78 четения

Доц. Евгений Николов обича най-често да стенописва Христос

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ


ТОЙ РЕСТАВРИРА СТЕНОПИСИ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА АНТИЧНОСТТА, НО И РИСУВА СТЕНОПИСИ. Оставя себе си в иконите на новопостроени църкви и в същото време възстановява работата на стари майстори, чиито имена историята на църковната живопис никога няма да забрави. Казва, че и двете занимания са му еднакво интересни, предизвикателни и предизвикващи у него чувство на благодарност и смирение.

Той е доц. Евгений Николов, в момента декан на Православния богословски факултет, където работи вече 24 години. Знае цялата история на факултета, който е на същата възраст. Обучил е стотици студенти, създал е Великотърновския художествен център в иконописта. Когато не преподава, стенописва и прави това винаги с младите си колеги, защото е убеден, че в практиката студентите могат да научат повече, отколкото в ателието.

„Много е вълнуваща моята работа, затова толкова я обичам. Тя ми е и хоби, и професия, което е щастие. Когато реставрирам, сякаш давам гласност на автора, когото реставрирам. Оставам на заден план, аз не съм автор и не мога да претендирам за авторство, но въпреки това реставрацията е благодатно занимание“, казва доц. Николов. След това допълва: „При новото изписване вече ти си водещият, ти си лицето на храма. Представяш ли си – рисувам и знам, че поне още 200 – 300 г. никой няма да мине след мен и да прерисува моите стенописи. Не мога да бъда по-щастлив!“.

И въпреки че и в реставрацията, и в рисуването на нови стенописи и икони иконографите са длъжни да спазват църковните закони, доцентът признава, че винаги успява да бъде творец. Творчеството е в стилистиката, в избора на цветовете, в композиционните решения. Изображенията са различни в различните части на храма. Едни са под купола, друга е иконографската програма в олтарното пространство, трета – на западната част на храма, в притвора. Всяка от тези архитектурни части си има своя иконография и разбира се, послание.

Най-често Евгений Николов рисува Иисус Христос и обича да го рисува. Вече не помни колко пъти е изографисвал Христос по стените на различни храмове и колко пъти на икона. „Случи ми се съвсем скоро да изпиша два последователни купола. Те са най-високата точка на храма и там винаги стои Иисус Христос Вседържителят – в лявата ръка с Евангелието, а с дясната благославящ. Рисувах в църквата на Дряновския манастир, която изцяло аз съм стенописвал, и след това в храма на Военния университет, където пак цялата стенописна украса е по мой проект. Ако ти кажа, че и двете ми изображения на Христос са различни, ще ми повярваш ли? Въпреки каноните, въпреки че аз не си позволявам да ги нарушавам. Но лицето еднакво не мога да направя, еднаква остава само идеята и смисълът на образа“, усмихва се художникът.

ЕВГЕНИЙ НИКОЛОВ СЛУЧАЙНО ВЛЯЗЪЛ В ЦЪРКОВНОТО ИЗКУСТВО ПРЕДИ ОКОЛО 30 г. Той е възпитаник на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и е от класа на проф. Александър Терзиев. Завършил е живопис, но почти веднага е започнал да работи в Националния институт за паметници на културата в София, и то точно в отдела по възрожденска живопис. Специализирал реставрация в столицата и така се усетил свързан завинаги с това изкуство. „Постепенно нещата си дойдоха на мястото и започнах да работя по обекти. Първата църква, която реставрирах като част от сериозен екип, беше храмът „Св. Никола“ в Елена. Стенописите бяха от XIX в.“, разказва доцентът.

Едни от най-старите стенописи, които доц. Николов е реставрирал, са намерени при археологически разкопки в средновековния Преображенски манастир. Те са от 13 – 14 в. и доц. Николов работил над тях, когато проф. Казимир Попконстантинов разкрил църквата, съществувала някога на около два километра от сегашното място на Преображенския манастир. После съдбата го възнаградила и го срещнала с археолозите в Никополис ад Иструм, където доцентът имал шанса да се докосне до стенописи от Античността.

ТОЧНО ПРЕДИ 24 ГОДИНИ И САМО ГОДИНА СЛЕД РАЗКРИВАНЕТО НА ПРАВОСЛАВНИЯ БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ В ТЪРНОВО ЕВГЕНИЙ НИКОЛОВ СТАНАЛ ПРЕПОДАВАТЕЛ. Твърди, че работата с младите хора много му харесва, зарежда го и го увлича, особено когато в специалностите на факултета влязат любопитни, заинтересовани и талантливи студенти.

В момента той е декан на факултета първи мандат и не крие, че административните проблеми ангажират много от времето му. Посветил се е обаче на две каузи – да съхрани приемствеността и да продължи традицията, създадена от първия декан – проф. Тотю Коев, и да привлече студенти. Категоричен е, че факултетът може да продължи да живее само с млади хора в него.

„За съжаление, няма как да не сме засегнати и ние от демографската криза, от политиката или по-скоро от липсата на политика в областта на образованието. Младите хора днес искат да знаят, когато завършат, ще могат ли да си намерят работа. Ще могат ли да се издържат? Ние имаме магистри и докторанти. Те са хора с професии вече – юристи, учители, лекари, всякакви, които учат при нас, защото са разбрали необходимостта от това образование на духа. Липсват ни бакалаврите, затова към тях са насочени всичките ни усилия днес“, казва доц. Евгений Николов и веднага влиза в ролята си на декан, готов да се бори за всеки студент и за оцеляването на всички специалности.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!