277 четения

Лекар по дентална медицина по професия и моторист по призвание се движи със скутер из В. Търново

Този транспорт в града е много по-евтин и удобен, твърди Анатоли Пеев

 

ЛЕКАР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФЕСИЯ И МОТОРИСТ ПО ПРИЗВАНИЕ – ТАКА ОПРЕДЕЛЯ СЕБЕ СИ 41-ГОДИШНИЯТ АНАТОЛИ ПЕЕВ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

Страстта по моторите у Анатоли е пословична и въпреки че повечето от приятелите го наричат „докторе“, малко от тях настина са го виждали в денталния му кабинет, където няма и следа от рокерския дух. Затова пък почти няма търновец, който да не е виждал младия мъж, яхнал своята „Хонда Валкирия“, или скутерчето си за градско шофиране.

Анатоли е категоричен, че има огромна разлика между това да си рокер и моторист.

„Рокер означава, че караш мотор, но има доста хора, които карат мотори, без да обичат машините си. Защото тези, които форсират, въртят гуми и правят дрифтове, просто издевателстват над превозното средство, то е все едно да биеш домашния си любимец. Докато моторист – това е състояние на духа, култура, страст, хоби и начин на живот. Грижиш се и обичаш мотора, постоянно се занимаваш с него, ъпгрейдваш го, правиш му подобрения, слагаш му нови аксесоари“, обяснява зъболекарят. И уточнява, че грижата за мотора подобрява класата му, затова и бъдещата му продажба се оскъпява. Много често става така, че въпреки навъртените километри един мотор се продава по-скъпо, отколкото всъщност е купен, за разлика от автомобилите например…

Първия си мотор Анатоли Пеев получил, когато бил в 10 клас. Машината, естествено, била класика в жанра по онова време – „Балканче“, 50 кубика. Когато го приели студент в Пловдив, вече младият мъж се сдобил с „върха на сладоледа“ – техните му купуват 350-кубиково ЧЗ, когато завършил следването си, се сдобил с БМВ 750 куб., а първия си истински мотор – „Хонда Шадоу“ 1100 куб., Анатоли си купил някъде през 2001 г.

„НЕ ОБИЧАМ МНОГО-МНОГО ДА СИ СМЕНЯМ МОТОРИТЕ. ТЕ СА КАТО ЧАСТ ОТ СЕМЕЙСТВОТО“, казва още дентистът, който е и татко на две дъщери. За удоволствие той шофира големия си мотор най-вече в Южна България, където пътищата са много по-добри от нашите. Кара до Родопите, до Жеравна, по Шипка, до язовир „Копринка”, посещава много често рокерски събори, а последният беше тази събота и неделя в Казанлък. Освен това язди хондата до Златарица три пъти седмично, където също има зъболекарски кабинет. В града обаче Анатоли се вози с малкия скутер, който е суперудобен за придвижване в пътната лудница, а в колата младият мъж се качва само при лошо време.

„За град като Велико Търново няма по-хубаво и лесно нещо от това да се движиш с малко моторче. Не знам защо повече хора не го правят. Всички са излезли с огромни коли, ужасно е движението, няма къде да се паркира, а мотопедчето струва едва 500 лв. и тежи 50 кг, спираш навсякъде без проблеми, впрочем така е и по целия свят“, ядосва се малко Анатоли и придава социален момент на разговора ни.

„Не знам защо е така, може би манталитет, но и държавата не прави нищо. Защото за големия си мотор аз плащам 130 лв. годишен данък! За малкото моторче данъкът е едва 15 лв. на година, обаче в същото време има едни огромни джипове пикапи, които по някакъв си закон плащат… 12 лв. данък?! Ето сега с най-новите поправки ни накараха да плащаме „Гражданска отговорност” и през зимата, а това никъде го няма. И какво, като имаше протести, голяма работа! А зимата моторът стои в гаража, не замърсява примерно околната среда и няма как да нанесе щета, затова трябва да се плаща само когато се кара“, категоричен е мотористът.

Анатоли Пеев категорично осъжда дрифтовете и твърди, че е много лесно нарушителите да бъдат спрени, защото всички ги знаят кои са… Самият той е имал инциденти и отдавна е надживял показните изпълнения. Затова пък стриктно спазва рокерската екипировка, която е такава не за показност, а за защита. Сега има много видове текстил, но кожата си остава най-сигурното облекло, което пази от вятър и не дай боже от удар. Каска, кожено яке, кожени ботуши до коленете, ръкавици и протектори са абсолютно задължителен аксесоар, изброява Анатоли Пеев.

„Като отида на събор, си почивам много. Тук чувството за общност е удивително – няма класи, няма пари, няма социално неравенство, дори няма значение колко струва моторът ти –дали 1000 или 20 000 лв.“, твърди още младият мъж. И уточнява, че истинските моторджии са толерантни и отзивчиви на пътя. Винаги спират, ако видят спрян мотор, за да помогнат в случай на нужда. И винаги, когато се разминават, мотористите се поздравяват…

Елена ЧАМУРКОВА

Един коментар за “Лекар по дентална медицина по професия и моторист по призвание се движи със скутер из В. Търново

  • 20.06.2016 в 11:00
    Permalink

    Мотор/скутер е удобство за ВТ, но има един голям недостатък – не знаеш кой и къде ще те натресе поради недоглеждане. Така че е малко опасно за здравето, макар и не колкото извън града.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!