Основно училище „Димитър Благоев” – „Училище за ЗНАЙКОВЦИ”

Девиз: „Обучение! Вдъхновение! Успех!”
13180945_10209238723155830_305180287_n
Надя ВЛАДИМИРОВА, директор

ОУ „Димитър Благоев” е модерно училище, което със своята 75-годишна история е емблема на старопрестолно Търново!

Старинният хълм Царевец, паметникът „Майка България”, хълмът Света гора, кварталите „Асенова махала”, „Варуша” и „Картала” оформят малката ни училищна територия, където в атмосфера на спокойствие и добронамереност заедно с децата учим, творим и се забавляваме.

Център на нашия свят е ученикът. Ние, учители и родители, инвестираме в творчески инициативи за образование, изкуство, спорт и технологии, свързани с интересите и дарбите на нашите деца.

Пазители сме на добрите традиции, но и следваме разумно и отговорно промените на времето и знаем, че доброто училище е дело на добри и обичащи хора, които с професионализъм и ентусиазъм оформят истински и позитивни личности.

Най-ценната ни награда е да чуваме израза „Това е моето училище” от учители, родители, ученици и сме уверени, че няма нищо по-хубаво и стойностно от това да се чувстваш обвързан със сърцето си, а училище „Димитър Благоев” е в сърцето на нашия прекрасен град.

Визията на директорката за училището през следващите 4 години.
Визията на директорката за училището през следващите 4 години.

Моето училище
Наталия Кандиларова, 7 Б
Наталия КАНДИЛАРОВА, 7 Б

Училище… тази институция, думата се е променяла през вековете, но значението – никога. Това е мястото, където децата стават хора. В него научаваме всичко, което ще ни е нужно, за да започнем живота си като зрели хора, научаваме го понякога неусетно.

Междучасие е и си играем, бягаме, но случва се и да падаме, бързо ставаме и забравяме за случилото се, но дали всъщност е така? Всъщност вече знаем, че трябва да внимаваме, че белите стават бързо. И така научаваме много неща, като дори не сме усетили как.

Училището винаги ще бъде мястото, където сме се научили да пишем и четем, да броим и да смятаме. Благодарение на знанията, получени в училище, утре може да откриеш нов биологичен вид крокодил, да речем, или да решиш наболял световен проблем. Това е мястото, където на 15 септември започва цялата работа с ученето, за да получим накрая резултата и той да е удивителен. Училището е дар, който трябва да приемеш и да съхраниш, и нека твоето училище се гордее с теб.

И така, стига сме говорили за „училището“, нека поговорим за моето училище – Основно училище „Димитър Благоев“, и тъй като е и ваше училище, нека да говорим за него като нашето училище. Още с името се разбира, че то ни дава основата на нашето образование. Тази основа се поставя от нашите учители. Може да ви се струва обикновено училище, но… Е, грешите! То не е като другите училища. Защо ли? Защото е нашето училище, в него преподават нашите учители, а ние сме неговите ученици. Всички ние го правим уникално. Повтарям, това е нашето училище и няма друго като него.

Не трябва само да си задаваме въпроса „Какво ще направи училището за мен?“, трябва да се запитаме “Какво ще направим ние за нашето училище?“ Ние сме ученици от Основно училище „Димитър Благоев“, ние го представяме. Моето време тук е към края си, но вашето не е. Вие ще имате още много спомени тук и ви препоръчвам да не губите и секунда време.

Мисля, че добре разбрахте какво е нашето училище. Това е училището, в което учим, и без него и без нашите учители нямаше да сме това, което сме днес. Това е мястото, където учех 7 години и още уча, това е мястото, където пораснах. Това е моето училище – Основно училище „Димитър Благоев“!


 


Нелина Бинева, VI Б клас
Нелина Бинева, VI Б клас

 

Училище златно

Училище мое, училище златно,
ти всички ни учиш на нещо добро.
Да леем речта си ний тъй благодатно,
да славиме нашето четмо и писмо.
Щом прага прекрача на класната стая,
портрета на Вазов посреща ме там.
Учителко мила, урока си зная,
дар сте за мене – безценен, голям.
Ето, аз вече пораснах голяма,
скоро ще ида в по-горния клас,
но да забравя аз никога няма
своя първи учебен час!

На училище

Преди години се родила Ива,
тя раснала безгрижна и щастлива.
Но тръгнала е Ива на училище,
за нея то било като страшилище.
Не можела да бъде само кукла,
а трябвало да учи всяка буква.
И трябвало ума си да напряга,
да срича, смята, да чете, да бяга.
И ето! Ива с плам и песен
напредвала по този път нелесен.
В училище приятели открила
и с буквичките се сприятелила.

 


 


 Аз в един вълшебен град

Намирам се точно пред Айфеловата кула… Хората около мен разхождат кучета, возят бебетата си в колички, карат колела и скейтборди. Туристите постоянно снимат, чакат на опашка пред асансьора, който отвежда до върха на кулата. И аз чакам…

Ния Росенова Йонкова, VI клас
Ния Росенова Йонкова, VI клас

В Париж съм от доста време и Велико Търново започва да ми липсва. Каквато и забележителност да посетя тук, я оприличавам на нещо от моя роден град. Спомням си как излизахме с приятели и много често ходехме на площад „Майка България.” Това за мен е „Айфеловата кула” на града. Разбирам, че двете забележителности са много различни, но и не чак толкова. И тук играем, забавляваме се, туристите се снимат и разтварят карта на Велико Търново, за да си набележат следващата дестинация…

Търновският Стамболов мост е чудесно място да се полюбуваш на живописните извивки на Янтра. Освен това предr време хората започнаха да закачат по него любовни катинари. Сега той е не само интересна атракция за туристите, а е и „двойник” на „Мостът на влюбените” в Париж.

На Монмартър картините, сувенирите, скулптурите са ръчно изработени от талантливите хора на изкуството. Търновци пък предлагат губери, черги, грънци, ножове, чанове, бижута на нашата специална улица на изкуствата – Самоводската чаршия. Над нея е разположена старата част на Велико Търново и отгоре свети църквата „Свети Никола”. Над Монмартър грее „Сакре Кьор”. Това са най-високите части на двата града и гледката от тези места е страхотна, спира дъха, вълнува, стряска, кара те да мечтаеш…

Намирам се точно пред Айфеловата кула… Хората около мен разхождат кучета, возят бебетата си в колички, карат колела и скейтборди. Туристите постоянно снимат, чакат на опашка пред асансьора, който отвежда до върха на кулата. И аз чакам… През тези минути на чакане обаче осъзнавам, че трябва да ценя всичко, което имам, което ме заобикаля, да го обичам и уважавам. Научих се да си го припомням и винаги да го нося в сърцето си, защото хората оценяват нещата, след като ги загубят или са далеч от тях…



Как да нарисуваш птица?

Първо вземаш един лист
празен, бял, блоков, чист.
Ще рисуваш нещо лесно,
нещо просто, но полезно.
Ще рисуваш клетка,
като ползваш тънка четка.

Приключваш!

И поставяш своята творба
в парк, лес, гора.
Зад дърво се скриваш,
може и да си почиваш –
може и да минат дни,
преди птица да долети.
Щом търпение притежаваш,
във всичко ще успяваш.
Когато птицата пристигне,
бъди внимателен, за да не литне.
Внимателно с четката
заключи клетката.
После със същата четка
изтрий всяка решетка,
направи картина природна,
за да се чувства птицата свободна.
Когато слънцето огрее,
птицата ти ще запее.
Ако това не се случи,
значи нещо не ти се получи.

Можеш да се подпишеш
и свойто име да напишеш,
само когато слънцето огрее
и птицата запее.

Валерия Кюркчиева, VI Б
Валерия Кюркчиева, VI Б
Басня за жаби и крави

 

Седели на един бряг две жаби кокетки и обсъждали своите крави съседки. Едната жаба казала:

– Виж тез животни пусти, как са се накичили с тез черни фусти!

И се ядосала жабата, че тя не умее, ядосала се и почнала да беснее. Втората жаба взела боички и нарисувала първата с най-различни чертички. Нашата „крава“, без да се бави, отишла при другите крави. Те я отчаяли:

– Ти си откачалка!

– Де другаде си видяла крава толкоз малка?

– Отивай в свойто блато, ти, животинче глуповато!

Тръгнала нашата хубавица да се срещне с друга жаба кeкерица. Когато я видели, всички викнали, те дори не я познали. И избягала нашата жаба, самотна, да търси лек за свойта участ доживотна.

Това е приказката за оная жаба, която завидяла на черно-бялата крава. Не била права!

 


Голямото кукувиче яйце
Мария Маркова, IV А клас
Мария Маркова, IV А клас

Гледа свраката в гнездото –
ПОТЕКЛОТО! ПОТЕКЛОТО!
По-различно е, но как така?
Тайно някой отлетя!
Това голямото яйце какво е?
Май че сякаш не е мое!
Имаше ли го или пък не?
Лягам, за да не изстинат те.
И покри с телце гнездото
майката бавачка,
сврачката гледачка.
А в притихналата бука някой весело закука…

 

 

 

 


 

 

 

 

 


Антон Гушев, V А клас
Антон Гушев, V А клас
 ГОРСКИТЕ ЦВЕТЯ

Ние сме кокичета,
белите момичета.
Ние сме лалета,
червените момчета.
Ние сме минзухари,
жълтите другари.
А пък аз съм синчец,
Пролетният хубавец.

 

 

 

 


 

 

 

 

 


Дария Венкова, 3 Б
Дария Венкова, 3 Б
 КОЛЕДА

Камбанки зазвъняха
в този късен час.
С дебел кожух
се е навлякъл Дядо Мраз.
Подаръци ще пусне
през комина чак –
и тръпнат сърчицата
на децата пак.

 

 



 

Маринела Алексиева, VI Б клас
Маринела Алексиева, VI Б клас
Магията на Търново

Кое във теб, мой град превлича,
та българи и чужденци да ти се вричат.
И пак при теб да се завръщат,
и с интерес да снимат всяка къща.

Дали са улиците тесни с цветята интересни,
или пък с котките лениви, влюбени щастливи?
Може би е Янтра – нежна и могъща,
която теб, мой град, прегръща.

А може би си, Търново, завет,
който царе-боляри нам са дали!


 


 

Венцислав Николаев, V А клас
Венцислав Николаев, V А клас
ОТ КАКВО Е НАПРАВЕН СЪНЯТ?

Сънят си има калпак
от бял блещукащ сняг,
ликът му ясен и син
като мистичен рубин.

Тялото му е от кадифе,
с риза от тригодишно мече,
има колан – от злато е цял,
мръсотия няма, без пепел и кал.

Краката му дълги – стои на кокили,
украсени с капки от росни могили.
Коленете му чисти като планинска вода,
а пък надолу – спяща мъгла.

Пантофите от кожа на диво прасе,
имат си връзки пак от кадифе,
от памук меко и пухкаво е изцяло
на съня самото стъпало.


 

Александър Георгиев и Теодор Чакъров, III В клас
Александър Георгиев и Теодор Чакъров, III В клас
ПЕСЕНТА

Кой довежда радостта?
Песента. Песента.
Кой води усмивките?
Песента. Песента.
Кой ни кара да играем?
Песента. Песента.
Тя е като слънчев лъч.
Песента, песента.

 

 

 

 

 

 


 


 
Велизар Димитров, III Б клас
Велизар Димитров, III Б клас
ПОМАГАЧ

Аз съм майстор прочут
в кухнята като барут,
режа, бъркам и творя.
всички гозби с лекота.
Влизам в битка с
краставица и домата
и ги режа на салата.
Бъркам с миксера теста,
бъркам и с ръце кайма.
Само дето не разбирам
мама що е толкова сърдита,
че след мене кухнята не може
да разпознае
и не иска да признае,
че отмяна съм голяма
и готвач добър ще стана.



