Йоана, Елиза и Полина – първите студенти от ВТУ, които бяха на практика в българските училища в Мадрид

ЙОАНА ПАПАЗОВА, ПОЛИНА ПЕТРОВА И ЕЛИЗА НЕЖДЕТОВА СА ПЪРВИТЕ СТУДЕНТИ НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, КОИТО ИЗКАРАХА ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА СИ ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА в двете неделни български училища в Мадрид. Момичетата са били в Испания по програмата „Еразъм +“ и по покана на търновката Ралица Цветанова, която е създател и директор на вече три училища там.

„Ние преподавахме в училище „Елин Пелин“ в „Парла” и в „Бачо Киро“ в „Алкоркон” – два квартала в Мадрид. В едното децата учат в събота, в другото се събират в неделя, за да упражняват българския си език, да учат граматиката и най-вече да не забравят родните си традиции“, разказва Йоана, която първа прокарала пътеката до испанската столица. Йоана е от Горна Оряховица и вече е завършила 4 курс в специалността „Българска филология“. Възпитаник е на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ и говори испански. Това била една от причините университетът да започне това приключение именно с нея. Съвсем в края на обучението си тя получила оферта от преподавателката си по съвременен български език доц. Мария Илиева да отиде на тази практика. И заминала. Няколко месеца по-късно по нейния път тръгнали Елиза и Полина, които са се върнали от Мадрид миналата седмица. Полина завършва българска филология във ВТУ, но идва от Ловеч, където е възпитаник на прочутата Езикова гимназия в града, за която се разказва във филма „Вчера“. Елиза е от Тутракан, където е завършила в Професионалната гимназия по химични и биотехнологии, има диплома за специалист по фармацевтични и парфюмерийно-козметично производство. Много искала обаче да учи във Велико Търново и понеже тук нямало как да продължи да прави парфюми, тя решила да кандидатства история и география. И вече е четвърти курс.

И ТРИТЕ ПРИЗНАВАТ, ЧЕ ПРАКТИКАТА ИМ Е БИЛА НЕВЕРОЯТНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ И СА ГОТОВИ ВЕДНАГА ДА ГО ПОВТОРЯТ, АКО ИМАТ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ. „Макар че, когато преди няколко месеца аз трябваше да замина, не можах да намеря още един колега, с когото да тръгна. Никой не пожела да опита, а програмата „Еразъм +“ осигурява и стипендия от 700 евро на месец, която покрива всички разходи. Аз говоря испански, но това изобщо не е задължително, защото нашата задача е да образоваме децата там по български език“, разказва Йоана.

Граматиката е от особено значение за учениците в неделните училища, затова и момичетата там са имали свободата да им преподават това, което е било нужно, а не да следват стриктно учебника. „Дори в междучасията тези деца си говорят на испански. Те всички са родени там и българският език ги затруднява, затова, бие ли звънецът, те веднага минават на испански. Затова не е лесно да им преподаваш“, разказва Полина.

Елиза влизала в часове при малките от 5 и 6 клас по история на България, на по-големите от 8 до 10 клас водила география. „Така се случи, че трябваше да им преподавам икономическа география. Може би заради това, което чуват от родителите си, те не бяха много добре настроени към родината си. Все говореха, че бабите им взимат мизерни пенсии. Много ми стана мъчно, но аз не мога да променя това“, признава Елиза. И допълва, че тя категорично отказала да влиза в спорове с тях, но търпеливо им обяснила, че ако България е чак толкова икономически зле, тя и Полина никога нямаше да имат шанса да им преподават. „Аз не съм съгласна, че да отидеш в чужбина и да работиш на три места, е повод за голяма гордост. Моите родители живеят и работят в Испания от години, не са забогатели и са категорични, че е въпрос на време да се приберат в България“, допълва момичето.

„Моите деца говореха за България само с любов, но аз влизах при малките. Малките все още се прибират у дома, през лятото ги пращат за цялата ваканция при баба и дядо в България, затова връзката с родината още е много здрава и им е интересно“, допълва Йоана.

КАТО ДА СА ЗАВЪРШИЛИ ОЩЕ ЕДНО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ – ТАКА ПРИЕМАТ ПРАКТИКАТА СИ ТРИТЕ МОМИЧЕТА. Най-вече защото в едното училище всички ученици учат в една обща класна стая. „Получава се така, че в единия край учат малките и чуваш българска граматика, в другия ъгъл върви час по география, в третия – по история. В началото е странно, но после се свиква“, разказва Полина.

И трите признават, че са изключително възхитени от образователната система в Испания и от това, че между учителите и учениците почти няма дистанция. Те си говорят на „ти“, децата се обръщат на малки имена към учителите си и това изобщо не означава, че го няма задължителното уважение към педагога, разказват Елиза, Полина и Йоана.

И трите се подготвят за магистратури във Великотърновския университет. Докато обаче изберат какво точно искат да продължат да учат, те се подготвят за държавните си изпити.

С. БОЯНОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *