38 четения

Търновски журналист написа книга за тайните на мумиите на световните диктатори

ТЪРНОВСКИ ЖУРНАЛИСТ РАЗКРИВА ТАЙНИТЕ НА МУМИИТЕ И ГРОБНИЦИТЕ НА НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ СВЕТОВНИ ДИКТАТОРИ. В излязлата преди дни от печат книга „Мавзолеи, гробници и мумии. Отвъдният живот на тираните” авторът Иван Първанов проследява живота и последните дни на диктаторите и държавните глави, тяхната естествена или загадъчна смърт и превръщането им в мумии. Няколко хилядолетия след древните египтяни, които умеели да запазват за поколенията тленните останки на своите фараони, това започват да правят съветските специалисти балсаматори. Всъщност любопитното е, че първата мумия в ново време не е на Ленин, както вероятно повечето мислят, а на руския царски пълководец Михаил Богданович Барклай де Толли, който е балсамиран през 1818 г., повече от 100 години преди смъртта на Владимир Илич. Твърде любопитно е също, че първоначално идеята на съветските другари в Кремъл след смъртта на Ленин не е била да го запазват за поколенията. Те решават да го балсамират, за да може тялото му да издържи една-две седмици, докато приключи поклонението, за което идват милиони руснаци от целия Съветски съюз. След това обаче на Сталин му хрумва гениалната идея, че може да запази Ленин жив за поколенията, като един „атеистичен комунистически Бог”.

В книгата са разказани съдбите на 34 диктатори от Европа, Азия и Африка и съдбите на техните останки след смъртта им. Някои от историите са доста стряскащи. Така например в мавзолея на кубинския революционер Че Гевара се пазят отрязаните му ръце, но не и тялото му. Причината е, че след убийството на Че в Боливия местните власти решават да заровят тялото на неизвестно място в земята. Ръцете обаче отрязват и ги потапят във формалин, за да им бъдат подръка в случай, че се окаже необходимост самоличността на кубинеца да бъде идентифицирана чрез пръстови отпечатъци и ДНК. Смъртта на друг от известните революционни лидери – виетнамеца Хо Ши Мин, пък е заснета на видео от неговите другари. А балсамирането на другаря Хо се извършва в тайни пещери и землянки. Причината е страхът на виетнамците да изпратят тялото на своя лидер за балсамация в Москва, за да не бъде самолетът с него взривен от САЩ по време на полета. След смъртта на китайския държавен глава – председателя Мао Дзъдун, пък в цялата страна е бил обявен конкурс за негов саркофаг. Тъй като по това време Китай и СССР са в състояние на Студена война, китайците не могат да използват услугите на съветските балсаматори и се налага да се доверят на уменията на техните ученици от Виетнам, присъствали при балсамирането на Хо Ши Мин. Очевидно обаче тези умения се оказват недостатъчни, тъй като мумията на Мао е повредена. А според слуховете в самия Китай от десетилетия в мавзолея на Мао лежи пластмасова кукла. Със сигурност корейският народ дълго време ще си спомня смъртта на своя диктатор Ким Ир Сен, тъй като онези от корейците, които не плакали достатъчно силно пред саркофага на вожда, след това били вкарвани за по 10 години в затвора.

В книгата са намерили място не само бивши комунистически диктатори. Има разкази и за мюсюлманските лидери Кемал Ататюрк, Ясер Арафат, аятолах Хомейни, както и за почти непознатите у нас африкански диктатори и държавни глави като Гамал Абдел Насър, Джомо Кениата, Кваме Нкрума, Лоранс Кабила и др. Книгата „Мавзолеи, гробници и мумии” е четвъртата от диктаторската поредица на журналиста Иван Първанов, след „Кремъл. Власт и смърт”, „Децата на диктаторите” и „Любовниците на властта”.

Галина ГЕОРГИЕВА


Откъс от „Мавзолеи, гробници и мумии. Отвъдният живот на тираните”

 

Милиони корейци в затвора, не плакали за вожда Ким

 

След Виетнам и Китай в средата на 90-те години на миналия век още една азиатска комунистическа държава се сдобива със своята “червена мумия”. На 7 юли 1994 г. умира севернокорейският диктатор Ким Ир Сен.

“Вечният президент на КНДР” умира от инфаркт на 82-годишна възраст, далече от поданиците си, в една от резиденциите в планината Миохан. В момента на смъртта до него е само личният му лекар, който е безсилен да помогне. Единственото, което може да направи, е да потърси помощ от Пхенян. И той го прави. Изпратеният от столицата хеликоптер с лекарски екип обаче катастрофира в разразилата се планинска буря. Докторите загиват, а пилотите на хеликоптера, които по чудо оцеляват в катастрофата, часове по-късно са разстреляни като предатели. Изпратен е незабавно втори лекарски екип. Когато той пристига в резиденцията, диктаторът е вече мъртъв.

