120 четения

Седем известни лясковски мъже превърнаха страстта си към виното в култура и начин на живот

Клуб на виното „Лясковец“ с амбиции да развива винен туризъм в региона

В КУЛТУРА И НАЧИН НА ЖИВОТ СА ПРЕВЪРНАЛИ СТРАСТТА СИ КЪМ ХУБАВОТО ВИНО СЕДЕМ ИЗВЕСТНИ ЛЯСКОВЧАНИ, които преди години регистрират сдружение с нестопанска цел „Клуб на виното Лясковец“, разказа за „Борба“ председателят им Пламен Георгиев.

Мъжът се занимава с частен бизнес в сферата на недвижимите имоти и застраховането, но намира време, за да поддържа живо хобито си, да произвежда всяка година домашно вино, с което редовно участва и печели награди в традиционния за градчето конкурс около емблематичния празник Трифон Зарезан. Освен него учредители на клуба са и двамата единствени професионални лозари в Лясковец – Иван Вълчев, който отглежда близо 600 дка бели и червени сортове и е майстор на шардонето, и Петър Тахрилов, чийто семеен бизнес се върти около 150-те декара лозя, сред които и много рядко срещаното у нас алиготе. Останалите активисти в клуба са винолюбители, които определено целят да повишат културата си – Николай Дермишков, Йордан Мухтанов, Ивайло Величков и Ангел Ангелов.

„Занимавайки се с хобито си, обменяйки мисли и информация, постепенно решихме да му придадем една по-организирана форма. За хората от Лясковец това е традиция, която, за съжаление, все повече избледнява, а практически лясковско вино на пазара вече няма като търговска марка. Затова, водени от носталгията по миналото време и миналата слава, се събрахме и решихме да събудим традицията“, обяснява Пламен. И подчертава, че дейността на клуба е членовете му да повишават своята винена култура и на другите, но най-вече да развият винения

Част от членовете на клуба по време на семейна екскурзия „По пътя на виното”
Част от членовете на клуба по време на семейна екскурзия „По пътя на виното”

туризъм в региона, тъй като той е с огромен потенциал. В Лясковец например в Музея на градинарството по проект е изградена дегустационна зала, която обаче почти не функционира, обяснява председателят на винения клуб. Т. нар. работни сбирки на клуба са редовни – веднъж месечно, и задължително тематични – посветени или на конкретно събитие, като например фестивала на розето, или на даден сорт вино, който се дегустира по време на срещата, или на продукцията на една или повече винарски изби. По стечение на обстоятелствата дегустациите са предимно мъжки, но пък членовете на клуба редовно си правят семейни екскурзии до различни части на България, които са кръстили помежду си символично „По пътя на виното“… Последната дестинация например била до района на Харманли, който по думите на Пламен Георгиев е много богат откъм изби, лозя и производство на вино. Та семейно членовете на винения лясковски клуб посетили две изби в Харманли, една в близкото село Коларово и на връщане – прочутата изба в Могилово…

НА ВЪПРОСА „ПО КОЛКО ВИНО СЕ ИЗПИВА ПО ВРЕМЕ НА ДЕГУСТАЦИЯ“ ПЪК ПЛАМЕН ШЕГОВИТО ОТГОВАРЯ – толкова, че да остане добър вкус и бистър спомен, който няма как да бъде изтрит от голямо количество. „Пие се толкова, че след дегустацията всеки от нас е с още по-добри мисли и в кондиция“, казва председателят на винения клуб и уточнява, че мъжките срещи далеч не са просто голо пиене, а повишаване на знанията, естетски разговори и набелязване на бъдещи цели. Въпреки че мъжете имат намерение съвсем сериозно да развиват винения туризъм, клубът съзнателно бяга от комерсиализацията на хобито си, държи да уточни още Пламен. Затова пък мъжете поддържат отлични контакти с други подобни клубове в страната, както, разбира се, и с Винената академия във Велико Търново, за която „Борба“ е писала.

А че членовете на клуба са истински ценители на божествената напитка, говори и фактът, че преди години ги е обучавал професионален сомелиер. Нещо повече, виненият лясковски клуб членува в една от двете професионални асоциации на сомелиерите, а Пламен често присъства на дегустации из различни кътчета на България.

„Първото ми бойно кръщене беше преди години във Варна. Тогава трябваше да дегустирам между 40 и 50 вина и предварително бях уплашен дали ще издържа, защото изчислих, че 50 проби по минимум 10 грама са си половин литър алкохол, което е сериозно количество. Разбира се, дегустацията траеше три часа, беше съпроводена с леки мезета и вода, а техниката е, че виното не се гълта като цяло, а се изплюва“, разказа Пламен Георгиев. Така след първия час той почти си помислил, че е напът да се напие, но в един момент състоянието му останало стабилно. На сбирките на клуба пък допустимото количество дегустация на човек е около 70 милилитра от един вид, за да може всеки да опита по няколко вина…

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ Е И ЕДИНСТВЕНИЯТ ЗАСЕГА ЛЯСКОВЧАНИН, КОЙТО ПЕЧЕЛИ В ЕДНА ГОДИНА ДВЕТЕ ГОЛЕМИ НАГРАДИ на местния конкурс за домашно вино – съответно за бяло и червено. Бялото вино го прави от мускатовото грозде на Иван Вълчев, а червеното – от алиготето на другия професионален лозар в клуба Петър Тахрилов.

„Три години тренирах, за да постигна успех. Правенето на вино не е лесна работа, а тайна всъщност няма. Тайната е в книгите. За мен най-доброто вино е това, което е споделено с приятели, за търговеца най-доброто вино е продаденото, а за колекционера – старото на етикет, но само като година, не и като съдържание“, разсъждава още по необятната тема за нивото лясковчанинът. Самият той е опитвал вина и на 20, и на 30 години, за които е категоричен, че вкусът им е твърде нехарактерен за стандартния винен вкус и по-скоро имат конячен привкус и променен цвят, но пък заради годините си събуждат интерес.

„За да отлежи едно вино, това трябва да е решено още от гроздето, отпреди направата на питието, понеже не всяко вино автоматично може да бъде отнесено към групата на отлежаване. Отлежават основно червените вина, белите имат свежест и аромати, на които времето не влияе положително“, казва още Пламен Георгиев. Въпреки че е опитвал стотици вина и от Стария, и от Новия свят, той е категоричен, че няма по-хубави от българските вина.

„Твърд защитник съм на идеята, че нашите вина са много по-хубави от съответния ценови клас вносни вина. Нямаш представа колко непознати български изби и неоценени все още вина имаме. А най-хубавото е, че в повечето семейни изби собствениците имат лично отношение към виното. И това прави бизнеса им още по-добър, а напитката, която произвеждат – още по-вкусна“, казва председателят на лясковския винен клуб…

Елена ЧАМУРКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!