216 четения

Календар на любителя гъбар

На дневен ред е пачият крак

 

След честите и продължителни превалявания идва времето на запалените гъбари. И тъй като е още рано за техни величества булките и манатарките, на дневен ред е скромният пачи крак. Намира се основно в стари иглолистни и най-вече широколистни гори (дъб, габър). В нашата област се среща доста често около Миндя, Къпиновския манастир, „Бряста”, Ново село и особено в горите край град Елена.

Много автори на ръководства смятат, че пачият крак няма двойници. Според мен обаче, пачият крак може да се сбърка и се бърка с отровната горчива миризливка. Шапката на истинския пачи крак е фуниевидна и ръбеста. Цветът му е жълт, като истинско, чисто злато, а при горчивата (светеща) миризливка е бакърен, като на фалшификат с голям примес на мед. Месото на пачия крак е жълтеникаво, с приятна миризма на кайсия. Пластинките са жълти, дебели и слизат по пънчето, което е плътно и здраво. Пачият крак се намира единично и на групи само върху почва, за разлика от горчивката, която расте на туфи върху мъртва дървесина. Нарича се още „светеща миризливка”, тъй като пластинките й на тъмно фосфоресцират.

Гъбата пачи крак трябва да се бере млада, защото е мъчно смилаема. Добра е за пържене и паниране. Най-добре е обаче да се направи на брашно и да се използва за подправка за ястия. Гъбите се нарязват на тънки филийки, сушат се на силно слънце, след което се смилат и прекарват през няколко сита.

Брането на гъби може да се сравни с увлекателно приключение, тъй като те трябва да се търсят, следователно може и да не се намерят. Тук са примесени известни умения, знание за местността и разбира се, щастие. Пробвайте си и вие късмета! На добър час!

Живко ХЛЕБАРОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *