62 четения

Мирослав Евтимов, специалист по международни отношения, преподавател по политология във ВТУ: „Брекзитът не е прецедент, Гренландия напусна ЕС още през 1985 г., Норвегия два пъти гласува против членство в съюза”

В Гърция 63% от хората искат да напуснат ЕС, във Франция 52%, в Чехия 51%

 

Резултатите от проведения референдум във Великобритания за излизането й от ЕС бяха напълно очаквани. При задълбочен анализ на кампанията и обществените настроения на Острова по-скоро очакванията за дела на евроскептиците следваше да е поне с процент-два по-голям. А Обединеното кралство не е пионер в напускането на ЕС. Тук следва да отбележим няколко исторически факта от близката история на съюза. На първо място е референдумът в Норвегия дали страната да се присъедини към съюза или не. Норвегия категорично отхвърля идеята за членство, при това два пъти – през 1972 и 1994 година. Тук можем да търсим категоричността на развита и богата европейска държава да не желае да участва в общото европейско семейство, което е добра основа за развитие на евроскептицизма. На следващо място съюзът е напуснат от Гренландия, която през 1985 г. се превърна в единствения до момента член, напуснал европейската общност – след референдум, на който евроскептиците надделяха с 53% срещу 47 на сто, които гласуваха за оставане в блока. Преди това Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска ЕС. А самото присъединяване на Обединеното кралство към съюза е съпроводено с преодоляване на френското вето по времето на генерал Шарл дьо Гол.

Тази резервираност към британците им дава самочувствието през цялото време на еврочленство да стоят сякаш леко встрани от всички европейски проблеми и решения и да казват: „Ние, британците, и те – европейците“. Напускането на Великобритания обаче е от голямо значение, защото, за разлика от споменатите преди това, страната е третата икономика в съюза след Германия и Франция и нейният принос в общата икономика е изключително голям. Тя е една от най-големите по територия и население държави в Европа.

Самото напускане обаче все още не е факт, то ще стане след близо двугодишен период от време, след като парламентът на страната задейства чл. 50 от Лисабонския договор.

Дотогава все пак има някаква вероятност това да не се случи. Съвсем прибързани и погрешни бяха според мен изявленията на редица европейски лидери Великобритания да побърза с напускането. Явно това буди страх в тях да не се окаже пример и за други страни. Този страх е напълно оправдан. Бих казал, че вратата за напускане вече е широко отворена. Поне в близките години Европейският съюз няма да е същият. Евроскептицизмът на страните от т. нар. „Вишеградска четворка“ е на дневен ред. Само ще спомена факта, че в една от тях – Чехия, искане за напускане на ЕС изразява 51% от населението. В други страни тази цифра е дори по-голяма – Франция – 52%, и Гърция – 63%. За да не се случи това, наистина трябва да се вземат бързи и адекватни мерки – истински решения в областта на икономиката и социалните дейности, които да неутрализират кризата и да подобрят живота на хората. Решаване на демографската криза в Европа и бежанската вълна, намаляване на евробюрокрацията и средствата за нея и т.н. Ако не се решат тези проблеми, съвсем скоро ще видим следващите напуснали страни.

Самата Великобритания обаче има възможност да намери вариант, ако реши да остане. За нея от тук нататък е по важен въпросът за запазване целостта на държавата. Напълно възможно е Шотландия да обяви независимост, а Северна Ирландия да се присъедини към Ейре. В състава на Обединеното кралство тогава ще останат само Англия и Уелс. Това пък би породило нови проблеми в някои европейски страни – Испания със сепаратистичните настроения в Каталуния и Баския, Франция с остров Корсика и т.н. Но тук причината не е само Великобритания, самата Европа сама си създаде този прецедент с нарушение на Хелзинкския процес с толерирането на разпада на Югославия и Чехословакия и сега този проблем като бумеранг се връща към нея.

Напускането на Великобритания от ЕС бе следено от много търновци с голям интерес. Все още мои познати дискутират този въпрос. Това е и нормално, защото В. Търново и региона и Обединеното кралство са все пак доста свързани. Най-голямата британска общност у нас е именно в нашата област. Дали Великобритания ще е в ЕС или не, считам че добрите отношения на търновци и англичани няма да се променят.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!