Смъртта на Ким Ир Сен е обявена от правителството с 34-часово закъснение. На 9 юли американска лимузина бавно и тържествено превозва покрития с лотоси и хризантеми ковчег по улиците на столицата Пхенян сред припадащи от плач и скубещи косите си корейци. Интересно е обаче дали същите тези хора биха проронили и сълза, ако знаят, че са участници в един театър. Всъщност покритият с цветя ковчег е празен. По това време тялото на Ким Ир Сен вече е откарано със самолет в Москва и над него работят съветските лекари от лабораторията при мавзолея на Ленин. Договорът между КНДР и балсаматорите е сключен още през август 1993 г., т.е. една година преди смъртта на диктатора. Заплатената цена за услугата е над 1 млн. долара. А цената на поддръжката на мавзолея и профилактиката на мумията струват по още 800 хил. долара годишно. Откритият саркофаг на корейския вожд, чиито стъкла издържат на стрелба с гранатомет и взрив, също е изработен в Русия и цената му е шестцифрена във валута.

Слез завръщането от Москва тялото на Ким Ир Сен е положено в мемориалния комплекс „Кимсусан” (Двореца на слънцето) в североизточната част на Пхенян. Това е най-големият и най-добре поддържан мавзолей на държавен лидер в света. Построен е през 1976 г. като зала за събрания и през годините става официална резиденция на корейския лидер. Огромният комплекс е дълъг 500 метра. Отвън сградата е покрита с бял гранит, а над входа стои цветен портрет на Вожда. От април 2013 г. с решение на Върховното народно събрание на КНДР и с направената специална промяна в конституцията мемориалният комплекс „Кимсусан” е обявен за национална забележителност.

В сградата на мавзолея се влиза през дълъг коридор, на входа на който се оставя всякаква снимачна и записваща техника. Самият мавзолей се състои от десетки стаи, в които непрекъснато звучи революционна музика. В тях са изложени паметници и статуи на севернокорейски воини. Мумията на вожда Ким е в самостоятелна стая в саркофаг със стъклен похлупак. Под главата му е поставена възглавница с корейски мотиви, а тялото му е покрито с флага на Работническата партия на Корея.

В мавзолея е погребана и първата съпруга на лидера Ким Чен Сук, синът им Ким Чен Ир и други близки на семейство Ким, като във всяка стая с гроб има плоча с гравиран върху нея надпис с името на починалия.

Според установената традиция всеки севернокореец е длъжен да посети мавзолея най-малко 3 пъти в годината. Официалното облекло за влизане в него е риза и вратовръзка за мъжете и дълга тъмна рокля за жените. Децата от всички училища в страната също идват тук най-малко веднъж годишно. В ученическата униформа на корейските малчугани все още е запазена червената пионерска връзка. Пред саркофага с мумията те произнасят тържествени клетви: „Да бъдат верни синове на своя народ и партия и да спазват стриктно заветите, оставени им от бащата, вожда и учителя на корейския народ”. За разлика от останалите мавзолеи на червени диктатори по света обаче, в Мавзолея на Ким чужденци не се допускат. В редките случаи, когато това става, те трябва да бъдат на официално правителствено турне и могат да влязат само в четвъртък и в неделя.

Първото, което виждат посетителите в мавзолея на входа, е огромната статуя на Ким Ир Сен от бял мрамор, окъпана в яркочервена светлина. Зад статуята има почетен военен караул. От монтирани в стените тонколони се предава монументалната скръб на осиротелия корейски народ след смъртта на Ким. Плачът и риданията от усилените високоговорители действа внушаващо и разтърсващо. Накрая идва и кулминацията на пътуването. С асансьор гостите се изкачват до последния етаж, където се намира тялото на Вожда. Разделени в групи по четирима, те трябва да се поклонят тържествено в краката на Ким и от дясната му страна и след това бавно да се отдалечат от саркофага, без да му обръщат гръб. Съседните стаи са пълни с някои от вещите на Ким Ир Сен, както и с получените от него подаръци и награди от държавните лидери от цял свят.

Още приживе корейският диктатор е обожествяван и е обект на невероятен култ към личността. Ким е възприеман от корейците като полубог и е бил наричан “баща на народа”. Днес в КНДР има 800 статуи на Ким Ир Сен. На негово име са наречени стотици сгради. Само в столицата Пхенян името Ким Ир Сен носят най-големият университет, вторият по големина стадион, най-големият площад, най-дългият булевард, електроцентралата и някои гимназии. На всеки планински връх в страната има негов портрет. Плакатите с неговия образ са навсякъде: в градския транспорт, по летищата, на граничните пунктове при руската, китайската и южнокорейската граница. В негова чест е издигната и кулата „Чучхе”, която представлява гигантски 170-метров монумент от 25 550 гранитни блока. Числото не е случайно и показва броя на дните от живота на Ким. Самата кула е построена през 1982 г. в чест на 70-ия рожден ден на диктатора. Арката на триумфа в столицата Пхенян пък е издигната в чест на победата на диктатора над японците.

