95 четения

Японци учиха деца в Павликени да пишат калиграфски и да правят оригами

Малките художници се включиха в уъркшопа, част от пленера „Павликени и светът“

 

КАКВА Е ФИЛОСОФИЯТА НА КАЛИГРАФИЯТА И КАК ТОЧНО СЕ СГЪВАТ ОРИГАМИ УЧИХА МИНАЛИЯ ДЕН ДЕЦА ОТ ПАВЛИКЕНИ заедно с шестима творци от Япония, които са гости в града за седмица. Авторите от далечната страна участват в петото издание на пленера „Павликени и светът“.

„Специална четка, мастило и хартия – само това ви е нужно, за да пишете красиви букви. Калиграфията е писане на ръка и е много тясно свързана с писмеността и почерка. Напоследък обаче все повече калиграфията се развива и като хоби и изкуство“, обяснява Ичиро Мацуо, който е керамик и признава, че за самия него калиграфията е точно хоби. За да покаже на децата, че никак не е трудно да рисуват красиви йероглифи, той изписа името на всяко от тях на японски и след това им помогна сами да прерисуват буквите. Повече от час рисуваха и писаха децата, които след това си тръгнаха с картини, достойни да бъдат поставени в рамка.

„Аз работя с глина и не съм чак толкова добър в калиграфията, но ми харесва, защото е като рисуване от душа и по интуиция. Иначе през повечето време се занимавам с изработването на сервизи от керамика. Ние имаме силни традиции в пиенето на чай и когато правим това в ръчно изработени чаши, самото пиене на чай става изкуство“, усмихва се Ичиро.

Ичиро Мацуо разказва на децата историята на калиграфското писане
Ичиро Мацуо разказва на децата историята на калиграфското писане

Веднага след неговия урок с децата започва да работи корейката Джинйонг Муун, която показва как се сгъват оригами. След демонстрацията й всяко дете си тръгва със собственоръчно изработено малко чадърче и още листи хартия за работа вкъщи. „Нищо повече не им трябва – само парче хартия. Оригамите се сгъват, не се използва ножица, нито пък лепило. Това изкуство, което днес всички знаят като японско, има корени в Китай и преди много векове оригамите са се използвали в религиозни обреди. Дълго време са били достъпни само за представителите на висшите слоеве, защото, да сгъваш оригами, е било признак на добро възпитание“, разказва Муун.

В Павликени тя показва хартиено изкуство. Решила е да се представи с инсталации, в които е съчетала японска хартия и пластмаса така, че оставени на вятъра, инсталациите й стават подвижни. Муун показва една от работите си – стотици мравки и още толкова миниатюрни корабчета, сгънати от хартия. Подредени в подходящия ред, мравките и корабчетата представляват огромна композиция.

В изложбата от пленера корейката участва и с една уникална работа – рисунка на плесен. За да я направи, Муун дълго време наблюдавала под микроскоп как точно изглежда плесента и в крайна сметка се получила малко абстрактна рисунка, която наподобява дърво с красиви разклонения.

С ЯПОНСКА ХАРТИЯ, ДЪРВО, СТОМАНА И РЪЖДА РАБОТИ ТОРУ КУРИТА, КОЙТО ПО ПРОФЕСИЯ Е АРХИТЕКТ. Той се е посветил на темата за природните феномени и на метаморфозите в природата. Затова и се заел да провери как си взаимодействат хартията, желязото и водата. В крайна сметка се появила ръжда и се получили чудни картини, които Тору ще покаже в Павликени.

С инсталации участва в изложбата и Мицуру Куроки, който най-често от всички шестима автори променя стила си на работа. Точно сега работи с плат и хартия и методично прогаря материалите с огън, за да направи поредната си инсталация.

Най-често обаче Мицуру просто рисува – интуитивно и без да мисли какво се получава на листа. Прави стотици такива експерименти, докато не се появи идея, която може да развие или в инсталация, или в скулптура. Тогава решава и какви материали да използва. „Занаятчията се свързва с материалите, аз съм артист и не искам да бъда привързан към никаква материя. Затова не определям стила си и затова, когато усетя, че съм се застоял дълго време на някоя тема, я сменям. Започвам с интуитивното рисуване и така пренастройвам и себе си, и изкуството си“, признава творецът.

С текстилен дизайн се занимава Какуко Ишии, която може да тъче на стан, след това багри платното, рисува върху него и го превръща я в чадър, я във вратовръзка. Какуко е завършила университет по изкуствата и преподава изкуство във висшето училище в родния си град. Родена е в най-южната част на Япония – Кюшо, където се е върнала да живее, след като е завършила образованието си.

Освен с текстил тя се занимава и с изкуство от хартия. Използва традиционната японска хартия, която навива, сгъва, завързва на възли и превръща в оригинални предмети на изкуството. „В Япония тази хартия се използва за декорация, аз реших да подходя по-креативно към нея и започнах да си измислям разни варианти. При мен идеята се изразява чрез възлите, които съединяват парчетата хартия“, казва авторката.

С хартия често работи и Маюми Тцукуда, която в Павликени показва как се правят кошници. Тя съчетава хартия с канап, оплита двата материала и понякога кошниците й са доста абстрактни. „Мога да правя и за пикник, но предпочитам да са произведения на изкуството“, усмихва се Маюми, докато показва албум със снимки на свои работи. След това признава, че музеите в родината й доста често я викат, за да реставрира стари кошници, и оттам й хрумнало, че може да вплита понякога и още един материал – животинска кост.

ДЕВЕТИМА АВТОРИ УЧАСТВАТ ТАЗИ ГОДИНА В ПЛЕНЕРА В ПАВЛИКЕНИ. Освен японските творци тук са и трима българи – Даниела Тодорова, която показва инсталации от хартия, Тодор Тодоров, който у куратор на проекта и е скулптор, но този път участва с живописни платна. Третият българин е живописецът Валентин Балев.

Изложбата на авторите ще бъде открита тази вечер в залите на Историческия музей в Павликени. Специално за експозицията тук ще бъде и културният аташе на Япония Мивако Кибаяши, който ще приветства участниците в проекта заедно с кмета на града инж. Емануил Манолов. Пленерът е част от дългосрочен проект „Павликени и светът“, който се изпълнява от Община Павликени, фондация „Аматерас“ и Историческия музей в Павликени.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *