63 четения

Асистент от ВТУ, който не се стеснява, че е ром, изследва българския език в интернет

Русин Коцев смята, че в глобалната мрежа се оформя нов вид реч

 

КАК СЕ ПРОМЕНЯ РОДНАТА НИ ГРАМАТИКА В ИНТЕРНЕТ И КАК ТОВА СЕ ОТРАЗЯВА НА ПИСМЕНАТА И УСТНАТА НИ РЕЧ, ИЗСЛЕДВА АСИСТЕНТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК РУСИН КОЦЕВ. Той започнал да се занимава с това, когато записал магистратурата си във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и продължил и като асистент на проф. Стоян Буров.

„Първата ми идея беше да правя сравнение между българския и ромския, защото аз съм ром и съм носител на този език. Обаче после решихме, че за по-дългосрочно изследване ще бъде по-подходящо да се съсредоточа само върху граматиката на съвременния български език. И започнах да проследявам как се заличават границите между писменото и устното общуване, за да докажа, че ние в интернет не използваме нито писмената реч в чистия й вид, нито устната. Даже не става дума и за нещо по средата, а за съвършено нов вид реч. Руската изследователка Елена Буборина нарича тази трета форма писмена разговорна реч“, разказва Русин Коцев.

След това уточнява, че въпросната нова реч си има свои особености, които я приближават до устната реч, особено когато става дума за синтаксиса, но си и има и характеристики. Тя е опосредствена, защото няма как да използваш езика на тялото. Жестовете, мимиките, погледите са заменени с повече препинателни знаци, при това най-често преобладават удивителните, с главни букви, за да бъде компенсирана устната комуникация. Главните букви обаче са нож с две остриета, те привличат вниманието, но се приемат като начин да манипулираш събеседника си и като крещене.

„В интернет общуването тече много бързо и по това прилича на устна реч, но бъдещето ще оформи окончателно тази трета система, а тя пък ни показва как ще се развива българският език. Възможно е например да настъпи опростяване на писмената реч. Появяват се нови думи. Ето ви една – влогър, която става все по-активна и популярна, защото навлиза през тийнейджърите, а те са готови бързо да приемат новостите“, усмихва се асистентът.

Русин Коцев е изследвал форумите и блоговете, но сега е решил да разшири проучването си и в социалните мрежи. Започнал да наблюдава жените и мъжете и установил, че дамите по-малко съкращават думите, когато пишат, но те пък използват доста повече емотикони, които са начин да се изразят емоциите.

„Много ми е интересно. Чувствам се като детектив, който търси необичайното в обичайното. Харесва ми да се занимавам с езика и затова искам да продължа да се развивам. Аз имам предимството, да съм носител на друг език като роден и да съм учил българския като чужд. Моите колеги, за които българската граматика е майчина, не забелязват много от нещата, които аз мога да видя и да усетя. Те просто приемат езика за даденост, аз сравнявам“, казва Русин и признава, че никога не се е чувствал по-малко ценен, защото е ром. Напротив, уважава и почита историята си и с удоволствие обяснява разликата между думите „циганин“ и „ром“. „Аз предпочитам ром, защото тази дума значи „мъж“. Обаче и значението на циганин не е негативно. Идва от гръцкото „ациганос“, което значи „недосегаем“, прекрасно, нали!“, усмихва се асистентът. Русин е от Видин, където е завършил училище, и преди да започне да учи във ВТУ, е работил в ромска телевизия. После учил българска филология задочно. Захванал се заради работата си в телевизията, решил, че ще му бъде полезно, после му станало и интересно. „Тук ме забелязаха преподавателите и започнаха да ме насърчават. Накрая се сбориха за мен литературоведите и езиковедите. Първите още са ми сърдити, че избрах да се занимавам с езика“, шегува се на свой гръб Русин.

Сега той е започнал да работи и по проекта „Език за превенция на отпадането“. Прави го с докторанта Вехбие Балиева, с проф. Стоян Буров и с „Елиас Канети“ в Русе. Проектът е практически и е насочен към училищата, в които преобладават деца, чийто първи език не е български. Финансиран е по „Еразъм +“, партньори по него са детска градина, две училища, ВТУ, училище от Германия, един педагогически колеж в Констанца и търновската неправителствена организация „Амалипе“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!