Знаковите преподаватели на ВТУ. Проф. Цветан Сивков, деканът на бъдещите юристи

ОТКАКТО Е ЗАВЪРШИЛ ВИСШЕТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФ. ЦВЕТАН СИВКОВ САМО ПРЕПОДАВА. Преди около 30 г. е избрал този път – да е сред млади хора, които ежедневно го даряват с енергия, а не в полицията, съда или прокуратурата, където би се занимавал само с проблеми. В момента професорът по административно право е и декан на Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и освен че преподава, той често е в комисии, които правят закони.

„В гимназията бях, когато ми дойде идеята да кандидатствам право. Аз съм от Плевен и завършвах в годината, когато тъкмо откриваха медицинския университет в града. Повечето ми съученици се насочиха към медицината, аз обаче исках нещо друго, нещо различно, далече от родителите, извън Плевен и така избрах правото“, разказва професорът и признава, че в рода му други с тази професия няма, така че никой не му е влиял при избора й. Веднага след като завършил университета, Цветан Сивков започнал да се занимава с научна работа. Има адвокатски права, но никога не е работил като адвокат или пък в други институции, където търсят юристи, защото: „Колегите в съда се занимават само с проблемни случаи. Въобще, в съд, прокуратура и полиция отиваш, когато имаш проблем и той обикновено е доста тежък. Работата в университета е много различна, обаче ме спечели, защото мога да контактувам с млади хора ежедневно. Те не са обременени от мъката на живота, а това никак не е маловажно“.

Проф. Сивков преминал постепенно през всички научни степени в административното право, което пък харесал, защото така може да се занимава с важни за самия него неща – организацията на държавата.

„А ИМА ЛИ ДЪРЖАВА, Е ЕДНО ДОСТА ЧЕСТО УПОТРЕБЯВАНО ОТ НАС КЛИШЕ. Няма какво да си кривя душата, понякога в неформална обстановка и аз се ядосвам, че нямаме държава. Но това е доста пресилено. Държава има, просто тя не е уредена по начина и при условията, които на нас ни се иска. Ако обаче си сложим ръка на сърцето, няма как да не признаем, че държавата ни е сравнително подредена. Постепенно, макар и по-бавно, отколкото ни се иска, все повече и повече нещата стават такива, каквито трябва да бъдат“, категоричен е професорът. И веднага дава примери с това, че преди 25 г. никой от нас не си и помисляше такситата да бъдат само жълти или таксиметровият шофьор някак да ни се отчита. „Не знам дали по-бързото темпо би било по-добрият вариант. А и мисля, че такива промени не стават бързо по няколко причини – България тръгва от много ниска стартова позиция, страната ни е в много голяма зависимост от външни фактори, в това число Европейския съюз, глобалната икономическа криза… Винаги има нещо, което някак ограничава скоростта и може би така е по-добре“, става сериозен професорът, когато говори за държавното управление.

СТУДЕНТИТЕ ГО ХАРЕСВАТ И УВАЖАВАТ, НО ТОЙ СКРОМНО КАЗВА, ЧЕ НЯМА ПРЕДСТАВА ДАЛИ ТОВА НАИСТИНА Е ТАКА. Младите хора обаче не крият, че той се грижи за тях и като преподавател, и като декан. „Имам си кауза, която е свързана с този факултет. Даже няколко каузи имам и първата е този факултет да го има. Законодателната уредба е изключително динамична и е необходимо да се полагат усилия и да се изпълняват доста високи критерии, за да го има факултета. Държавата има желание да ограничава висшето образование и то конкретно юридическото образование – като брой студенти, завършващи също, а това значи и брой факултети. Искам още нещо – повече местни кадри, хора от Велико Търново, за които университетът също е кауза, да се развиват. Тук имаме определени постижения, но те, за съжаление, не са такива, каквито аз очаквам“, признава деканът.

След това отваря друга сериозна тема – за реализацията на завършилите във ВТУ студенти. Професорът признава, че е имало години, когато в обявите за набиране на нови юридически кадри е присъствало задължителното условие те да са завършили в Софийския университет. Обаче Юридическият факултет на Великотърновския университет е изграден по модела, стандартите и с преподавателите на Софийския университет. Това означава и същата степен на качество на образованието. Разлика в учебни програми и планове почти няма. Все по-често практиката доказва точно това, че студентите от ВТУ не отстъпват на колегите си, завършили в столицата. „ВТУ има своето прилично място в това поле и това си личи в конкурсите за магистрати. Даже скоро четох една класация, че нашият университет като процент дава най-много кадри на държавната администрация, която има нужда от много юристи“, уточнява деканът.

ОСВЕН ЧЕ ПРЕПОДАВА И СЕ ГРИЖИ ЗА ФАКУЛТЕТА, ДОЦ. СИВКОВ ПРАВИ И ЗАКОНИ. Доскоро е бил ръководител на групата, която работила върху новия кодекс за административните нарушения и наказания. Преди няколко седмици приключило участието му в групата за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. „Принципите за правене на закона са извън правото. Какви закони трябва да има, преценяват политиците. Юристите се занимават с оформянето“, казва професорът и се усмивка, когато разговорът се прехвърля върху политиците. Казва, че с някои от тях никак не е лесно да говориш, защото те имат свои си представи за живота и управлението, които обикновено се различават от представите на професионалните юристи. Затова често тези две групи хора, които иначе трябва да работят заедно, говорят на различни езици. „Но това е много голямо обобщение. Има и политици, които се вслушват в юристите и с тях е удоволствие да работиш. Не всички политици са ужасни хора“, казва деканът, който извън сериозните си задължения се забавлява с туризъм и разходки. И с криминалета. Проф. Сивков признава, че обича да гледа криминални филми и да чете такива книги, макар че не приема представата за юристите, която българските криминални филми много настояват да вменят на зрителите.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА