Книга разбулва тайните около опожаряването на старопрестолната библиотека през 1842 г.
КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ ВИНОВНИК ЗА ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА БИБЛИОТЕКА В ТЪРНОВО, трябва ли да бъде реабилитиран набеденият за подпалвач Иларион Критски и каква е ролята на учителя Христаки Данаилов, на тези въпроси се е опитал да отговори в новата си книга „Опожаряването на старобългарската библиотека в Търново“ търновският писател Николай Иванов.
Той работи по темата от много години и е успял да намери непубликувани до момента документи и снимки, които е включил в книгата си. За да представи темата по най-достоверния начин, той дълго време търсил информация в Народната библиотека в София и в Държавния архив във Велико Търново. Така успял да се добере до спомените на очевидец, който е присъствал на опожаряването на библиотеката през 1842 г. „Неофит Византиос опожарява библиотеката, а един скромен учител Христо Драганов, който след това променя името си на Христаки Данаилов, за да се укрие, е бил по това време в двора на митрополията. Той успява да спаси няколко книги и пергаменти. Хвърля ги през оградата към реката, после ги скрива в една хралупа в скалите. През нощта с близки ги пренасят в техните домове“, разказва Николай Иванов. Учителят обаче нямал време да прибере всички спасени от огъня книги и пергаменти. Преди него ги открива един слуга на владиката и ги предава на свещенослужителя. Владиката стигнал някак до учителя и му наредил да предаде всички скрити книги. Христо Драганов обаче отказал и за да се спаси, се нарекъл Христаки Данаилов и избягал от Търново. Отишъл в Русе, където станал учител. Истинският виновник за изгорените книги Византиос наклеветил Иларион Критски, на когото Николай Иванов е посветил цяла глава в книгата си с идеята да го оневини напълно. Търновският писател е отделил внимание и на статиите, излезли в цариградския печат през 1856 г., когато гръмва новината за оклеветения Иларион Критски.
За първи път в книгата си Николай Иванов публикува новооткрит документ – спомени, в които става дума за това как Иван Кършовски изгаря гръцки книги в ответна реакция. Намерил спомените в Държавния архив в старата столица и установил, че те никога до този момент не са изваждани на светло.
За съжаление, дори и спасените книги са изгорени години по-късно, когато Батенберг идва в Търново, за да положи клетва. Един турчин подпалил съседната на дюкяна си къща, ядосан на това, което се случва в града. После не могъл да овладее огъня и така в Търново изгорели 165 къщи в квартала около Паметника на обесените.
С. БОЯНОВА
Сн. Светослав СТЕФАНОВ