Спасение
Божидар Иванов, VII Б клас
Божидар Иванов, VII Б клас

Той седеше пред прозореца и бавно отпиваше от чашата, пълна с горещ шоколад, толкова горещ, че парата, надигаща се от порцелановия съд, му напомняше на разрушената земя навън.
Ученикът Джеймс Паркър, седмокласник и пълен отличник в училище, знаеше, че не може да остане дълго затворен в дома си, защото провизиите бяха на привършване. Бързо допи чашата и се захвана да събере багаж. Намери една раница и сложи в нея храна, питейна вода и малко дрехи. След това извади от шкафа старата ловна пушка на баща си и взе всички патрони, които имаше, изрови бейзболната си бата, измъкна я от тайнственото пространство под леглото си. Сложи раницата на гръб, преметна пушката през врата си, стисна бухалката здраво в ръцете си и излезе навън.
Веднага щом прекрачи прага и направи първите си крачки, той усети студа да се просмуква през трите му пласта дрехи и да кара кожата му да настръхва. Потрепери, но продължи да върви по улицата бавно и предпазливо, докато се оглеждаше наоколо.
Стигнал беше до най-близкия площад и се беше поуспокоил, но изведнъж се стъписа, не знаеше какво да прави, остана на място и стисна по-здраво батата. Недалеч видя бродещо създание, чудовището го плашеше, имаше силует на човек, но крайниците му висяха безжизнено и се клатеха, докато тялото се носеше бавно над земята, на сантиметри от почернелия натрошен асфалт. Съществото сияеше в жълтеникава светлина, която привличаше погледа на изплашения пътник, който беше готов за битка и беше заел отбранителна позиция. Страхът приближи и смени сиянието си в зелено, Джеймс се стегна и нападна с многобройни удари, стискайки здраво батата, сякаш от това зависеше животът му. Когато спря, чудовището беше застинало в голям леден куб.
Джеймс се изправи и се огледа, тръгна надолу по улицата и стигна до кръстовище. Чу се оглушителен трясък, изтича до средата на кръстовището, където една кола се беше обърнала, а всички други около нея горяха. От мястото си виждаше всички четири улици, а така видя и всички бродещи създания, запътили се към него. Уплаши се и посегна към пушката, но знаеше, че не ще свали повече от три и те ще стигнат до него. Вдигна пушката, прицели се, стреля, звярът пред цевта падна. Още един на няколко крачки, Джеймс стреля, повали и него. Докато зареди отново, щеше да е късно. Стисна отново батата и преди да нанесе първия удар, той усети нещо на гърба си. Усети как всяка част от тялото му потрепва, почти успя да види как ток минава по пръстите му, почувства ужасна болка и преди да се строполи на земята и да изпадне в несвяст, чу няколко изстрела…

Когато се свести, той беше легнал и около него имаше чинове. Изправи се и видя, че е сам. Излезе навън и съзря толкова много хора, видя приятели и познати, помисли си, че всичко е сън.
– Здравей, Джеймс!
Той погледна встрани и видя директора на училището, в което учи.
– Добър ден, сър.
– Добре дошъл в сградата на спасението, там, където няма от какво да се боиш, вече няма от какво да те спасяваме.
Джеймс се замисли дали наистина е тук, или сънува, истина ли е, че училището е спасение, наистина ли всичките му приятели са тук?
Той стоеше неподвижен, докато всичките му приятели се скупчваха около него. Джеймс беше благодарен на Бог, че му е помогнал да стигне до тук, и се молеше училището да продължи да събира хората и да им помага, така както беше помогнало и на него!


Божидар Иванов, VII Б клас
От ляво надясно: Юсеин Ангелов, Велизар Димитров, Димана Георгиева, Виктория Николова, Дария Венкова, Теодор Миланов, Борис Тодоров, Ивайло Красимиров майсторят изкуство от хартия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *