602 четения

Юни – октомври времето на царицата на гъбите – манатарката

Календар на любителя гъбар


Обикновената манатарка расте в стари иглолистни и широколистни гори (дъб, габър). В нашата област се среща в големи количества около Плаково, Буковец, Бряста, Дойнов мост, Ново село, язовир „Йовковци” и особено в горите край град Елена, където по правило за нея няма лоша година.

Латинското й название „Болетус едулис” означава благородна манатарка. Което е точно, тъй като по изключителните си хранителни и вкусови качества манатарката с право се смята за царица на гъбите.

Шапката й е жълто-кафява, тъмнокафява, тъмновишнева до почти черна. Месото е бяло и при разчупване не мени цвета си. Спороносните тръбички не са сраснали с месото и лесно се отделят от него. Има вариетети с жълти и бели тръбички. Пънчето е издуто и премрежено с кафеникави нишки. Консумира се сготвена, пържена, маринована. Напълно замества месото. Тя е една от най-добрите гъби за сушене и е много търсена на вътрешния и външния пазар. Системната употреба на манатарката се счита като профилактика срещу една от най-страшните болести на нашия век – рака.

Прясната манатарка, за разлика от своите по-малко благородни роднини, например масловката, не мирише на нищо. И затова толкова повече е за учудване, че сушената манатарка изведнъж придобива този силен, присъщ само на нея гъбен аромат, който в другите гъби присъства сякаш в разводнен вид. Миризмата на сушената манатарка не може да се сравни с нищо и всички ястия, в които има сушена манатарка, са необикновено вкусни и ароматни. От което пък следва, че всяко друго приготвяне на манатарката освен сушенето е направо похабяване на безценния и уникален продукт, дарен ни от майката Земя.

При бране може да се смеси с бронзовата и сиво-жълтата манатарка, които също при разчупване не променят цвета си. Те също са ядливи, въпреки че са със значително по-малко качество от нея.

Силно отровният двойник на манатарката е дяволската гъба (Boletus Satanas). Шапката е издута, дебела, месеста, със сиво-бял цвят. Белезникавото месо, щом се разчупи, променя цвета си и става виолетово-синьо и после почернява. Тръбичките под шапката са кървавочервени и по периферията с един по-светло жълтеникав пръстен. Пънчето в по-горния край е по-тънко и жълто, а отдолу е доста издуто, с тъмночервен цвят, премрежено с фини червени нишки. Миризмата й е приятна. Поради много бързата промяна на цвета си при разчупване трудно може да бъде сбъркана с обикновената манатарка, обаче е твърде вероятно това да стане с огнената и дори с кестенявата манатарка, които, въпреки че променят цвета си, са ядливи и се събират от някои гъбари.

Живко ХЛЕБАРОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *