Японци учиха деца в Павликени да пишат калиграфски и да правят оригами

Малките художници се включиха в уъркшопа, част от пленера „Павликени и светът“

 

КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА КАЛИГРАФИЯТА И КАК ТОЧНО СЕ СГЪВАТ ОРИГАМИ УЧИХА МИНАЛИЯ ДЕН ДЕЦА ОТ ПАВЛИКЕНИ заедно с шестима творци от Япония, които са гости в града за седмица. Авторите от далечната страна участват в петото издание на пленера „Павликени и светът“.

„Специална четка, мастило и хартия – само това ви е нужно, за да пишете красиви букви. Калиграфията е писане на ръка и е много тясно свързана с писмеността и почерка. Напоследък обаче все повече калиграфията се развива и като хоби и изкуство“, обяснява Ичиро Мацуо, който е керамик и признава, че за самия него калиграфията е точно хоби. За да покаже на децата, че никак не е трудно да рисуват красиви йероглифи, той изписа името на всяко от тях на японски и след това им помогна сами да прерисуват буквите. Повече от час рисуваха и писаха децата, които след това си тръгнаха с картини, достойни да бъдат поставени в рамка.

„Аз работя с глина и не съм чак толкова добър в калиграфията, но ми харесва, защото е като рисуване от душа и по интуиция. Иначе през повечето време се занимавам с изработването на сервизи от керамика. Ние имаме силни традиции в пиенето на чай и когато правим това в ръчно изработени чаши, самото пиене на чай става изкуство“, усмихва се Ичиро.

Веднага след неговия урок с децата започва да работи корейката Джинйонг Муун, която показва как се сгъват оригами. След демонстрацията й всяко дете си тръгва със собственоръчно изработено малко чадърче и още листи хартия за работа вкъщи. „Нищо повече не им трябва – само парче хартия. Оригамите се сгъват, не се използва ножица, нито пък лепило. Това изкуство, което днес всички знаят като японско, има корени в Китай и преди много векове оригамите са се използвали в религиозни обреди. Дълго време са били достъпни само за представителите на висшите слоеве, защото, да сгъваш оригами, е било признак на добро възпитание“, разказва Муун.

В Павликени тя показва хартиено изкуство. Решила е да се представи с инсталации, в които е съчетала японска хартия и пластмаса така, че оставени на вятъра, инсталациите й стават подвижни. Муун показва една от работите си – стотици мравки и още толкова миниатюрни корабчета, сгънати от хартия. Подредени в подходящия ред, мравките и корабчетата представляват огромна композиция.

В изложбата от пленера корейката участва и с една уникална работа – рисунка на плесен. За да я направи, Муун дълго време наблюдавала под микроскоп как точно изглежда плесента и в крайна сметка се получила малко абстрактна рисунка, която наподобява дърво с красиви разклонения.

С ЯПОНСКА ХАРТИЯ, ДЪРВО, СТОМАНА И РЪЖДА РАБОТИ ТОРУ КУРИТА, КОЙТО ПО ПРОФЕСИЯ Е АРХИТЕКТ. Той се е посветил на темата за природните феномени и на метаморфозите в природата. Затова и се заел да провери как си взаимодействат хартията, желязото и водата. В крайна сметка се появила ръжда и се получили чудни картини, които Тору ще покаже в Павликени.

С инсталации участва в изложбата и Мицуру Куроки, който най-често от всички шестима автори променя стила си на работа. Точно сега работи с плат и хартия и методично прогаря материалите с огън, за да направи поредната си инсталация.

Най-често обаче Мицуру просто рисува – интуитивно и без да мисли какво се получава на листа. Прави стотици такива експерименти, докато не се появи идея, която може да развие или в инсталация, или в скулптура. Тогава решава и какви материали да използва. „Занаятчията се свързва с материалите, аз съм артист и не искам да бъда привързан към никаква материя. Затова не определям стила си и затова, когато усетя, че съм се застоял дълго време на някоя тема, я сменям. Започвам с интуитивното рисуване и така пренастройвам и себе си, и изкуството си“, признава творецът.

С текстилен дизайн се занимава Какуко Ишии, която може да тъче на стан, след това багри платното, рисува върху него и го превръща я в чадър, я във вратовръзка. Какуко е завършила университет по изкуствата и преподава изкуство във висшето училище в родния си град. Родена е в най-южната част на Япония – Кюшо, където се е върнала да живее, след като е завършила образованието си.

Освен с текстил тя се занимава и с изкуство от хартия. Използва традиционната японска хартия, която навива, сгъва, завързва на възли и превръща в оригинални предмети на изкуството. „В Япония тази хартия се използва за декорация, аз реших да подходя по-креативно към нея и започнах да си измислям разни варианти. При мен идеята се изразява чрез възлите, които съединяват парчетата хартия“, казва авторката.

С хартия често работи и Маюми Тцукуда, която в Павликени показва как се правят кошници. Тя съчетава хартия с канап, оплита двата материала и понякога кошниците й са доста абстрактни. „Мога да правя и за пикник, но предпочитам да са произведения на изкуството“, усмихва се Маюми, докато показва албум със снимки на свои работи. След това признава, че музеите в родината й доста често я викат, за да реставрира стари кошници, и оттам й хрумнало, че може да вплита понякога и още един материал – животинска кост.

ДЕВЕТИМА АВТОРИ УЧАСТВАТ ТАЗИ ГОДИНА В ПЛЕНЕРА В ПАВЛИКЕНИ. Освен японските творци тук са и трима българи – Даниела Тодорова, която показва инсталации от хартия, Тодор Тодоров, който у куратор на проекта и е скулптор, но този път участва с живописни платна. Третият българин е живописецът Валентин Балев.

Изложбата на авторите ще бъде открита тази вечер в залите на Историческия музей в Павликени. Специално за експозицията тук ще бъде и културният аташе на Япония Мивако Кибаяши, който ще приветства участниците в проекта заедно с кмета на града инж. Емануил Манолов. Пленерът е част от дългосрочен проект „Павликени и светът“, който се изпълнява от Община Павликени, фондация „Аматерас“ и Историческия музей в Павликени.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката