354 четения

Знаковите преподаватели на ВТУ. Проф. Цветан Сивков, деканът на бъдещите юристи

ОТКАКТО Е ЗАВЪРШИЛ ВИСШЕТО СИ ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФ. ЦВЕТАН СИВКОВ САМО ПРЕПОДАВА. Преди около 30 г. е избрал този път – да е сред млади хора, които ежедневно го даряват с енергия, а не в полицията, съда или прокуратурата, където би се занимавал само с проблеми. В момента професорът по административно право е и декан на Юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и освен че преподава, той често е в комисии, които правят закони.

„В гимназията бях, когато ми дойде идеята да кандидатствам право. Аз съм от Плевен и завършвах в годината, когато тъкмо откриваха медицинския университет в града. Повечето ми съученици се насочиха към медицината, аз обаче исках нещо друго, нещо различно, далече от родителите, извън Плевен и така избрах правото“, разказва професорът и признава, че в рода му други с тази професия няма, така че никой не му е влиял при избора й. Веднага след като завършил университета, Цветан Сивков започнал да се занимава с научна работа. Има адвокатски права, но никога не е работил като адвокат или пък в други институции, където търсят юристи, защото: „Колегите в съда се занимават само с проблемни случаи. Въобще, в съд, прокуратура и полиция отиваш, когато имаш проблем и той обикновено е доста тежък. Работата в университета е много различна, обаче ме спечели, защото мога да контактувам с млади хора ежедневно. Те не са обременени от мъката на живота, а това никак не е маловажно“.

Проф. Сивков преминал постепенно през всички научни степени в административното право, което пък харесал, защото така може да се занимава с важни за самия него неща – организацията на държавата.

„А ИМА ЛИ ДЪРЖАВА, Е ЕДНО ДОСТА ЧЕСТО УПОТРЕБЯВАНО ОТ НАС КЛИШЕ. Няма какво да си кривя душата, понякога в неформална обстановка и аз се ядосвам, че нямаме държава. Но това е доста пресилено. Държава има, просто тя не е уредена по начина и при условията, които на нас ни се иска. Ако обаче си сложим ръка на сърцето, няма как да не признаем, че държавата ни е сравнително подредена. Постепенно, макар и по-бавно, отколкото ни се иска, все повече и повече нещата стават такива, каквито трябва да бъдат“, категоричен е професорът. И веднага дава примери с това, че преди 25 г. никой от нас не си и помисляше такситата да бъдат само жълти или таксиметровият шофьор някак да ни се отчита. „Не знам дали по-бързото темпо би било по-добрият вариант. А и мисля, че такива промени не стават бързо по няколко причини – България тръгва от много ниска стартова позиция, страната ни е в много голяма зависимост от външни фактори, в това число Европейския съюз, глобалната икономическа криза… Винаги има нещо, което някак ограничава скоростта и може би така е по-добре“, става сериозен професорът, когато говори за държавното управление.

СТУДЕНТИТЕ ГО ХАРЕСВАТ И УВАЖАВАТ, НО ТОЙ СКРОМНО КАЗВА, ЧЕ НЯМА ПРЕДСТАВА ДАЛИ ТОВА НАИСТИНА Е ТАКА. Младите хора обаче не крият, че той се грижи за тях и като преподавател, и като декан. „Имам си кауза, която е свързана с този факултет. Даже няколко каузи имам и първата е този факултет да го има. Законодателната уредба е изключително динамична и е необходимо да се полагат усилия и да се изпълняват доста високи критерии, за да го има факултета. Държавата има желание да ограничава висшето образование и то конкретно юридическото образование – като брой студенти, завършващи също, а това значи и брой факултети. Искам още нещо – повече местни кадри, хора от Велико Търново, за които университетът също е кауза, да се развиват. Тук имаме определени постижения, но те, за съжаление, не са такива, каквито аз очаквам“, признава деканът.

След това отваря друга сериозна тема – за реализацията на завършилите във ВТУ студенти. Професорът признава, че е имало години, когато в обявите за набиране на нови юридически кадри е присъствало задължителното условие те да са завършили в Софийския университет. Обаче Юридическият факултет на Великотърновския университет е изграден по модела, стандартите и с преподавателите на Софийския университет. Това означава и същата степен на качество на образованието. Разлика в учебни програми и планове почти няма. Все по-често практиката доказва точно това, че студентите от ВТУ не отстъпват на колегите си, завършили в столицата. „ВТУ има своето прилично място в това поле и това си личи в конкурсите за магистрати. Даже скоро четох една класация, че нашият университет като процент дава най-много кадри на държавната администрация, която има нужда от много юристи“, уточнява деканът.

ОСВЕН ЧЕ ПРЕПОДАВА И СЕ ГРИЖИ ЗА ФАКУЛТЕТА, ДОЦ. СИВКОВ ПРАВИ И ЗАКОНИ. Доскоро е бил ръководител на групата, която работила върху новия кодекс за административните нарушения и наказания. Преди няколко седмици приключило участието му в групата за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. „Принципите за правене на закона са извън правото. Какви закони трябва да има, преценяват политиците. Юристите се занимават с оформянето“, казва професорът и се усмивка, когато разговорът се прехвърля върху политиците. Казва, че с някои от тях никак не е лесно да говориш, защото те имат свои си представи за живота и управлението, които обикновено се различават от представите на професионалните юристи. Затова често тези две групи хора, които иначе трябва да работят заедно, говорят на различни езици. „Но това е много голямо обобщение. Има и политици, които се вслушват в юристите и с тях е удоволствие да работиш. Не всички политици са ужасни хора“, казва деканът, който извън сериозните си задължения се забавлява с туризъм и разходки. И с криминалета. Проф. Сивков признава, че обича да гледа криминални филми и да чете такива книги, макар че не приема представата за юристите, която българските криминални филми много настояват да вменят на зрителите.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!