ХОБИ. Мария от Горна Оряховица шие обредни кукли и приказни герои и мечтае за своя работилница | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

ХОБИ. Мария от Горна Оряховица шие обредни кукли и приказни герои и мечтае за своя работилница

Публикувана на: 29.06.2016г. 2337 прегледа

УНИКАЛНИ И МНОГО СИМПАТИЧНИ КУКЛИ ОТ ЕСТЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ ШИЕ ГОРНООРЯХОВЧАНКАТА МАРИЯ РОБЕВА. Тя сама се е учила и сама е усъвършенствала техниката си, гледайки клипове в интернет. Само за 5 – 6 г. майсторката е наложила собствена марка, защото всички представят произведенията й не просто като кукли, а като куклите на Мария.

„Първата кукла, която направих, беше парцалена. Тя не се шие, само се връзва. Направих я заради по-малката си дъщеря Ина, която тогава беше на пет. Исках да й покажа как може самата тя да си измайстори кукла и да си играе. Обаче с тази кукла участвахме в конкурс, който беше точно на такава тема – да си направим играчки заедно с мама, и го спечелихме. Наградата ни беше къща за кукли. Така започна всичко”, разказва Мария. След това уточнява, че Ина вече е на 11 г., а готовите кукли нямат преброяване.

Мария започнала да се рови в интернет и да чете в руските сайтове как точно се шият кукли. Гледала клипчета, слушала уроци и докато гледала и слушала, всичко й се струвало лесно. Когато започнала, се оказало, че не е чак толкова просто да направиш кукла от парцали.

ВСИЧКО ПО КУКЛИТЕ МАРИЯ ПРАВИ НА РЪКА, КАТО ПОЛЗВА САМО ИГЛА, КОНЕЦ, ПЛАТОВЕ И СОБСТВЕНИТЕ СИ ДВЕ РЪЦЕ. Главите и телата изработва от дамски чорапогащи, които пълни със силиконова вата. Дрехата шие от естествено платно, напълно автентично и много красиво. След това шие и моделира лицето с техника, която също сама е усвоила. „Нали знаеш дамските чорапогащи колко са деликатни. Един неправилен бод с иглата може да го скъса и аз трябва да започна отначало, защото няма как да поправя бримката. Е, понякога е възможно грешката да превърна в нещо интересно, като например, ако сбъркам мястото на устата… Тогава лепвам един мустак и куклата от момиче става момче”, усмихва се Мария. После допълва, че преди време приятел й дал ръчно тъканото платно, от което тя все още шие своите кукли. Когато получила този неочакван подарък и видяла ефекта от истинското платно, съвсем не можела да се спре да измисля модели и да ги прави истински след това.

Понякога ден, понякога два дни отиват в изработването само на една кукла. Зависи от големината, от допълнителните аксесоари по нея и от това колко смела е била фантазията на майсторката, когато е замисляла модела. „Не знам как така се получава, но обикновено на ден правя по една кукла. Случвало ми се е да започна втора. От нетърпение, от любопитство или защото знам, че този, който е поръчал куклата, си я чака. Обаче винаги се случва нещо и аз трябва да спра. Нещо се обърква, къса се материал, иглата все боде по пръстите ми, вместо по куклата. Така веднъж бях започнала да правя рокаджия. Поне аз си мислех, че правя рокаджия, но по-голямата ми дъщеря Мартина влезе в стаята и отсече: „Мамо, този прилича на поп”. След като ми попремина изненадата, си казах, че съм направила вече толкова много кукли – цяло село, а селото ми няма поп. Вече има”, разказва Мария.

МАЛКИ ПРИКАЗНИ СЪЗДАНИЯ, ФЕИ, АНГЕЛЧЕТА, ДЕБЕЛИ И БУЗЕСТИ, ДОБРОДУШНИ ЧОВЕЧЕТА ПРАВЕЛА В НАЧАЛОТО МАРИЯ. После станала член на „Седянка” и за да се впише сред пазителите на родните традиции, се преориентирала към кукли в народни носии, още повече че носиите са другата й страст. Прави вещици, обредни кукли – кукери, пеперуда – куклата за дъжд, има кукли – пазители на дома, кукли за зачеване на дете. Сега Мария има в колекцията си и една камара приказни герои. Сред тях и Малкият принц, който също си има лична история.

Появил се преди две години, когато Мартина завършвала 10 клас и съучениците й искали да подарят нещо за спомен на класната си. Мартина обаче никак не харесала споделените идеи за подаръци и провокирала майка си, като й разказала, че класната много обича Малкия принц. „Аз бях забравила книгата, затова ми се наложи пак да я прочета. Няколко пъти. В един момент, за да мога и да работя, и да опознавам в детайли принца, започнах да слушам историята му на аудиокасета”, връща се назад Мария. Когато Малкият принц бил готов, й се видял самотен, затова тя му ушила компания – лисица, роза и змия. Куклите обаче се оказали четен брой и дъщеря й взела да се чуди коя от тях да махне от подаръка. За да укроти чуденето, Мария изработила кутия от плат – хем да събере в нея останалите кукли, хем да бъде петият елемент в подаръка. Класната на Мартина останала очарована от подаръка на децата, а Мария се замислила вече да започне да прави и кукли за куклен театър. Първите й приказни герои ще са от „Дядо и ряпа” и „Червената шапчица”.

Не повече от 15 – 17 см е височината на куклите на Мария. Най-големият герой, излязъл изпод ръцете й, е гигант, достигнал 40 см на височина. Най-миниатюрната кукла е 6 см, като мартеница в бяло и червено. „Имам толкова много идеи, че понякога не ми се иска да спя, за да работя. Много съм щастлива, когато двете ми дъщери започнат да си наричат куклите: тази е моята, тази – моята. Заради тях някои от човечетата не мога нито да ги подаря, нито да ги продам, защото не ги дават”, признава майсторката. А тя вече е разпратила куклите си къде ли не по света и из България. Има почитатели, които се прибират през лятото у дома от чужбина, и преди да си тръгнат, искат кукла да им напомня за родината.

ЗА РАБОТИЛНИЦА, В КОЯТО ДА ОБУЧАВА ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ В ПРАВЕНЕТО НА КУКЛИ, МЕЧТАЕ МАРИЯ. Категорична е, че това е чудесна терапия, занимание, което успокоява душата, учи на търпение и смирение, защото дребният факт, че не можеш да контролираш кога ще се скъса чорапогащникът, всъщност се оказва много сериозно изпитание, обяснява Мария, която е завършила психология и социална педагогика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Коментари за "ХОБИ. Мария от Горна Оряховица шие обредни кукли и приказни герои и мечтае за своя работилница"

  • 04.07.2016 в 10:37

    Уникални кукли и много талантлива Майсторица!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!