Ректорът проф. Христо Бонджолов се разминал с… кариера в театъра

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ


ДА БЪДЕ АКТЬОР – ТОВА БИЛА МЕЧТАТА НА НАСТОЯЩИЯ РЕКТОР НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ ПРОФ. ХРИСТО БОНДЖОЛОВ. Той дори кандидатствал в НАТФИЗ, но се препънал нещо в третия кръг. Тогава студенти за класовете си избирали покойните вече Крикор Азарян и Тодор Колев. „Трябваше етюди някакви да играем, нямам представа защо никой от тези двама титани на театъра не ме хареса. А аз толкова исках да остана в София. Тогава този град беше разкошен и не ми се тръгваше от него. Търново изглеждаше прекалено спокоен в онези времена, малко отдалечен от центъра, според младежката ми представа. А се оказах точно в центъра на България и сега не ми се тръгва оттук. Вече не искам да живея в София“, казва проф. Бонджолов.

След като не влязъл в театралната академия, Христо Бонджолов се озовал във Велико Търново и кандидатствал в най-престижната тогава специалност във ВТУ – филологията. В нея и в историята най-трудно се влизало, защото за едно място кандидатствали десетки млади хора. „Въпреки че минаха доста години, филологията си е все така интересна наука. Промени се желанието да се изучава, промениха се много други неща. И стигнахме дотам, че филологията да е защитена професия. Чак дотам! А това ни е националната специалност и тя трябва да бъде защитена по някакъв начин“, казва професорът и настроението му рязко се сменя. Признава, че допреди няколко години имал други идеи, като например тази в университета да бъде създаден Институт по българистика и той да се бори за българската филология.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, В КОЕТО ПРОФ. БОНДЖОЛОВ СЕ Е ВПУСКАЛ ДО МОМЕНТА, Е РЕШЕНИЕТО МУ ДА СТАНЕ РЕКТОР НА УНИВЕРСИТЕТА. Година след избирането му на този пост той чистосърдечно си признава, че не съжалява за тази огромна стъпка, но и че е нямал идея в какво дълбоко море нагазва, а се хвърлил с главата напред. „Очаквах да има проблеми, разбира се, няма как такава институция и с толкова много хора да е без проблеми, но чак такива… А такива проблеми нашият университет никога не е имал. Никога не е изпадал в такава трудна финансова ситуация. Аз се изправих пред много трудната задача, да търся средства за заплати буквално в деня на избора. Много се надявах да зарадвам колегите за Коледа, да кажа, че сме решили проблемите. Оказа се, че съм прекален оптимист и че нещата не зависят само от мен и са по-трудни, отколкото си представях. После се надявах, че ще започнем да дишаме малко по-широко за Великден, но пак не стана. Обаче съм убеден, че за празника на университета нещата ще се финализират и ще излезем от това състояние. Университетът ще се стабилизира финансово“, категоричен е ректорът и в следващите дълги минути той говори само за вуза, за възможните проекти, за невъзможните избори, за неспазените обещания и за това, че вече от никого не чака нищо. За това, че не спира да се надява, че държавата все пак ще изпълни поетите си ангажименти, но самият той не престава да преследва целта си и активно търси програми и бизнес, който да иска да работи с Великотърновския университет.

„Знаете ли какво. Истината е, че с рестрикции няма да направим нито крачка напред. Рестрикциите не водят до развитие. Можем да стягаме колана колкото искаме, но това ще е до един момент. Това не е развитие. Развитието е, когато търсим начин да увеличим приходите, а приходите се увеличават, когато работим добре с бизнеса“, категоричен е ректорът, който е заклет филолог и никога не е криел пристрастията си към тази специалност, но един от първите му сериозни договори всъщност зарадва Факултета по математика и информатика, където вече ще обучават специалисти по софтуерно инженерство. Идеята дошла от фирма, чийто собственик дълго е бил в Америка и до ден-днешен работи с големи американски и европейски фирми. Върнал се обаче в България и направил няколко офиса в София и Пловдив и се е насочил към Велико Търново. Шефът на фирмата предложил на търновския ректор да приеме студенти по специалността, а той ще вкара практиката още в първи курс, за да отстъпи теорията малко.

„Те ще инвестират в лаборатория, която ще бъде ситуирана в нашия университет, осигуряват каквото е необходимо техническо оборудване, стаж на студентите и работа след това. Затворен цикъл. Имат докторантски програми, включително и специалисти, които искат да правят докторантури и ще ги правят при нас“, уточнява проф. Бонджолов.

ОТ ВСИЧКИ РОЛИ, В КОИТО ТОЙ ВЛИЗА ПОСТОЯННО, В МОМЕНТА НАЙ-АКТИВНА МУ Е РОЛЯТА НА АДМИНИСТРАТОР. Шегува се, че представлението е перманентно и продължава 24 часа в денонощието. Влезе ли в ректорския си кабинет, започва да решава проблеми. За другите роли – на баща, приятел, преподавател…, хич не му остава време. Не крие, че му е мъчно за студентите, защото много обича да чете лекциите си по славянски литератури, южнославянски литератури, по история на сръбската и хърватската литература. Оставил е в дневната си програма малко часове за студентите, но влиза в тях с удоволствие и знае, че там не решава проблеми, а запалва искри у тези, които са избрали да учат филология.

Няма време и за театър, а навремето не пропускал представление. Особено в студентските си години, когато бил част от прочутата трупа на студентския театър в КЕВ-а. „Ееех, какви времена бяха. Беше експериментален театър, говоря за самото начало на КЕВ-а, както ние си наричахме този Клуб за естетическо възпитание… После той изгоря в буквалния и в преносния смисъл. Беше някакво култово място, сборище на интересни студенти, имаше и различни театрални кръжоци, срещи. Беше живо място, като сърцето на университета, като тъмно подземие, в което имаше толкова съкровища“, с въздишка се връща в спомените си ректорът. Няма пари вече да бъде възстановено това място, а и същото никога не може да бъде.

С филми си почива ректорът на ВТУ и признава, че гледа всичко и в това отношение е безобразен. Няма любим актьор, заради когото да се приковава пред телевизора или компютъра, затова и не може да препоръча филм на приятелите си. „Прескачам от канал на канал и сигурно не съм много интересен за околните. В последно време и телевизорът не ми е интересен, за съжаление, новините изместват всичко и ставаме зависими от тях. Малко остава за културата, а и тя трудно си пробива път. По-често ми се случва да съм свързан с културата навън, когато посещавам други университети, защото в културната програма винаги имаме предвидени спектакли, изложби, книги. Тук нямам време за нищо“, казва професорът, който, преди да стане ректор, имал хоби, което сега е прибрал във фризера.

Обичал да чете и четял по няколко книги наведнъж, включително и поезия. И няма как да е иначе, след като е от това университетско поколение, дало най-много, и то все добри поети на България.

ОСТАВА МУ ВРЕМЕ ОБАЧЕ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ДА ИЗСЛЕДВА ИНТЕРЕСА НА НАЦИЯТА НИ КЪМ СЛУХОВЕТЕ. Написал е даже книга на тази тема – „Хомо Балканикус“. Книгата му е за сръбската сатира през XX в. Като станал ректор, много бързо се сетил за това си проучване, защото в огромната красива сграда на върха на града гъмжи от слухове. „Силата на слуха в нашите предели е много по-голяма, отколкото е силата на истината. И тази сила се подхранва, защото винаги има някой, който не иска да казва истината. Така тръгва слухът, то не е кой знае колко трудно.

В голямата си част другите европейски народи са свикнали да вярват на това, което им се казва. При нас винаги има двойна история – официална информация, която минава някъде отгоре, и неофициална информация. „Сега се сещам за един виц защо българите толкова се радват, като се повишава токът. Та пускат слух, че повишават тока от 1 април. Всички чакат, обаче повишението на става. Всички се притесняват. Пускат слуха, че това ще стане от 1 юли, но пак същото. После мълвата тръгва за 1 септември, ама пак няма повишение. И когато на 1 октомври цената на тока скача, народът виква: „Ееее, най-после!“ И народът е доволен, радват се хората на нещо, което принципно е притеснително и в други държави изкарва всички на улицата. Но… слухът е инструмент за управление“, казва проф. Бонджолов. И много силно се затруднява да отговори на въпроса той за себе си какви слухове е чувал. След няколкоминутно чудене признава, че държи личния си живот зад яки решетки, затова явно е скучен за майсторите на слухове.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

One thought on “Ректорът проф. Христо Бонджолов се разминал с… кариера в театъра

  • 12.05.2016 в 15:45
    Permalink

    Уважаема редакция,
    С интерес прочетох преразказаното интервю на Сашка Александрова с Ректора на ВТУ „Св.св.Кирил и Методи“ В.Търново, защото този човек, този наш преподавател несъмнено заслужава уважение и признателност от своите настоящи и особено бивши студенмити, защото той бе един прекрасен събеседник, с който упражненията ни по руска-съветска литература минаваха изключително забавно, а наученото остана за цял живот…Благодарим Ви, професоре!
    Мисълта ми, обаче, е че би било хубаво да се пише и споменава не само за „силните“ на деня, не само за „знайните“ и „видните“, а и за онези „невидими“, но не по-малко достойни люде, които отдадоха своя живот, младост и интелект в полза на висшето образование, които поставиха онези солидни основи за бъдещето на това висше учебно заведение, та да могат сега „младите“ да черпят с пълни шепи от света на познанията….Нека не допускаме онова залитане от преди година, когато всичко започваше и завършваше с името на Пламен Левкоступ, книги се написаха, филми се направиха за този човек и учен, а сега изведнъж го „забравиха“, сякаш не е съществувал никога… Във Велико Търново и областта все още са живи и хората и спомените,“когато се наливаха основите…“
    И накрая – успех на проф. Бонджолов в трудната и високо отговорна работа на администратор, в научната сфера той вече е едно прието име, обичано и уважавано от повечето хора в бранша.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *