68 четения

Знаковите преподаватели на ВТУ. Проф. Стоян Буров, двигателят на нетрадиционните кампании за набиране на студенти

АНТИКВАРНИ ИЗДАНИЯ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, СЪБИРА ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ПРОФ. СТОЯН БУРОВ. Пълни библиотеката си със стари книги и изследвания, речници, граматики, всичко, на което попадне и е свързано с родната граматика, и е поне от XVIII в. Колко голяма е станала колекцията му, няма представа, защото не брои съкровищата си. А те наистина са съкровища, защото измежду намерените издания има дори на Милетич – първия български езиковед и основател на Софийския университет, и такива, които са били притежание на други езиковеди. Като например, речник на Стефан Миладинов, който е бил притежание на Иван Дуриданов и известният езиковед си е водил бележки по него.

„Търся, пазаря се, изкупувам… Оказа се интересно и забавно да издирвам стари книги, в които има забравени вече изследвания върху нашия език“, разказва проф. Буров. След това признава, че някои от антикварите нямат представа какво продават, обаче има и такива, които се интересуват и така качват цената на книгите, а и собствената си стойност. „В Горна Оряховица се запознах с един антиквар, при когото видях издание на братя Данчови. Те са известни езиковеди, но за такива като мен. Аз самият имам една статия за тях. Когато посегнах към книгата, антикварят веднага завърза разговор с мен, започна да ми обяснява кои са тези братя и да цитира моята статия. Сигурно само той я е чел, но ми стана любопитно“, усмихва се професорът, който сега е зам.-ректор по учебната дейност на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и като такъв изнася на гърба си почти цялата кандидатстудентска кампания.

ПРОФ. СТОЯН БУРОВ ПРЕПОДАВА МОРФОЛОГИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Казва, че това е достатъчно неатрактивна дисциплина и няма как да бъде любов от пръв поглед, но пък е гръбнакът на езика ни, защото, ако няма граматика, езикът би бил голям хаос. Самият той харесал езика като студент по българска филология във ВТУ. Макар че, когато кандидатствал, предпочитал литературата. Но в университета попаднал на преподаватели, които запалили друго огънче в него и той влязъл в отбора на езиковедите. „Имаше навремето, всъщност още го има, списание „Български език“, бях му голям фен и като студент изчетох всички годишници, които университетската библиотека пази. Още мога да ти кажа къде точно по рафтовете стоят тези списания. Най-голям почитател бях на рубриката „Езикови бележки“, та те ми оказаха влияние. И проф. Димитър Чизмаров, който беше строг човек, обаче много държеше на работата си“, връща се назад проф. Буров. Строгият преподавател обаче имал симпатии към талантливия студент, който на всичко отгоре останал в историята на много випуски филолози с това, че успял да изкара единствената пълна шестица при Чизмаров. Той водел лекции по практическа граматика на българския език и изпитът бил нещо като легенда и мерило за тежък изпит.

После се появил и проф. Русин Русинов, който също забелязал предпочитанията на Стоян Буров към езика и започнал да работи с него. Дори собственоръчно набрал първата научна бележка на студента си, който нямал пишеща машина. Текстът му обаче бил добър и преподавателят не само че го преписал, но го и редактирал. „Нанесе доста подобрения. В крайна сметка аз научих много от неговите редакции, но статията излезе с моето име, при това в любимото ми списание „Български език“, усмихва се езиковедът. И допълва, че след време в списанието публикували и част от дипломната му работа, която била върху ударението. Самият главен редактор на изданието проф. Любомир Андрейчин хвърлил око на новия автор и поискал да се запознае с него. Двамата се срещнали само веднъж, докато проф. Андрейчин бил жив.

„МЕЧТАЕХ, СЛЕД КАТО ЗАВЪРША, ДА РАБОТЯ В ИНСТИТУТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Списанието беше издание на този институт, проф. Андрейчин беше там… Не се получи, обаче нито за секунда не съжалявам. Обичам преподаването, ако бях отишъл в института, това нямаше да ми се случи“, казва проф. Буров.

