39 четения

Приключението Дейтона. Добре дошъл в панделата на летището в Атланта

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ БИЗНЕСМЕН И ГУРУ НА МОТООБЩЕСТВОТО В РЕГИОНА ПЕТЪР СТЕФАНОВ ПЪТУВА ДО ДЕЙТОНА БИЙЧ, ЗА ДА УЧАСТВА В 75-ОТО МУ ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ МОТОСЪБОР В СВЕТА. Това е второто му посещение в Съединените щати за същото събитие.

„Подготовката за новата ми авантюра с мотоциклет из Щатите започна някъде през януари, когато заедно с един холандец от нашия клуб си купихме билети, резервирахме хотел и си наехме мотори за една седмица от Eagle Rider Oрландо. Дейтона бийч е малък град в североизточната част на Флорида с население приблизително колкото В. Търново – около 65 000 души, а целият окръг Волусиа е с население около 600 000 души. Градът е известен с това, че тук се намира най-хубавият плаж в света (според местните жители), седалището на американските серии по автомобилизъм NASKAR, заедно с най-голямата овална писта в света Daytona International Speedway и разбира се, с това, че тук ежегодно от 75 години се провежда един от най-големите мотосъбори Daytona Bike Week.

ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО НИ НАПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ С ДЕНЕС (ХОЛАНДСКИЯ МИ КОЛЕГА – ЧЛЕН НА OLD BASTARDS МС BULGARIA), КАЦАЙКИ НА ЛЕТИЩЕТО В АТЛАНТА, ДЖОДЖИЯ, БЕ, ЧЕ АМЕРИКАНЦИТЕ СА МНОГО ГОСТОПРИЕМНИ. Много скоро обаче се оказа, че нещата са съвсем други. Наредихме се на две съседни митнически гишета за проверка на документите и оттам започна моята сага. Митничарят взе паспорта ми и го мушна в слота, след това ме погледна, после погледна в монитора, отново ме погледна и направи някаква тревожна физиономия. Попита ме каква е целта на посещението ми, в кой мотоклуб членувам и без да чака отговора ми, бързо изстреля още някакъв въпрос, който не разбрах. След това ми каза да изчакам техен служител, който ще ме отведе за проверка в митническия офис. Веднага се досетих, че американците имат единна щатска информационна система, а ФБР разполагаше с мои снимки, откакто преди 4 години с Вал в Sturgis, South Dakota, един агент на ФБР снима лицата и нашивките на гърбовете ни за техния архив. Това значеше, че цялата информация за мен и клуба ни вече беше на разположение на всички митнически служби в Щатите. Дойде една униформена негърка и ми каза да я последвам. Тръгнах след нея и не след дълго се озовахме в един коридор, вдясно на който имаше гише, зад което стояха двама униформени. До гишето беше разположена доста просторна стъклена чакалня с няколко умислени пасажери вътре. Помолиха ме да си оставя багажа на земята, отвориха автоматичната стъклена врата на чакалнята и ми наредиха да остана вътре, докато не ме извикат. Настаних се удобно на една пейка и веднага извадих телефона, за да информирам Денес, че американците не са толкова френдли и са ме задържали за нещо. Тъкмо прибрах телефона в джоба си, когато вратата се отвори, а по уредбата съобщиха името ми, за да изляза за справка. Зад гишето беше седнал един служител и първото нещо, което ми направи впечатление, беше невероятно красивата му тъмносиня униформа, безупречно изгладена, по ръбовете на която направо можеш да се порежеш. От двете страни на късите му ръкави бяха зашити логата на Департамента по вътрешните работи и американския герб, а отпред на джоба му беше закачен хромиран бадж, в който веднага вперих очи. Там с черни букви беше изписано Berwick Babin, Custom Officer since 2003. Почти се бях ухилил заради смешното му име, когато той ме погледна изпод диоптричните си очила, които беше сложил на върха на носа си, и строго, но любезно ме попита с кого и за къде пътувам. Отговорих му веднага и си помислих, че с това бързо ще приключи цялата тази история, имайки опит от предишните ми проверки по американските летища. Спомних си, че преди 8 години отново ни бяха задържали с брат ми на летището в Орландо, и то отново на път за Дейтона, но тогава след кратък разпит за мотоклуба, в който членуваме, ни пуснаха. Нещата сега обаче започнаха да се проточват, защото офицер Бабин ме помоли да му предам смартфона си и отново да се върна в чакалнята. Междувременно там пристигаха и други хора, но след кратък разговор ги пускаха. Започнах да се притеснявам, защото Денес ме чакаше, а вече изпуснахме два полета за Орландо. Часовникът на стената показваше 18.30 часа източноамериканско време, което означаваше, че стоя вече повече от 3 часа затворен между четири стъклени стени. Започнаха да ми минават какви ли не мисли през главата, че някой ми е подхвърлил наркотици в багажа, че ФБР си мисли, че аз съм някакъв координатор и организатор на мотоклубове, защото малко след като се запознахме преди 4 години в Лас Вегас с американския Old Bastards, на които пълното им наименование беше International Order of Old Bastards, се преименуваха само в Old Bastards MC, т.е. същото наименование като нашия клуб. По уредбата съобщиха името ми, вратата се отвори, излязох и след малко пак се озовах срещу физиономията на офицер Бабин. Отново ме погледна над очилата си и започна да ме разпитва за целта на пътуването ми, за мотоклуба, за бизнеса ми, за семейното ми положение… След това ми съобщи, че заради националната сигурност на САЩ се налага да ми направи снимки в профил и анфас, които ще влязат в архивите на ФБР, както и снимане на пръстовите ми отпечатъци. След това се зае със снимките, на които се опитах да изглеждам спокоен и ухилен, а после внимателно ми отпечата всички пръсти, един по един, върху някакъв малък монитор и нареди отново да отида в чакалнята. Вече започнах да се притеснявам и преди да тръгна, го попитах какво става тук, какви са тия разпити, снимки и пръстови отпечатъци. Обясних му, че не съм престъпник и че никога в България не са се отнасяли така с мен. Той непрекъснато повтаряше You’re A Threat To National Security of United States и ми посочи вратата!!!

ПЕТЪР СТЕФАНОВ

4 коментара за “Приключението Дейтона. Добре дошъл в панделата на летището в Атланта

  • 08.07.2016 в 13:15
    Permalink

    Ало, Борба, думата с „н“ не се използва, кога ще се научите?

    Отговор
    • 10.07.2016 в 3:03
      Permalink

      Защо бе Никодиме правиш някъкви забележки. Негър може да не е удобно да я използват белите в САЩ за да не обидят някой негър, които всъщност се наричат така помежду си. За България няма причина да се наричат нещата с истинските си имена. OK?

      Отговор
  • 09.07.2016 в 12:16
    Permalink

    Не можах да разбера какво е това първо впечатление, че били много гостоприемни американците? Значи 5 часа проверка на летището – остава самото отваряне на вратата на самолета да е създала това пълно и солидно „първо впечатление“. Общо взето някакъв си придава важност и се чуди на кого да се похвали.

    Отговор
  • 10.07.2016 в 12:53
    Permalink

    ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ БИЗНЕСМЕН И ГУРУ ……….. You’re A Threat To National Security of United States ………. хахахахаха, греда а !?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!