176 четения

Проф. Радослав Радев събира в енциклопедия смеха на българина

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ


ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРА Е НЕГОВАТА СЛАБОСТ, НО ТОЙ Е ПРОФЕСОР ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО. ТВЪРДИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА РИСУВА, обаче никоя изложба във Велико Търново и Горна Оряховица не започва без него. Не е ходил да се учи при Джейми Оливър, но е майстор готвач и дори има издадена готварска книга. В момента е председател на Общото събрание на ВТУ „Св. Кирил и Методий”, но това е последната причина, поради която е станал знаков преподавател на вуза. Студентите го харесват заради умението му да ги мотивира да уважават предмет, който трудно се заобичва, когато си млад. Той е проф. Радослав Радев, един от най-сладкодумните преподаватели в университета.

„Да станеш специалист по методика, изисква малко повече време, защото не е достатъчно да знаеш предмета литература, трябва да имаш отношение и към човека. Не е достатъчно само да се затвориш в кръга на художествените текстове. Много по-важно е да видиш човека, който ще чуе този текст. Сякаш в работата на методика това е най-сложното – да преведеш текста на езика на учениците, а това изисква голямо уважение към детето”, казва проф. Радев, когато започваме да си говорим как един млад човек разбира, че методиката на обучение по литература може да бъде интересна дисциплина. Казва, че нейният смисъл се разбира късно, защото в някаква степен трябва да влезеш в един кръг на одухотворителност.

Самият той, докато бил студент, си представял, че възрожденската литература ще му е бъдещето. Завършил, станал учител в родната си Добруджа, искал да се занимава с литература, но в университета се отворил конкурс по методика и той все пак решил да опита. В първите десетина години не бил чак такъв добър методик, но с времето започнал да научава някои истини, като например тази, че в живота на човека не работят големи текстове, а големи изречения. Изречението на Августин Блажени, който е казал: „По-добре свободното любопитство, отколкото дребнавата принуда”, се оказало голямата искра за проф. Радев. За него любопитството станало едно от основните неща, от които се ръководи и до днес в работата, и види ли, че не се поражда любопитство, просто спира и търси други възможности. Любопитството е инициативата. Означава, да гледаш чрез душата си, чрез ума си, а не чрез очите, казва професорът.

И ОТВАРЯ ГОЛЯМАТА ТЕМА ЗА СЪВРЕМЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ, КОЕТО, ДОРИ И В СТРАНИТЕ, НА КОИТО СЕ СТРЕМИМ ДА ПОДРАЖАВАМЕ, всъщност особено в тях, е изпаднало в много интересна ситуация. Заради тестовете, които стават все по-популярен начин на изпитване и които нямат отношение към индивидуалната характеристика към детето. „Те са типови и предполагат ниво, което децата трябва да защитят. А дали може да се намери индивидуален път към детето, това вече не е толкова интересно за самата образователна система. Сократ казва, че когато учителят и ученикът вървят един до друг, те виждат повече и по-надалеч. А сега в образователната система преподавателят е срещу ученика, няма как да бъде успешна такава формула на обучение”, казва професорът.

Самото образование е измислило правила, които не са в полза на детето, а в полза на учителя, който трябва да обучава 25 деца в клас, или 100 в 4 – 5 паралелки. Без правила учителят не може да обучава много деца. Но сега правилата трябва да се променят, категоричен е методикът и признава, че добрите образователни системи на Запад вече са започнали да виждат този недъг и да се обръщат към индивидуалното засилено обучение, което позволява да бъде опознато детето и неговата личност и спрямо нея да се развива образованието.

И понеже в училище никой не обръща внимание на детето, то завършва, без да е развило психиката си, защото няма време да премисли, да пренесе познанието в живота си чрез собствената си личност, този проблем в университета става още по-сериозен. Университетското образование няма как да се случи, ако няма индивидуално отношение към студента.

НЕСТАНДАРТЕН И МНОГО ЛЮБОПИТЕН ПРОЕКТ Е ЗАПОЧНАЛ СЪС СВОИТЕ СТУДЕНТИ ПРОФЕСОРЪТ именно за да разчупи рамките и да ги провокира да обичат бъдещата си професия на учител. Самият проф. Радев признава, че много цени студентите, които избират филологията по традиция и идват от семейства на учители. „Нашето общество не е наясно каква голяма мощ има учителското съсловие. Аз самият узрях за необходимостта да видя каква е проекцията на учителската професия в българското общество и каква е личността на учителя едва като станах на 60 години. И напоследък все го говоря това със студентите. Когато в една от групите го коментирахме, студентите си извадиха телефоните и почти всички ми показаха, че пазят номерата на своя учител по литература”, разказва професорът.

Така му хрумнала идеята за проекта и той предложил на студентите си да направят анкети с учителите си по литература, с които продължават да поддържат връзка. След това започнали да канят учителите в университета, да публикуват анкетите, за да остойностим самата личност на учителя. Много бързо директорите на училищата, в които работят тези педагози, разбрали за проекта и започнали да идват в университета. В началото гледали с почуда, когато младите хора говорели с възторг за учителите си, след това започнали да ги назначават на работа в училищата.

ИКОНИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА, МАГИЯТА НА ЖЕНСКИТЕ РЪЦЕ, ЕРОТИКАТА В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА НАШИТЕ ТВОРЦИ са само част от темите, които проф. Радев изследва и след това събира в книги и енциклопедии. От дълги години той работи и върху българския смехотворец и тази година трябва да е готова книгата му, в която прави анализ на българския смехотворец и в която е събрал писатели, поети, анекдоти, популярни в отделните региони.

Професорът по методика би могъл да издаде цяла книга и с есетата от откриването на различни изложби. Не минава експозиция без него, защото художниците обичат сладкодумния му и нестандартен начин да ги представя. А той прави цяла инсталация от думите си и ако откриването на една изложба се брои за изкуство, то значи проф. Радев създава такова. „Не мога рисувам, но съм непосредствено свързан с художниците. В живота нещата са много прости, когато дойдох тук като млад асистент, нямаше млади филолози, имаше млади художници и аз съм израснал с тях. Те ме научиха да подхождам по-артистично към живота и ме научиха, че 2 и 2 невинаги е четири”, усмихва се професорът.

Той е баща на две пораснали вече деца – Василена и Борис. Тя е филолог, той е икономист, и двамата са с дипломи от ВТУ. С тях преди време проф. Радев написа и издаде книгата „Малкият готвач”. Тя е забавна, пълна с анекдоти, поучения и правила как да се готви. Самият професор готви чудесно, пада си по лесните и прости ястия, но подредени на масата табиетлийски. И казва: „В българската култура готвенето е важно място, то е особена енергия. Неслучайно през Възраждането сме следвали тази източна мъдрост, че когато ядеш от хляба на другия, не можеш да му направиш зло. Ще ти разкажа една история за хайдутин от Калофер.

В кърджалийските времена било, турците пратили човек да го убие. Кандидат-убиецът разбрал, че хайдутинът се връща сутрин при жена си, и решил да го издебне. Обаче той не се появил и наемникът останал при жена му да го чака. А тя напълно била наясно какво се случва и знаела, че трябва да спаси мъжа си, затова започнала да готви и да съблазнява гостенина си. В късния следобед пишман убиецът не издържал и се нахранил, а когато вечерта се появил хайдутинът, казал: „Бях дошъл да те убия, но не мога. Ял съм от хляба ти”.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

2 коментара за “Проф. Радослав Радев събира в енциклопедия смеха на българина

  • 26.04.2016 в 21:38
    Permalink

    Производна на думата методика е методиСТ, а не методиК. Редактирайте си добре текста!

    Отговор
  • 27.04.2016 в 15:11
    Permalink

    Здравейте професоре,
    Радвам се да Ви напиша няколко думи по повод казаното от Вас за образованието и методиката на преподаване на литературата. Искам да Ви уверя, че и сега в днешното ни средно училище има преподаванели, които работят в полза и за доброто на ученика, без да нарушават правилата и стараейки се да създават мислещи и морални същества, колкото и трудно понякога да е това в нашето забързано и агресивно време…
    Разбира се, напълно сте прав за индивидуалния подход към всяка личност, но нали си представяте колко е сложно това в днешните паралелки..
    Желая Ви здраве и творчески плам при осъществяването на идеите, свързани с духовното извисяване на българина, с каквото трудно начинание Вие сте са заели. Поздрави!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!