Соулюс Шиляускас, политолог в Университета в Клайпеда, Литва: „Европроектите промениха икономическата ситуация в Литва”
Политологът Соулюс Шиляускас е на работно посещение във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Пред търновските студенти и докторанти по политология той изнася поредица от лекции за литовската политическа система, съвременните процеси и тенденции в малката държава.
– Вашата страна вече 12 години е член на НАТО и ЕС, предвид кризата в Съюза какви са настроенията сред сънародниците ви?
– Литовците първи приеха Конституцията на Европейския съюз още през 2004 г. и тогава имаше европейски ентусиазъм. Между другото тя не действа и е заменена по-късно през 2007 г. от Лисабонския договор. Любопитното е, че оценката на литовците за демокрацията в Европейския съюз е много по-оптимистична, отколкото оценката за тяхната демокрация в самата Литва, т.е. ние повече вярваме, че европейската демокрация е по-добра. Европа до голяма степен е гарант за нашата демокрация. Преди две години, когато и у нас имаше избори за Европарламент, европесимистите бяха много активни, но получиха незначителен брой гласове. Доскоро ние бяхме едни от най-големите еврооптимисти и смятахме, че ЕС е равен на благополучие. Сега обаче едва 18% акцентират на благополучието, но пък виждат, че има и други позитивни неща в ЕС, като свободното движение, ниските тарифи на мобилните телефонни разговори и др. Вече и у нас има движения в посока, че Европа трябва да бъде Европа на нациите, на ценностите – например така смята партията „Ред и справедливост“.
– А икономически как ви се отрази членството и влизането на страната в Еврозоната, станахте ли по-богати?
– О, да, разбира се. Доволни сме от икономическото си благосъстояние, но ще получаваме от европейските пари само до 2020 година. В Литва бяха задействани много европроекти, които промениха икономическата ситуация. Това е начинът да влизат свежи пари, а виждам и в София, и във Велико Търново много табели, с които са обозначени инфраструктурни проекти, правени с пари от европрограмите. Когато ние правихме европейското първенство по баскетбол, а този спорт у нас е религия, нямахме собствен ресурс и ползвахме европейски пари, за да направим много зали. Ние искахме да влезем в Еврозоната още през 2007 г., обаче не ни разрешиха, защото надвишавахме със съвсем малко позволения от Европа дефицит. Когато обаче разбрахме какво прави Гърция, се обидихме, защото видяхме двойния стандарт на Европа. Литва не беше приета по-рано заради минимално нарушаване на финансовата дисциплина, докато самите гърци си позволяват разходи и протести, които една Литва не би могла да си помисли. А за европарите – човек от стопанските среди в неофициален разговор сподели с мен, че до голяма степен тези готови средства може да разглезят нашия бизнес, защото той ще се „научи“ да разчита само на тях. Какво правим след 2020 г., когато обаче тези пари свършат. Да не се окаже, че бизнесът вече няма да е стабилен и няма да може да работи. Впрочем това важи и за вашата страна…
– А има ли корумпирани литовски политици, пък било и само от гледна точка на еврофондовете?
– Има доста корупционни скандали относно дотациите в земеделието. В Централната агенция, която ги разпределя, участват лица от различни партии и стават много често проблеми.
– А осъдени политици за корупция?
– Срещу Партията на труда се водеше дело за черна каса за финансиране шест години и накрая то завърши със символични наказания.
– Как стои въпросът с бежанската криза. Знаем, че сте в периферията, но все пак?
– У нас евроскептиците много критикуват правителството, защото то се съгласи много лесно на бежанските квоти. 1105 бежанци трябва да приемем, като в началото искахме те да са не повече от 50. Сега в момента в Литва имаме 10 бежанци, чакаме останалите. Тази квота обаче едва ли ще се изпълни. Бежанската криза ни подминава, защото не сме в толкова силно икономическо състояние като Швеция, Германия и Полша…
Елена ЧАМУРКОВА
