НЕПОЗНАТИ СЪКРОВИЩА. Празничният миней на даскал Филип

Сред богатството от ръкописни и старопечатни книги от библиотеката на Св. Великотърновска митрополия се откроява великолепно илюстрираният Празничен миней на даскал Филип от с. Хаджар (днес с. Свежен, община Брезово, Пловдивска област). Той е датиран около 1695 г. и произхожда от едноименното Аджарско книжовно средище, откъдето са известни и няколко десетки други забележителни произведения, съхранявани до днес в наши и чужди библиотеки.

От всички цветни илюстрации може да се обърне особено внимание на светските, неканонични ловни сцени от минея, изобразени на стр. 160 и стр. 193, тъй като те, за разлика от многото религиозни сцени, са голяма рядкост в българската книжнина от това време. Тези светски рисунки са свидетелство за развитието на народния живот, лова и огнестрелните оръжие от самия край на ХVII в. до началото на ХIX век. Авторът преписал и изрисувал този миней, като оставил и съответните приписки.

На стр. 193 е изобразен ловец в тогавашна народна носия, който стреля по гълъби. Текстът до него с днешна лексика гласи: „Ловец стреля по гълъби на дървото, та си оставил шапката (под дървото). Дано ги улучи. Изписа този ловец даскал Филип в село Аджар“.

На стр. 160 също е изобразен ловец, но в момента на стрелба по бягащ заек. Тъй като не ми се удаде да разтълкувам достатъчно сполучливо текста на приписката, намирам за необходимо да я предам само в графичен вид. На тази страница основното канонично изображение е „Сретение Богородично“ и е дадено над текста за февруари.

Ловна сцена от стр. 193 на минея (в оригинала краката на гълъбите са червени)
Ловна сцена от стр. 193 на минея (в оригинала краката на гълъбите са червени)

Двете детайлно изрисувани ловни огнестрелни оръжия, макар и в миниатюра, са пушки с кремъчен механизъм, като едната е шишане, а другата е възможно да бъде гладкоцевна бойлия.

Впечатлява и иконната илюстрация на стр. 193 със сюжет „Св. Георги убива змея“. Особено интересно тук освен редкия вариант на иконния сюжет е изобразяване на метателно оръжие вместо широко използваната фигура на т. нар. „прислужник“. Светецът е изобразен със задължителното копие и носи колчан със стрели и рефлексен сложносъставен лък. От този сюжет в България са известни една икона от Велико Търново, една от Кремиковския манастир и една от Несебър.

В резултат на възникването и развитието на Аджарското книжовно средище до наши дни са достигнали впечатляващи образци на среднобългарската култура, а самият Празничен миней на даскал Филип със своите майсторски изпълнени украса и текстове, канонични и светски сцени е принос към изясняване на историята на българския народ през ХVIII век.

Иван НУРКОВ

 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *