193 четения

Маргарита Пуева – търновката, за която говори целият свят

УСПЕЛИ НАШЕНЦИ


МНОГО НЕСТАНДАРТНА, УНИКАЛНА, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТАЛАНТЛИВА, С ТЪНКО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, АДСКИ ВЛЮБЧИВА, ЖЕНИЛА СЕ Е ШЕСТ ПЪТИ, СЪЗДАТЕЛКА НА ЦЯЛ ЕДИН СТИЛ В СКУЛПТУРАТА – ТОВА Е МАРГАРИТА ПУЕВА. Нарича себе си кралица, при това изобщо не го прави с маниера на суетен творец, а с твърдото убеждение, че като истинска кралица се е справила с живота си дотук. Според оценката на нейните колеги тя е един от най-ярките художници на старата столица. Работи с много световни галерии, показвала е живописните си платна и скулптурите си къде ли не по света, носител е на множество награди, безспорно най-престижната сред тях е „Хенри Мур”. Всъщност в целия свят има само още седем носители на това отличие.

Маргарита Пуева отдавна живее извън страната и отдавна мечтае да се върне у дома. Заминала преди 28 г. за Германия, но през последните няколко се е установила в Холандия от… любовни подбуди. Понеже България и Велико Търново непрекъснато й липсват, тя си идва всяка година, остава за малко, зарича се, че няма никога повече да си тръгне оттук, но съдбата така подрежда картите, че тя е принудена отново да замине. Така е и сега. Маргарита отново стяга куфарите си за Холандия.

„Когато миналото лято си дойдохме, излязохме една сутрин да пием кафе с мъжа ми на балкона, от който гледката към града е приказна. Той ме гледа, гледа и по едно време казва: „Никога не съм виждал това изражение на блаженство, което излъчва лицето ти в момента!“ А аз му отговарям, че такъв истеричен патриотизъм ме залива напоследък, че мира не ми дава. Разприказвахме се и той ми призна, че много често ме е чувал да казвам тези думи, но за първи път истински ми вярва“, казва Маргарита Пуева.

Тя не е от тези, дето са заминали навън, за да мият чинии и да се хвалят, че са преуспели. Наистина е преуспяла и историята й въобще не е подобна на драма от турски сериал, но въпреки това не крие, че: „Няма значение колко си важен навън, в чуждата страна си чужденец. Различен е манталитетът, различна е културата. Ако някой ти каже, че може да си намери истински приятели там, не му вярвай. Няма такова нещо. Толкова ми липсват българите, улицата, къщата ми, гледката“.

БИЛА ОМЪЖЕНА ЗА ТРЕТИЯ СИ СЪПРУГ (ВСЪЩНОСТ ДВА ПЪТИ СЕ Е ЖЕНИЛА ЗА НЕГО), ЗАРАДИ КОГОТО ЗАМИНАЛА ЗА ГЕРМАНИЯ. Не искала да си тръгва от уникалната улица „Гурко“, където и до днес има дом, но той се оказал много упорит. „Мъжете са като кътен зъб, започне ли да те върти, няма спасение. По онова време тъкмо ни беше връхлетяла демокрацията, аз бях по-известният художник от двама ни и подготвях изложба в Германия и съпругът ми взе да настоява да останем там. Аз бях убедена, че това не е добра идея и тази авантюра няма да завърши щастливо, но в един момент се предадох. Клекнах пред неговото постоянно мрънкане, че комунистите му пречат. Казах, че там ще му пречат фашистите, после аз ще му преча, но се съгласих да останем и останахме“, връща се назад във времето Маргарита Пуева.

Мьонхенгладбах бил градът, в който двамата се установили. Понеже тя наистина била по-известната от двамата, комендантът на града й казал, че ако пожелае, може да остане и да живее там със статут на творец, който има принос за културата на Германия. „На практика този човек ме провъзгласи за глава на семейството, защото в Германия глава е този, който изкарва парите и си храни семейството. Междувременно при нас дойде и порасналият ни вече син Данаил, който така беше решил да изклинчи от казармата“, усмихва се художничката. И тя, като глава на фамилията, си уредила среща с коменданта на Мьонхенгладбах и му казала, че той трябва да даде разрешителни за работа и на двамата й мъже. Германецът я гледал странно две минути, после рекъл, че такава смела жена в живота си не е виждал, но извикал шефа на паспортния отдел и уредил нещата. Впоследствие Маргарита разбрала, че комендантът е евреин, че майка му е завършила Софийския университет и цял живот му е говорила какви фантастични хора са българите. Жестът му към семейството на Маргарита бил начин той да изрази благодарността си към цялата ни нация, задето така добре се е грижила за неговата майка.

Търновката бързо си намерила ателие, започнала да работи и добре да продава скулптурите си. Съпругът й останал до нея, за да помага, защото правенето на скулптури си е тежък физически труд понякога. „Обаче нямах сили да се грижа и за двамата, затова един ден строих сина си и му казах, че му давам срок, в който трябва да си намери работа. След това му купувам еднопосочен билет за България и да се оправя тук. Той мига срещу мен невярващо, не му стана много хубаво от този ултиматум, но аз съм си аз. Зачаках да го видя какво ще направи“, разказва Маргарита Пуева. Не се наложило да му купува еднопосочен билет, защото галеристът, с когото тя работела, го взел като асистент в галерията си в Бремен. До днес Данаил живее и работи в този град, 24 години вече.

ПЪРВОТО ПО-ДЪЛГО ЗАВРЪЩАНЕ НА МАРГАРИТА У ДОМА БИЛО ПРЕЗ 1997 Г., когато съпругът й се разболял. Прогнозите не били добри и той поискал да прекара последните си месеци живот в България. „Когато той си отиде, аз започнах да кроя планове как да подредя живота си тук. Не исках да се връщам в Германия. Но вторачена в болестта на съпруга ми, изобщо не виждах какви промени се случваха наоколо. Баща ми ми отвори очите, като ми каза, че колегите ми ми завиждат, не искат да се навъртам около тях, че да не ги засенчвам. Първата ми реакция беше: айде, стига бе, глупости. Но поредица от случки ми отвориха очите и… се наложи да си събера багажа за Германия“, казва художничката и за две-три цигари време разказва този период от живота си.

Когато става дума за това как е станала толкова популярна и в какво е уникалният й талант, тя вдига рамене и отговаря: „Така казват всички, че съм талантлива. Но аз не знам защо. Ако обаче искаш да си говорим за вдъхновение и ей такива неща, отсега ти казвам, че вдъхновението е вятър работа. Просто се вторачваш в една точка и след няколко минути започваш да работиш. Дали идеята става за платно или за скулптура – това е някаква магия, няма обяснение, просто знаеш“, обяснява художничката, която е хит в скулптурата с дърво и бронз. Всъщност тя е измислила тази комбинация. Да лее двуметрови фигури от бронз, било твърде скъпо удоволствие, затова започнала да съчетава метала с дърво и така облекчила бюджета си. Така обаче станала създателка на този нов маниер на работа. Освен това прави скулптурите си в цвят, което засилва нейната уникалност.

По едно време в Дюселдорф имала галерия на свое име, в която показвала само свои работи. Но я продала… заради любов. „Аз съм много влюбчива, иначе как ще се омъжа шест пъти, сега живея със седмия си мъж, за когото вече няма да се омъжвам. Обаче заради него напуснах Дюселдорф, продадох галерията и отидох в Хага“, описва продължението на историята Маргарита. После казва, че този въпросен последен мъж, на име Кънчо, се оказал настоятелен и упорит ухажор. Обадил й се първо, за да я търси като галеристка, обаче тя бързо охладила ентусиазма му, заявявайки, че в галерия „Пуева“ се излага само Пуева. После той я спечелил с любовта си.

СЕГА МАРГАРИТА ПУЕВА ОТНОВО СЪБИРА БАГАЖА, ЗА ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ ЛЮБИМОТО ТЪРНОВО. Казва, че се е оставила на съдбата да я води, защото отдавна е разбрала, че нищо не зависи от нея самата. И понеже е решила да гледа откъм забавната страна на нещата, с някакво ненатрапчиво чувство за хумор описва и болестите си. А те са две – автоимунни – имената им са сложни за произнасяне, камо ли за изписване. Първата я диагностицирал един италиански професор, втората – лекар от Горна Оряховица. Той й казал, че заболяването е толкова рядко, че трябва да е в Германия, за да се поддържа. Германците се оказали една от трите нации в света, които били засегнати от болестта, затова и те влагат средства в изучаването и изследването й.

„Сега ще си тръгна, пък после – каквото стане. Аз съм спонтанна, наумя ли си нещо, запретвам ръкави и го правя, но планове в главата си отдавна не пазя, защото, както вече казах, контролът не е в моите ръце“, казва Маргарита, която, освен че рисува, и се изявява и като писател. Автор е на две книги – едната преведена от немски език „Пикасо не беше шарлатанин“, а втората – автобиографията й „Поклон пред кралицата“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Един коментар за “Маргарита Пуева – търновката, за която говори целият свят

  • 23.07.2016 в 12:21
    Permalink

    За съжаление, Маргото си отиде…… Почивай в мир!!!!!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!