597 четения

Календар на любителя гъбар. Бяла горско-ливадна печурка

Бялата горско-ливадна печурка е от голямото семейство печурки. Расте в големи количества на самодивски хорища по горските ливади и пасища в цялата страна. Тревите и билките по тези места са двойно, тройно по-гъсти, по-високи и по-зелени, отколкото тези извън и вътре в кръговете, и се виждат още отдалеч. Това е резултат от съжителството между гъбите и растенията, които взаимно се подпомагат. Гъбите в замяна на хранителните вещества, които извличат от корените, отделят азот, който пък е жизненонеобходим на тревите, с които са в симбиоза. В нашата област се среща около Балван, Ново село, Каломен, Гостилица, Катранджии, Маноя. Шапката отначало е кълбовидна, обвита с дебела бяла ципа, чиито краища плътно обхващат жилавото и здраво пънче. Цветът й е бял и е покрита с копринени бели люспици. Щом се натисне или нарани, става бледожълта. Месото е бяло, плътно, с приятна миризма и вкус на бадемови ядки. При разчупване не променя цвета си. По-късно печурката става плоска – ципата се откъсва и в горната част на пънчето се образува бяло двойно пръстенче, остатък от частичното покривало. Пластинките в млада възраст са нежно розови, а когато застареят, са шоколадовокафеви, докато станат абсолютно черни като сажди. Именно по този характерен за всички печурки признак те не могат да се сбъркат с други гъби, между които може да се окаже силно отровната бяла мухоморка, на която шапката, месото и пластинките са бели и при разчупване не мени цвета си. Пънчето също е бяло, с пръстенче в горния край, а в долния с бяла кожеста торбичка. За разлика от нея, характерен отличителен белег на печурките са бледорозовите пластинки, които с възрастта потъмняват, и това, че в основата си нямат торбички. Мухоморката мирише на ряпа и има неприятен, лютив вкус. Пластинките на разтворената печурка до някое време остават розови и това е времето, когато трябва да се берат. Приготовлява се пържена, готвена, панирана. Що се отнася до вкусовите качества на печурката, тъй както манатарката няма равна в сушено състояние, точно тъй нищо не може да се сравни с неповторимия аромат и нежен вкус на печената печурка. Друг опасен двойник на печурките е лъжливата (карболова) печурка. Тя, също като останалите печурки, расте по горските поляни, редките храсталаци и паркове. Този вид печурка така си прилича с останалите ядливи печурки, че те с право могат да се нарекат близнаци. Само като се откъсне, може да се разбере, че пластинките на лъжливата печурка са карминеночервени (на ядливите са розови) и най-важното, миризмата на лъжливата е подобна на карбол. Особено тази миризма се усеща при готвене. Друг характерен белег на карболката е, че при разрязване пънчето веднага придобива наситен жълт цвят. Тя е слабо отровна, но въпреки това може да причини сериозни стомашно-чревни разстройства.

Живко ХЛЕБАРОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!