ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДЕЙТОНА. Нощ в компанията на хъркащи негри и пърдящ турчин

 

ПОПИТАХ ОФИЦЕРА БАБИН КЪДЕ ЩЕ СПЯ, ТЪЙ КАТО БЕШЕ ВЕЧЕ ПОЛУНОЩ. ТОЙ МИ ПОСОЧИ ДВАМА ПОЛИЦАИ, КОИТО ЩЕЛИ ДА СЕ ПОГРИЖАТ ЗА МЕН, СЛОЖИ СИ ШАПКАТА И МИ КАЗА „бай“. Теглих му една стоичковска псувня, а той помисли, че му казвам чао на български, и се ухили. Полицаите бяха яки двуметрови негри, които ме попитаха дали съм гладен или жаден. След като им отказах, ме помолиха да ги последвам. Минахме през голямо фоайе и влязохме в някакъв коридор. От ляватa страна имаше 2 – 3 стаи с големи стъклени прозорци откъм коридора. Вдясно бяха стаите за разпити, в които имаше единствено масивни маси от алпака. Негрите любезно ме помолиха да си събуя обувките, да си сваля колана и да си изпразня джобовете. Обърнаха ме с лице към стената, накараха ме да си вдигна ръцете и да ги опра на стената. Единият си сложи силиконови ръкавици, ритна ме леко по вътрешната страна на глезените, за да се разкрача, а аз направо изтръпнах. Инстинктивно през ума ми мина най-лошото… Претърси ме щателно, след което ме въведе в стаята отсреща и заключи вратата. Вътре на разтегателни фотьойли бяха налягали двама хъркащи негри от Ямайка и един турчин, който непрекъснато пърдеше. Видях един свободен фотьойл, разпънах го, постлах едно одеяло и полегнах. Бях страшно изморен заради дългото пътуване, часовата разлика и двете денонощия без сън. Опитах да поспя, но хъркащите негри и пърдящият турчин не ми позволиха да мигна. На сутринта два-три пъти ме викаха за разпити. Питаха ме откога познавам Румен, Денес, Цецо и Димо, с какво се занимават и били ли са в затвора. Интересуваха се какво символизират татусите ми и дали могат да ги снимат. На обяд ми донесоха една претоплена консерва телешко с картофи, която изядох наполовина, защото беше безвкусна и гадна. Следобед си побъбрихме с пърдящия турчин и негъра от Ямайка, а малко след това влезе дежурният офицер, който нареди да си стягам багажа и да го последвам в офиса. Там ми обясни, че се е запознал с моя случай и поради добрата история на пътуванията ми до Америка са решили да ме пуснат до Дейтона бийч, а визата ми щели да анулират, след като се прибера в Европа. Дойде ми като гръм от ясно небе, бях се примирил със съдбата си и час по-скоро исках да се прибера, но бързо се пренастроих и направо ми идеше да се метна на негъра и да го разцелувам. После той ме заведе до едно билетно гише и поръча на служителя да ми издаде служебен билет до Дейтона, след което ми пожела приятна почивка и си тръгна. Грабнах билета и се втурнах да търся терминала. Самолетът излиташе чак в 22,30 часа, така че имах достатъчно време да се обадя на всички, които се бяха притеснили, че 25 часа бях в информационно затъмнение. Докато чаках, реших пак да погледна билета, да не би да съм объркал терминала, гейта или часа на полета. Направи ми впечатление, че Daytona не беше изписано правилно, липсваше последното А. Реших да проверя, отидох до едно гише и попитах служителката дали има нещо объркано. Първоначално ми каза, че всичко е ОК, но после реши да провери номера на полета и ми каза, че полетът е за Dayton, Ohio. Дойде ми в повече. 25 часа лежа в пандиза и в момента, в който си мислех, че всичко се нарежда перфектно отново проблем. Сигурно щях да скоча от самолета, ако не се бях усетил навреме и се бях качил на полета за Дейтън, Охайо, на другия край на Америка. Намерих главния супервайзър на терминала, симпатична негърка около 30-те, обясних й, че е станала грешка и разчитам на нейното съдействие. Тя проведе 2 – 3 телефонни разговора, порови в компютъра и ми издаде билет за Дейтона, който летеше след около час. Веднага писах на Боко, мой стар приятел от Търново, който щеше да ме посреща предния ден на летището в Орландо, да ме чака в Дейтона. Качих се в самолета и с огромно удовлетворение се отпуснах в креслото.

ЗАПОЧНАХ ДА ВРЪЩАМ ЛЕНТАТА НАЗАД И ДА СЕ ОПИТВАМ ДА РАЗБЕРА ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА. ЕДИНСТВЕНОТО ЛОГИЧНО ОБЯСНЕНИЕ БЕШЕ, ЧЕ АМЕРИКА Е МНОГО ДОБРЕ УРЕДЕНО МЕСТЕНЦЕ и американците не искат да рискуват в страната им да влизат разни съмнителни субекти, които да им нарушават спокойствието.

Петър СТЕФАНОВ

3 thoughts on “ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДЕЙТОНА. Нощ в компанията на хъркащи негри и пърдящ турчин

  • 13.07.2016 в 19:34
    Permalink

    Мооля Ви г-н Стеефановъ всеки пърди. …зависи какво е ял, ….като си няма пари яде кааквото намери и работи. Вие да ядете карамфили и ли пиете парфюми ……?

    Отговор
  • 13.07.2016 в 19:35
    Permalink

    Моля, не ни плъзгайте по динена кора

    Отговор
  • 14.07.2016 в 10:06
    Permalink

    Следващият път: чемодан-> вокзал ->расия. При джуджето. Там ще те нахранят с истинска консерва (ако има). И също така, пръдните им са по-разбрани, славянско-православни. Ще ти харесат!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *