90 четения

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Проф. Стефан Лютаков се разминал с морска кариера, за да стане скулптор

ЗА МАЛКО ПРОФ. СТЕФАН ЛЮТАКОВ ДА СТАНЕ МОРСКИ КАПИТАН ИЛИ ПОНЕ МОРЯК. ОБАЧЕ СЕ РАЗМИНАЛ С ТОВА ПОПРИЩЕ И СЕ ДАЛ НА ИЗКУСТВОТО. Когато бил тийнейджър, се записал в морския клуб в родния си Пазарджик, но се оказал не чак дотам талантлив гребец. „Имах чудесно детство, безгрижно и пълно с любов. Израснал съм до река Марица и там са първите ми опити в скулптурата. Ровех в калта и майсторях разни неща“, разказва за детството си в стил „Синьо лято“ проф. Лютаков. Най-симпатичните му спомени са свързани с тайфата, с която се забавлявали през ваканциите и с която карали колелата си три часа нагоре по баира към Батак само за да се спуснат надолу като с моторетки. „Какви лудории сме правили… Родителите ни бяха вдигнали ръце. Помня, че като малък носех очила и ги изгубих в Марица. Майка ми рече да не се връщам у дома, докато не ги намеря, и аз, какво да правя, отивам да търся с цялата група бандити. Намерихме ги приклещени до един камък. Като се върнах у дома, майка ми се беше поболяла от притеснение“, усмихва се проф. Стефан Лютаков.

До 8 клас учил в родния си град, после отишъл в Художествената гимназия в София, а след нея… във ВТУ. Даже и не помислил да кандидатства в академията в столицата. В онези години Великотърновският университет тъкмо бил заработил и славата му засенчвала тази на академията. „Истината е, че няма много голямо значение къде ще уча. По-важното е да не си пилея времето. И аз избрах Търново. Приеха ме от първия път, а в онези години за едно място кандидатстваха по 100 човека. Исках да уча живопис, защото това завърших в гимназията, обаче тук ме препъна Янаки Манасиев“, разказва перипетиите си настоящият професор. Тогава, още невръстен младеж, той решил, че от втори курс ще влиза в групата по живопис. Янаки Манасиев поискал от кандидатите по една живописна работа, за да види кой колко може, и Стефан Лютаков занесъл картина, рисувана с шпакла. Бъдещият му преподавател отсякъл, че не го иска, докато не се научи да рисува с четки, като нормалните хора. „Не че не можех. Можех, разбира се, обаче реших, че да покажа друг вид техника, ще ми е само в плюс, и ще ме направи оригинален. Ама се оказа голям минус и така отидох в класа по скулптура – втората ми мечта“, допълва професорът.

СЕГА ТОЙ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ОБИЧАНИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“. Ръководител е на катедра „Скулптура“ и преподава скулптура, композиция, художествен синтез и нови аспекти на съвременната скулптура. Студентите му казват, че той ги провокира, предизвиква ги, учи ги и може да се забавлява с тях, когато са заедно и са в неформална обстановка. Благодарение на него всички, които учат скулптура, през последните години имат истинска и пълноценна практика на Ксилифор, където постепенно се оформя парк на приказките.

„Много ми харесва да съм преподавател. Аз винаги само това съм бил – учител. Макар първите години на учителстване да не бяха точно каквито си ги представях. Завърших, станах учител по разпределение в едно село, в което директорът на училището гледаше на моите часове като на свободни. И като дойдеха въглищата, той търсеше Лютаков, да му вземе учениците, за да ги приберат, да са готови за зимата“, връща се към началото на кариерата си професорът по скулптура. След това отишъл да преподава в школа към Пионерския дом в Пазарджик. Във ВТУ – от 1994 г.

Колко деца е посветил в изкуството и колко студенти е направил професионални художници, вече изобщо не помни. Учил е обаче роднини на министри и даже един министър в лицето на Любка Ковачева, която, като пораснала, влязла в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Тогава тя даже искала професорът й да направи фигура на Орфей в Родопите, но идеята й не стигнала до реализация.

„ЖИВОТЪТ МИ Е СВЪРЗАН С ВЕЛИКО ТЪРНОВО И С ТОЗИ УНИВЕРСИТЕТ, МАКАР ЧЕ ТАКА И НЕ СЕ ПОЛУЧИ ДА ЗАЖИВЕЯ ТУК. Когато пуснаха конкурс за асистентско място, ми хареса идеята да кандидатствам. Комисията беше от 24 човека, не както сега. И всички бяха доценти и професори. Спечелих, но не започнах работа веднага. Законът „Панев” спря всички такива конкурси и аз останах малко във въздуха. Чак две години по-късно ми се обади по телефона проф. Андрей Даниел и каза: „Докладвал съм те на рецензентите във ВАК“. Аз даже и не разбрах какво ми каза. Чак после научих, че всяка такава комисия си има докладчик, който отива във Висшата атестационна комисия, и чак тогава наистина печелиш конкурса“, разказва проф. Лютаков.

За родния си Пазарджик е правил триметрово керамично пано на св. св. Константин и Елена, които са емблемите на града. И паметник на Христо Ботев също. В Силистра има една негова шестметрова арка с висящи риби. В китайския град Чангун е оставил четириметрова пластика от бронз.

Металът е основният материал, с който той работи. Обича и летия бронз, защото и двата материала са много пластични. Да прави разни неща с теракота, е другата му страст и една от най-добрите му творби е точно такава. Нарича се „Тайната вечеря“ и в момента е в музея на големия колекционер Юго Вутен в Белгия.

КОГАТО НЕ ВАЕ, ПРОФ. СТЕФАН ЛЮТАКОВ ХОДИ ЗА РИБА. Казва, че няма друго, по-успокояващо занимание, затова и когато е на Ксилифор и студентите му работят, той става още преди изгрев и сяда на столче до язовирчето. Лови шаранчета и после ги пуска обратно във водата. Може да прави това с часове, гледа водата, медитира и мечтае. Обаче най си пада по лова на щуки. Дебне хищните риби и съзерцава плувката. В момента, в който откъсне поглед от нея, щуката се хваща на въдицата, обяснява как точно става номерът с щуката проф. Стефан Лютаков.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!