник, направил масления портрет, който е рисуван върху шперплат, затова и реставрацията му се оказала невъзможна.

Специално за разходката миналата вечер беше отворена и гримьорната на Кисимов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка Светослав СТЕФАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *