84 четения

Приключението Дейтона. Разследването на офицер Бабин

В ЧАКАЛНЯТА ЗАВАРИХ НЯКОЛКО КОСТАРИКАНЦИ И ВЪЗРАСТНА ДВОЙКА ГЕРМАНЦИ, КОИТО СЪЩО НЕ ЗНАЕХА ЗА КАКВО СА ЗАДЪРЖАНИ. Тъкмо седнах на пейката до германците, когато жената се отпусна и започна да диша тежко, все едно не й стигаше въздуха. Мъжът й скочи и започна да чука по витрината и да крещи – Heart attack, Heart attack!!! Веднага се разтичаха разни служители, а след минута-две дойдоха трима яки негри с велосипеди и екипи на спешна помощ. Дадоха й кислородна маска, качиха я на носилка и я отведоха нанякъде. Споменавам този епизод, защото ми се стори, че винаги когато съм в Америка, започват да се случват всевъзможни истории, и то за много кратък период от време. Освен това ми направи много силно впечатление изключително бързата реакция на екипите, както и невероятно внимателното отношение на всички служители към обикновените хора… Бях в чакалнята вече 6 часа, когато ме извикаха отново. Офицер Бабин ме помоли да си вдигна дясната ръка и да повтарям след него, че се заклевам да казвам истината и само истината и че ако ме хванат в лъжа, попадам под ударите на законите на САЩ, а за заблуда на властта веднага мога да попадна в затвора. Направо не вярвах на ушите си, не вярвах, че това е истина, мислех, че сънувам или съм на някакъв тъп американски филм. Идеше ми да си ударя един шамар, за да се събудя и да се отръскам от кошмара, в който бях попаднал. Уви, бях изправен пред набързо устроен съдебен процес, целта на който беше да не бъда допуснат в Щатите, тъй като съм член на опасен за американската национална сигурност български мотоклуб. Изводът на Бабин беше, че съм член на американския мотоклуб Old Bastards, който е поддръжник на криминалния, според тях, мотоклуб Hells Angels. Веднага го прекъснах и му казах, че съм президент на МС Old Bastards Bulgaria и че това е едно нелепо съвпадение на имената и че двата клуба нямат нищо общо помежду си. Опитах се да му обясня, че в България няма престъпни мотоклубове, и да му задавам въпроси, свързани със задържането ми. Той прояви явна раздразнителност и заяви, че тук той задава въпросите, а аз трябва да отговарям. Веднага станах послушен и започнах да отговарям безропотно на глупавите му въпроси, дали аз или някой от клуба се занимава с наркотици, оръжие, проституция, трафик на хора, както и други въпроси, които съм чувал и виждал само по американските екшъни. Надълго и нашироко ме разпитва за структурата на клуба, за историята му, за връзките ни с други клубове, територии и други простотии. Направо ми беше странно как 5 – 6 служители се занимават с такива неща и си губят времето с мен в продължение на 10 часа. Накрая ми каза, че не е сигурен дали може да ме пусне в Щатите и че трябва да разговаря с боса си и че до 20-ина минути ще ме уведоми за решението си. Отново се озовах в чакалнята, в която заварих само една умопомрачителна брюнетка, с дълга до кръста кестенява коса, невероятно красиви светли очи и очарователни трапчинки. Беше чаровна и натурална, без никакъв грим, около 25-годишна, висока и стройна. Тя ме погледна и ме попита какво става, за какво съм задържан. Отговорих й, че навярно, както и тя самата не знае, така и аз не знам за какво съм тук. Заприказвахме се, оказа се, че е бразилка, която живее и учи в Италия. Казваше се Каролин и идвала тук при гаджето си. Видя ми се доста разкрепостена, защото си съблече палтото и остана само по черен впит по апетитния си задник клин и къса полупрозрачна блуза, под която прозираха сочните й гърди, скрити наполовина от черен сутиен, така че зърната й леко се показваха.

Мигом си представих как я водя на Дейтона, мотаем се от плаж на плаж, смучем коктейли и порим вятъра с индиана… Пак си чух името по уредбата и отново се озовах срещу тъпата мутра на офицер Бабин. Той ми съобщи, че интервюто ми не било убедително, а и според шефа му все още представлявам заплаха за националната сигурност на Щатите. Каза, че през цялото време са ровили във Facebook профила ми, както и в You Tube канала ми, където са качени всички клипове на клуба ни, и са стигнали до извода, че се налага да ми анулират визата и на другия ден да ме върнат обратно в Европа. Посъветва ме да обжалвам тяхното решение в американското посолство. Сащисах се, направо не бе за вярване. През цялото време бях абсолютно спокоен, че е станала някаква грешка или пък че просто са нямали с кого да се занимават и съм имал лошия късмет да попадна точно на този екип. Междувременно на съседното бюро течеше разпита на бразилката, която обясняваше, че идва при приятеля си – нападател на отбора по американски футбол Dallas Cowboys – Texas, който я чакал на летището. Веднага я пуснаха. Не му запомних името, но е нещо като Роналдо в Щатите, пък аз мислех да я водя в Дейтона бийч.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!