7 четения

Музеят поиска 200 000 лв. за археология, Министерството на културата даде 70 000 лв.

ЕДВА 70 000 ЛВ. ДАДЕ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ЗА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ОБЛАСТТА ЗА ТОВА ЛЯТО. Обектите, на които ще работят археолозите, са седем – Трапезица и Френкхисар във Велико Търново, Петко Каравелово и Джулюница, Нове в Свищов и за Никополис ад Иструм. Парите са дадени на четири историческите музея – във Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов и на Националния археологически институт при БАН.

С 10 000 лв. ще работи шефът на търновския музей Иван Църов в Никополис ад Иструм. Там той проучва водоразпределителната кула, която е разположена на запад от Западната крепостна стена. Той е готов това лято да приключи напълно дългогодишната си работа на обекта и да започне да реализира готовия проект за консервация, чийто автор е арх. Драгомир Драганов.

Тази година пари не е получила доц. Павлина Владкова, която също работи на Николопис ад Иструм. От няколко години тя разкрива обществена сграда в централната част на римския град, която тя описва като „античното данъчно“. Въпреки че няма държавна субсидия, доц. Владкова ще започне да копае на обекта си заради стартиралия експеримент на кметицата на Никюп Йорданка Атанасова. Преди няколко месеца тя обяви, че набира доброволци, които да влязат в ролята на археолози. Те няма да получават заплата за труда си, дори сами ще финансират участието си в проекта.

10 000 лв. има и за проф. Хитко Вачев, който продължава да копае Богородичния манастир под Царевец. Той ще разполага и с още 15 000 лв., които са му дарение от софийската фирма „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Това е първата крупна сума, която получава музеят за разкопки от частни дарители, потвърди преди дни шефът на музея Иван Църов.

Александър Чохаджиев е получил 8000 лв. за проучвания на праисторическото селище край Петко Каравелово. Там той разкри две големи двуетажни жилища и така започна да преобръща представите за праисторията. Преди да отиде на този обект, Александър Чохаджиев ще работи в Хотница. Тази праисторическа могила той копае заедно със студенти от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, които ходят на задължителната си практика по праистория. Експедицията получава финансиране от музея и Великотърновския университет.

Недко Еленски ще поднови проучванията си в местността Смърдеш край Джулюница. Обектът също е от праисторията и е част от международен проект заедно с още два обекта в Йордания, два в Северна Сирия и един в Югозападна Анталия.

ЕДИНСТВЕНО ПРОФ. КОНСТАНТИН ТОТЕВ Е УСПЯЛ ДА ПОЛУЧИ СРЕДСТВА ЗА РАЗКОПКИ НА ТРАПЕЗИЦА. Той работи в северния сектор на хълма.

Парите за Нове са 20 000 лв. и това е най-крупната сума за един обект, дадена от Министерството на културата тази година. Два български екипа работят по традиция на свищовския обект. Сезонът обаче по традиция откриват поляците, които от вчера вече работят. Полската експедиция е на д-р Анджей Биернадски и Тадеуш Сарновски.

Започнаха разкопките и в средновековната крепост Ряховец край Горна Оряховица. Сумата за този обект е едва 5000 лв. Ръководител на екипа там е археологът Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей в старата столица.

Парите, които музеят поиска за разкопки, бяха 200 000 лв. В тях беше включен и един нов обект – Римският обелиск край Лесичери. За да започнат проучвания там обаче, са нужни между 20 и 25 000 лв., призна Иван Църов, който е проучвал обекта в края на 80-те години. Обелискът е висок близо 14 метра и е най-високият запазен паметник в България. Представлява стълб от 15 масивни каменни блока, поставени един върху друг. Били са предварително обработени и изгладени много прецизно. Стълбът е разположен на около 300 метра от пътя Мусина – Лесичери и се забелязва отдалече, но до него се достига вече трудно. П. Р. Славейков прави първото описание на обелиска край Лесичери още през 1871 г. След това обектът е бил интересен и за братята Шкорпил.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!