След смъртта на Ким Ир Сен в негова памет използваният в страната дотогава Григориански календар е заменен с нов, за чието начало е поставена рождената му дата 15 април 1912 г. Така на практика с раждането на вожда Ким започва и историята на КНДР.

След смъртта на Ким Ир Сен начело на властта застава неговият първороден син Ким Чен Ир, който управлява страната 17 години. На 17 декември 2011 г. той умира на 69-годишна възраст, също от инфаркт. Отначало е обявено официално, че Чен Ир ще бъде погребан, а не балсамиран, тъй като това било изключително скъпо и страната не можела да си го позволи. След това обаче решението е променено и Ким-младши на свой ред заминава със самолет за Москва. След завръщането поклонението пред балсамираното тяло продължава цели 10 дни.

Погребалното шествие по време на полагане на тялото му в мавзолея е дълго 40 км, а самата церемония продължава три часа. Повтаря се сценарият от 1994 г. Въпреки декемврийския студ милиони корейци излизат на улицата и паднали на колене в снега, скубят косите си и с пълно гърло ридаят за мъртвия диктатор. Покъртителните сцени на масова истерия и скръб са заснети и показани в цял свят. Доколко обаче те са истински, а не режисирани? И наистина ли умиращите от глад корейци толкова са си загубили ума, та да скърбят за втория от поколението диктатори, превърнало ги в едни от най-бедните и изолирани нации в света? Трудно е да се каже. Или може би не чак толкова.

През януари 2012 г. вестник “Дейли експрес” излезе със сензационна новина. Според разказите на избягали от родината си севернокорейци, онези, които не излизат на улицата или не проронват сълза на поклонението на Чен Ир, са сурово наказани. След като тържествата отминават и чуждите журналисти напускат страната, те са арестувани, съдени, наказвани със затвор до 6 месеца и изпратени в трудови лагери.

След смъртта на Ким Чен Ир негови паметници бързо са издигнати в почти всички градове на Северна Корея. Самият той е обявен за Вечен ръководител на Северна Корея, а рождената му дата 16 април е наречена Денят на сияйната звезда.

На 16 февруари 2012 г. за 70-ия рожден ден на Ким Чен Ир, който той не доживява, мемориалният комплекс официално е преименуван на Дворец на слънцето.

На 17 декември 2012 г. за първата годишнина от смъртта на диктатора дворецът е ремонтиран и показан за пръв път на народа. Широкото фоайе, което по-рано се използва за държавни церемонии, сега е превърнато в парк и цветна градина с фонтани и алеи. По тях посетителите могат да се разхождат или просто да седнат и да си починат, наслаждавайки се на тишината и спокойствието, след като са отдали почитта си към двете мумии. Проектирането на парка, според официалното държавно съобщение, е направено от най-малкия син на Чен Ир – Ким Чен-Ун, който на 17 декември 2011 г. застава начело на Корея като трето поколение диктатор от фамилията Ким.

Любопитно е, че до смъртта на баща му самото съществуване на Чен-Ун е пазено в дълбока тайна. Още докато Ким Чен Ир е жив обаче, е ясно, че първородният му син Ким Чен Нам няма да го наследи. Причината е, че през 2001 г. престолонаследникът е хванат с фалшив доминикански паспорт при опит да влезе тайно в Япония. Вторият син на диктатора Ким Чен Чул също няма шанс да застане начело на властта, тъй като по думите на собствения му баща е “прекалено изнежен”. Дали пък това не е намек за хомосексуални наклонности, недопустими за строгия морал в Северна Корея?!

Още приживе, на 8 януари 2009 г. Ким Чен Ир официално обявява третия си син Ким Чен Ун за лидер на Корейската работническа партия и го прави свой наследник. Две години по-късно, през 2011 г., третият диктатор от фамилията Ким официално застава начело на държавата, за да продължи започнатото от своя дядо опустошаване на страната. А за близо 25-те милиона гладуващи и мизерстващи жители на Северна Корея остава само да чакат кога и Чен Ун ще заеме полагащото му се място в мавзолея до телата на баща си и дядо си. И когато това стане, да плачат с цяло гърло, за да не бъдат изпратени отново в изгнание или хвърлени в затвора заради недостатъчно усърдие в скръбта по „любимия” си вожд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!