Всъщност на два пъти той е трябвало да прави завои и да чака, за да влезе във ВТУ. Веднъж, като студент, и втори път, като асистент. Когато кандидатствал, го приели от раз, обаче излязъл закон, който нареждал на момчетата първо да отбиват казармата, после да се образоват. И той, вместо във вуза, влязъл в казармата. Когато завършил, искал да продължи като аспирант, но държавата не отпуснала бройки. Станал свободен аспирант и започнал работа като учител в Сливен. За малко поработил във филиала на Института за чуждестранни студенти. Междувременно защитил дисертацията си и… заминал за Виетнам, където станал лектор по български език. Малко преди да изтече договорът му, тогавашният ректор на ВТУ, проф. Станьо Георгиев, му пратил писмо, с което го викал да се прибира във Велико Търново, за да се яви на конкурс за асистент.

„Тогава пък трябваше да избираме между Велико Търново и София, защото моята съпруга работеше в Института за чуждестранни преподаватели. Избрахме Велико Търново и тя за доста дълго време остана без работа. Пак Станьо Георгиев ни помогна, като я назначи като редактор и коректор в печатната база“, разказва професорът и заявява, че на времето избрал университета на старата българска столица, защото вярвал, че тук може да направи по-добра научна кариера. Категоричен е, че не е сбъркал.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ПРОФ. СТОЯН БУРОВ НЯКОЛКО ПЪТИ БЕШЕ И Е ЗАМ.-РЕКТОР ПО УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ. И въпреки че преподава най-скучния предмет, че се занимава с неатрактивни изследвания на българския език, че се опитва да научи на граматика младите хора, които пишат на някаква кирило-латинска смесица във Фейсбук, проф. Буров е може би най-атрактивният ръководител на кандидатстудентска кампания. Когато преди години застана на този пост, той беше готов да обръсне главата си, ако вузът не набере 8000 студенти. Тогава във ВТУ кандидатстваха близо 9000 момчета и момичета и косата на проф. Буров оцеля. Да не говорим, че не се сбъдна и заканата му да скача с бънджи от Стамболовия мост. Сега пак той е в основата на всички нетрадиционни кампании за набиране на студенти.

„Правя всичко, за да се чува за нашия университет. Обаче преди 10 г. беше по-лесно. Имаше студенти, имаше перспектива, капацитет. Затова успяхме от 5000 кандидат-студенти, които аз заварих, още следващата година да ги вдигнем почти два пъти. Но сега не съм толкова обнадежден. Децата ни отиват да учат навън, някои изобщо не искат да учат. А и има вътрешна съпротива. Някои не приемат посланията, които отправяме, защото не му приличало на такъв университет да казва „Освободи лятото“ или „Елате, хиляди студенти“. Само че какво значи „такъв университет“? Рекламата е въпрос номер 1 за нас, от жизненоважно значение е, точно защото се конкурираме и с чуждестранните университети, не само с нашите. Да не говорим, че живеем в малък регион, който върви икономически назад“, на един дъх изрича монолога си професорът. След това допълва, че по света има изключително престижни университети, които се намират и в по-малки градчета, обаче градчетата имат добра инфраструктура. „Нашите пътища са ужасни. Децата сега се преориентираха към Южна България и заради магистралата, и за да не пресичат Балкана. Пътят към Велико Търново е лош, а би трябвало да е пътят на бъдещето. Ами пътят до университета… Тъжно ми става, като минавам всеки ден по него“, въздиша преподавателят.

После рязко сменя темата и се връща към езика и само липсата на време го възпира да говори цял час за особеностите на родната ни граматика и защо трябва да си я знаем и уважаваме. Накрая само казва: „Промените в граматиката стават много бавно. Хилядолетия трябват. Но стане ли промяна, тя е толкова важна, че разтърсва цялата система и тя трябва да се пренастройва. Например, изчезването на падежите, появата на определителния член бяха такива промени. И като споменах за определителния член, гарантирам ви, че той скоро няма да отпадне. Затова, по-добре го научете“, усмихва се проф. Буров, който от около две години време е чл.-кор. на БАН и е първият езиковед във ВТУ с такава титла.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Магдалина ЧОЛАКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!