Родопските пататници, гайдата и скулптурата събрали Бояна и Атанас в семейство

Ентусиасти


 

ТЯ Е ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕ УЧИТЕЛ, ТОЙ – НЕЯСНО КОЕ ПОКОЛЕНИЕ ГАЙДАР, защото е роден в сърцето на Родопите, а там всеки втори свири на гайда. По образование са художници – скулптори, по душа са влюбени в българските традиции, затова и преди около година вдигнаха сватба за чудо и приказ и си казаха „да”, облечени в народни носии. Така бяха пременили и всичките си приятели – сватбари, които казали, че такава прелест се полага и на тях, щом като булката и младоженецът ще бъдат не в бяло за церемонията, а в родопски носии. Бояна и Атанас Пееви напоследък живеят в Самоводене, където неотдавна си купили къща. Вярват, че там биха могли да започнат да сбъдват мечтата си за свое пространство, в което ще могат да рисуват, да правят скулптури, да свирят и да обучават на всички тези изкуства талантливи деца. Иначе Бояна е от Варна, а Атанас – от с. Соколовци, което е в центъра на Родопите.

Срещнали се във Велико Търново и още по-точно, на приемния изпит по скулптура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Съдбата ли, жребият ли или случайността ги подредили един до друг и Наско веднага влязъл в ролята на кавалер, като помогнал на непознатото момиче да си подготви материалите за изпита. После… Бояна била приета, Наско – не. Даже на него му се наложило да кандидатства четири пъти, защото бил толкова влюбен в този университет, че кандидатствал всеки път само в старата столица и само скулптура. „Тогава за три места се борихме 50 момчета. Влизаше се в тази специалност само с 6,00 и нищо по-надолу от пълна шестица не ти осигуряваше място. Специалността е „мъжка”, защото се работи с тежки и трудни материали, изисква се сила. На изпитите се явяваха, примерно, пет момичета за три места и 50 момчета за три места, имаше нещо за равноправие между половете”, разказва перипетиите си по кандидатстването Наско. Но не съжалява за нищо, все пак тук е срещнал любовта на живота си.

Ухажвал любовта си с родопски пататници и серенади с гайда. „Аз бях вече влюбена, така че не му се наложи да се труди кой знае колко много. Но му признавам пататниците”, усмихва се Бояна. Сега тя работи като учител по рисуване в СОУ „Емилиян Станев” с деца, които учат в паралелките по изобразително изкуство. Атанас често обикаля България, за да свири по сватби, а когато си е тук, прави скулптури – доста често на гайди. И в момента той е ЕДИНСТВЕНИЯТ В БЪЛГАРИЯ, КОЙТО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ГАЙДА ОТ КАМЪК И МЕТАЛ ИЛИ ОТ ДЪРВО И МЕТАЛ. Сам си измислил моделите. Първата му гайда била съвсем като истинска, само че от камък. После започнал да добавя въображение и гайдите му ставали все по-обобщени като образ, последните са особено абстрактни. Показва ги по изложби и конкурси и печели награди, единственият им кусур е, че не могат да свирят.

„Металът, камъкът и дървото са естествени материали и затова ги харесвам. Има ги във всяка къща – в основата й, в интериора й. От тези три материала камъкът се обработва най-трудно, защото е тежък, но пък е плътен и е пълен с образи. Като видя парче камък, знам какво ще направя от него”, обяснява Наско. Той е завършил металопластика в Художествената гимназия в Смолян и оттогава е наясно с метала. А на гайда свири вече 18 г. В Родопите просто това е националният инструмент. Гайдата е тази, която прави купона, осигурява радост и вдига олелия. В Родопите всеки втори свири на гайда и понеже по-големият брат на Наско се разминал с гайдата, Наско, като второто дете, се оказал този втори, който трябвало да започне да свири, за да не разваля статистиката.

„Израснал съм с веселбите и все повече и повече ми харесва да свиря на гайда. Вече си мисля, че всичко мога да изсвиря на този инструмент, още повече че съм чувал мои приятели да свирят на гайда „Продиджи” и „Металика”, а има един велик гайдар – Стефан Захманов, който може валс да свири”, усмихва се Атанас. И признава, че не само ухажването, но и самото му предложение към Бояна не минало без гайда.

Направили годежа в с. Сладка вода – едно безлюдно, но много приятно място, където живее баща й. И пак всички били с народни носии. „В Сладка вода аз на практика станах учител. Преди доста години. Там баща ми в продължение на две десетилетия ръководеше първото частно училище в България – училище за древна и съвременна култура. Децата живееха на пансион, макар че беше начално училище. И аз съм учила там. Учехме етнография, астрономия, анатомия, шах… И някъде по онова време аз вече знаех, че ще бъда учител, и дори станах навреме, за да мога да преподавам в училището на баща ми”, разказва Бояна. Училището вече не съществува, защото държавата ни не толерира подобни идеи и след 20 години борба баща й се предал. Но тя успяла да попие от неговата любов към децата.

„Завърших скулптура, защото ми харесва и дълго време се съпротивлявах на клишето, че това е мъжка специалност. Обаче вече го признавам. Наско е по-добрият скулптор от двама ни, но аз съм по-добрият учител”, казва Бояна, която работи като педагог само от 2,5 г. и й харесва. Казва, че децата я мотивират, предизвикват я да се развива, а тя от своя страна ги предизвиква да бъдат по-добри. Признава, че приема лично всеки успех, но и всеки неуспех на учениците си и е благодарна, че работи точно в това училище заради духа в него и заради това, че изкуството не е просто предмет, а е превърнато в мисия.

ЗА СВОЯ ГАЛЕРИЯ МЕЧТАЯТ БОЯНА И АТАНАС ПЕЕВИ, ЗА МЯСТО, КЪДЕТО ЩЕ МОГАТ ДА РАБОТЯТ ЗАЕДНО ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР. Имали такъв период в студентските си години и когато учили в Мадрид заедно по програмата „Еразъм”. И двамата са категорични, че това време им липсва. „Можем пак да го направим, но тя трябва да спре да бъде учител, макар че днешното училище и децата имат нужда от учители като нея. Всеотдайна е, красива и млада, а децата обичат тази комбинация, това ги мотивира и ги прави смели да експериментират. Особено когато става дума за експерименти в изкуството”, казва Наско. И признава, че понякога си представя как вае съпругата си от дърво – тънко, дълго и устремено към звездите. После казва още, че животът му с нея прилича на романтична комедия, в която няма скандали, защото: „Тя, като се ядоса, е забавна и аз я гледам с усмивка, докато чакам да й мине. Освен това вече съм разбрал, че когато аз се ядосам, на нея й домъчнява за мен и се опитва всячески да ме успокои”.

Освен това тя е по-подредената от двамата, той е този, който създава творческия хаос в къщата. Тя прави списъци с разни неща за вършене, той ги изпълнява. Двамата са си първите съдници един на друг, когато става дума за изкуство, но той е този, който определя цените, защото Бояна е готова да раздава и подарява собственото си изкуство и труда си.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.