65 четения

Проф. Мария Иванова 30 години изучава родовите отношения на българите

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ


РОДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ СА ОСНОВНАТА ТЕМА, НАД КОЯТО ВЕЧЕ 30 ГОДИНИ РАБОТИ ПРОФ. МАРИЯ ИВАНОВА. Публикувала е много статии и студии за родствените връзки, в които влизаме, за проблемите, които тези връзки създават, но и за богатството, което всъщност са и заради което ние можем да се гордеем, че сме българи. Проф. Иванова е преподавател в Колегиума по етнология, който е в структурата на Катедрата по нова и най-нова история на България в Историческия факултет.

Много личен бил поводът, заради който преподавателката по етнология се захванала да изучава родовите отношения. Това било в края на 80-те години на миналия век и тогава на практика тя се оказала един от малкото български проучватели на тази тема, която иначе се води за класическа в етнологията.

„Когато се готвех за конкурса за асистент по етнология, през 13 дни последователно починаха баща ми и чичо ми – двама братя, които бяха много силно свързани помежду си. Беше ми много мъчно и за да се мобилизирам за конкурса, си дадох обет. Казах си, че ако спечеля, ще напиша нещо хубаво за братските отношения между тях. Спечелих конкурса и после никога не съм се колебала за темата на научните си занимания”, разказва проф. Иванова.

През годините тя изучила до основи всички родствени институции – семейство, бащин род, майчин род, кумство, побратимство, осиновяване – такива, каквито са били те през XIX и XX в. Има и отделни публикации за първите старобългарски правни закони, които също регулират родствените ни взаимоотношения.

„Често ме питат сега как живеем – в матриархат или в патриархат, и отговорът ми обикновено изненадва хората, защото ние не живеем нито в едното, нито в другото общество. Това са остарели термини в етнологията. Нашата организация е патрилинейна, което ще рече, че всичките ни отношения са подчинени на родовата ни принадлежност по бащина мъжка права линия. Имената ни така се образуват, държим на бащата. Обаче нямаме ден на бащата, но и това си има логично обяснение, защото за една такава патрилинейна система е по-важна майката. Тя ражда децата, които ще продължат бащиния род. Мъжете само се хвалят с децата”, усмихва се преподавателката.

И допълва, че съвременната етнология вече е започнала да изучава и последните промени в родствените ни отношения – фактът, че младите хора живеят без брак, че жената често приема фамилията на съпруга си с тире. „Истината е, че в момента в нашата наука много по-малко са изследователите, които се занимават с миналата култура на българите, повечето работят по съвременните проблеми. А като казвам минала култура на българите, визирам периода до 40-те години на XX в.”, допълва проф. Иванова.

„Родството по сватовство у българите” се нарича книгата, която проф. Мария Иванова е написала след дългогодишните си изследвания. В нея са описани всички видове родствени отношения, които поражда една брачна връзка, и най-сложното между тях, това между снаха и свекърва. „Да, вярно е, че са най-трудни тези отношения. Проблемите между тези две жени се обясняват с т.нар. индиректна брачна размяна на жени. Тя се изразява в правилото, че след като родът на младоженеца е получил булката от нейния род, двата рода се сродяват и повече не могат да разменят помежду си жени. Заради това в рода на мъжа, най-общо казано, се събират жени от различни родове и всяка си има характер, претенции, навици. Ето оттук идва конфликтът между снаха и свекърва”, разказва етнологът.

КОЛКО СЕЛА Е ОБИКОЛИЛА ПРОФ. ИВАНОВА, ЗА ДА ПРАВИ ТЕРЕННИТЕ СИ ПРОУЧВАНИЯ, ТЯ ВЕЧЕ НЕ ПОМНИ. Категорична е обаче, че това е любимата част от нейната работа. „Аз всъщност така се влюбих в етнологията. След като завърших университета, започнах да работя в администрацията като специалист историк към катедра „Стара и средновековна история”, в която беше и т.нар. етнография. Титуляр беше доц. Николай Колев, на когото дължа огъня в мен към тази наука. Той ме покани няколко пъти да отида с кръжока му и с неговите студенти на терен. Ходихме в Родопите, където наблюдавахме Гергьовден, в Добруджа бяхме. И когато след това обявиха конкурс за асистент по етнография, беше логично да кандидатствам”, връща се назад във времето проф. Иванова.

В онези години етнографията била просто семестриална дисциплина за историците. Днес е специалност, в която се записват много народни изпълнители, танцьори, хора, които се занимават с народните занаяти и изпитват интерес към тази ни култура. Етнологията като специалност съществува от 2001 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Проф. Мария Иванова била единственият щатен преподавател, когато започнала първата акредитация, когато първият екип правил учебните планове и програми. През годините специалността е имала и трудни моменти, нулев прием дори, но днес е една от често избираните, защото все повече млади хора търсят истината за себе си в своите корени, искат да изучават културата на народа и рода си.

Проф. Иванова допълва, че благодарение на дългогодишната си работа като етнолог тя е разбрала нещо много важно за българите като нация, това, че ние сме народ, за който всеки човек е бил ценност. Повод за гордост е фактът, че имаме много народни институти, които гарантират оцеляването на хора, които по някакъв начин са попаднали в затруднение. Но за съжаление, в момента се опитваме да разрушим именно тези институти, да наложим индивидуализма и всеки да оцелява сам, нещо, което е непознато за традиционната ни култура. Това ни прави егоисти в лошия смисъл на тази дума, казва етнологът.

Когато няма лекции, не изпитва и не помага на докторантите в колегиума, проф. Иванова отдъхва на село. Има си къща с много цветя и лозе, за което се грижи сама и от което продължава да черпи информация за родовите ни връзки. „Нямате си идея колко неща съм си обяснила за родовите отношения благодарение на това лозе. Нашият народ много често, когато трябва да се обозначи, казва: ние сме една лоза, един корен, едно коляно и т.н., все термини, свързани на практика със земята и с това, което тя ражда”, усмихва се проф. Мария Иванова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

Един коментар за “Проф. Мария Иванова 30 години изучава родовите отношения на българите

  • 21.06.2016 в 16:17
    Permalink

    Братя българи! Докато са живи нашите майки,бащи, баби и дядовци – РАЗПИТВАЙТЕ ги и записвайте всичко за своя род – времето минава, информацията се губи. Така ще помните своя корен и род, ще успеете да го предадете на деца и внуци! Има такива програми за генеалогия в интернет и фейсбук!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!