Нелушка Миновска – културтрегерът | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Нелушка Миновска – културтрегерът

Публикувана на: 27.04.2016г. 1794 прегледа

КОРЕНИ


Председателката на най-голямото читалище в общината води хорото на още куп организации и не слиза от сцената над 40 г.

 

НЕЛУШКА МИНОВСКА МОЖЕ ДА СЕ ОПИШЕ С ЕДНА ДУМА – КУЛТУРТРЕГЕР. Това е човек, който носи култура в себе си, край себе си и зад себе си. Нейните корени в Полски Тръмбеш растат над 40 години. Тя винаги е чаровна, гримирана и с маникюр. Обича лилавото и се придържа към този цвят. Излъчва чар и сигурността на човек, който си държи на думата. Днес тя е на 67 г. Председател трети мандат на читалищното настоятелство на най-голямата културна институция – Народно читалище „Отец Паисий“ в Полски Тръмбеш, председател на Общинския съвет на Съюза на пенсионерските клубове 2004 г., на Съюза на читалищата, благодарение на който читалищата в общината започват да плащат с 35% по-малко ток. Нелушка Миновска има още участия в неформални сдружения в момента, чието изброяване би било доста дълго. Срещаме се в пенсионерския клуб в Полски Тръмбеш „Ехо от младостта“, който е в новата сграда в центъра редом с Клуба на хората с увреждания, центровете за обществена подкрепа, клуба на каратистите и т.н.

 

ДОПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ ТЯ БЕ ШЕФКА НА КУЛТУРАТА В ОБЩИНАТА, КЪДЕТО Е ЗАПОЧНАЛА РАБОТА ПРЕЗ 1969 ГОДИНА

 

На сцената Сн. авторката и Фейсбук
На сцената
Сн. авторката и Фейсбук

ДВЕ ГОДИНИ ПО-РАНО НА СТУДЕНТСКА БРИГАДА В КОНСЕРВНАТА ФАБРИКА „Мизия“ в Полски Тръмбеш момичето от Силистра се запознава с бъдещия си съпруг Лъчезар Миновски, който вече не е сред живите заради нелечима болест, но е бил учител по физкултура. Две години любов и останалите – семеен живот, от който имат двама сина и един внук на малко над 5 години.

По ирония на съдбата Нелушка и Лъчо се срещнали в Полски Тръмбеш, макар преди той да е бил учител в гимназия в Силистра, а пък тя учила в другата гимназия. Студентката във ВТУ минала задочно след срещата с любовта на живота си и на 8 август 1969 г. започнала работа в общината, като първо била в читалището. След това оглавява културния отдел, както и да се е казвал той във времето. Така до 2010 г., когато се пенсионира, но остава на работа до 2013 г., когато нейния пост заема Николина Генова. Всъщност никой не е карал г-жа Миновска да си тръгва, но тя решила така заради раждането на първото и единствено засега внуче, което се казва Лъчезар.

„Имала съм възможност да стана учител, но никога не ме е привличало. Аз от 6-годишна съм тръгнала по сцените. Свирех на цигулка, участвах в театрални състави, играех в самодейни състави и съм по душа и сърце самодеец. И по наследство, защото баба и дядо се запознали на сцената като самодейци – тя от Добрич, той от Силистра, и така”, разказва за себе си Нелушка Миновска.

И ДОПЪЛВА, ЧЕ СДРУЖЕНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ В ОБЩИНАТА СА 1386 ДУШИ. Последно преди два месеца е учреден клуб и във Вързулица и така в общината няма населено място без място за хората от третата възраст или от втората младост. Тя не може да каже кое за нея е по-трудно – да е в читалището или да отговаря за пенсионерските клубове и самодейност, защото сърцето й винаги е било при самодейците, макар да е била на щат в общината. За всичките тези над 40 години служба тя има две награди, и то от Тодор-Живково време – значка на Комитета за култура и орден „Кирил и Методий – втора степен“.

 

ГОРДЕЕ СЕ С „АВЛИГА ПЕЕ“ И ПОЗНАНСТВОТО СИ С МИТА СТОЙЧЕВА

 

НЕЛУШКА МИНОВСКА ПРИЗНАВА, ЧЕ СЕ ГОРДЕЕ С ИДЕЯТА ДА СЕ НАПРАВИ СЪБОР НАДПЯВАНЕ В ПАМЕТ НА МИТА СТОЙЧЕВА, с която се познавала лично и дипломната й работа била свързано с нейните песни. Днес този конкурс е национален и се казва „Авлига пее“ и събира хиляди от цяла България от 2005 г. всяка година в края на май в Обединение. Тогава на културната шефка й хрумнала идеята за събор надпяване и ходила при сегашния проф. Тодор Киров да я сподели. Той казал, че това трябва да е на национално, а не на регионално ниво, и така било поставено началото преди 11 години.

„С Мита Стойчева се запознах като дипломант във ВТУ. Работех по темата за семейно-битовите народни песни от Полскотръмбешкия край. Намерих и в Обединение и тя, като всеки известен и велик човек, ме прие и не се надуваше въобще. След броени дни ми написа и изпрати свои 21 автентични песни, но тетрадката не съм я запазила”, си спомня днес г-жа Миновска.

НЕЛУШКА МИНОВСКА ИМА ОЩЕ ЗАЛОЖБИ, ПОНЕЖЕ Е ШИВАЧКА И САМА СИ ПРАВИ КРАСИВИ ДРЕХИ. Скромно казва, че това е между другото, за да изглежда добре на събитията, които ръководи. Другата й гордост са съставите към читалището в града, сред които на първо място са „Полянци“, а през последните години става трупа „Луди-млади“. Музикалната школа пък събира повече любители на пианото и класиката. Групите „Сияние“ и „Вдъхновение“, детският театрален състав, форумите на руската песен и „Сребро в косите“ също носят славата на общината в областта и страната под вещото ръководство на нашата събеседничка.

„Ако се обърна назад, сигурно пак така бих подредила живота си и не съжалявам за нищо”, казва в края на нашия разговор културната деятелка в навечерието на май – който е месец на културата…

Н. ГЕОРГИЕВА

loading...

Коментари за "Нелушка Миновска – културтрегерът"

  • 03.05.2018 в 13:48

    Защо никога не се споменава и за ФС Йосиф Йовчев , който на 29.04.2018 взе първото място на Фестивала в град Елена.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!