Приключението Дейтона. В Меката на рокерските барове и магазините за мотоаксесоари | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Приключението Дейтона. В Меката на рокерските барове и магазините за мотоаксесоари

Публикувана на: 14.07.2016г. 510 прегледа

Полетът от Атланта до Дейтона траеше малко повече от час и самолетът се подготвяше за кацане. Настроението ми беше супер, въпреки недотам приятните преживявания и огромната умора. В самолета беше пълно с мотористи от всички краища на света, тръгнали като мен да се реят на вятъра по жарките пътища на Флорида. Усещах духа на свободата, особено след тези часове, прекарани в панделата. От една страна ме беше яд, че загубих едно денонощие в тъпи обяснения, но от друга пък се чувствах изпълнен с емоции, тъй като много малко българи могат да се похвалят с такива преживявания.

С Денес и Боко
С Денес и Боко

БЯХ ИДВАЛ В ДЕЙТОНА ПРЕДИ 8 ГОДИНИ И СРАВНИТЕЛНО ДОБРЕ ПОЗНАВАХ ГРАДА. РЕЗЕРВИРАХ ХОТЕЛ, РАЗПОЛОЖЕН НА ОКОЛО 10 МИНУТИ ПЕША ОТ МЕЙН СТРИЙТ, едно от култовите места в Дейтона бийч, изпъстрено с рокерски барове и магазини за мотоаксесоари. Денес се беше настанил по-рано през деня и спеше дълбоко. Събудих го и му изкрещях, че затворникът е на свобода. Прегърнахме се и започнах да му разказвам моята митническа одисея. Оказа се, че 10 часа ме е чакал, накрая си взел хотелска стая, а на сутринта хванал първия полет за Орландо. Намерил сравнително лесно дилъра на Indian motorcycle в Орландо, където бяха резервирани нашите мотоциклети, и се довлякъл сам до Дейтона. Разказа ми, че докато ме чакал в Атланта, се запознал с някакви холандци, които споделили, че това летище трябва да се избягва, защото там се намират най-тъпите митничари в цялата галактика. Тутакси отново ми изплува образът на офицер Бабин.

На сутринта моят приятел Боко и жена му Биляна ни чакаха с колата си пред мотела. Набързо разгледах возилото на Денес, страхотен Indian Scout, паркиран пред стаята ни, и се качих в колата. Минахме през една бензиностанция за половинлитрово черно кафе и продължихме към дилъра на Indian в Орландо, където ме чакаше моят Indian chieftain. Почти нова машина 1800 кубика на около 12 000 мили, еквивалент на Harley Street Glide. Великолепен мотор с много приятен и мек басов звук на двигателя и много мощна аудиоуредба. Набързо ми обясниха някои особености и ми хвърлиха ключовете. Междувременно Боко беше изкарал своята Honda VTX 1800 и групата беше сформирана. Времето беше страхотно, тихо, слънчево, около 22 градуса, направо перфектно за каране, без да се навличаш с тежка екипировка. Боко ми каза да настроя радиото на 96,7, където пускали само яки парчета.

Мейн стрийт вечер
Мейн стрийт вечер

Излязохме на Interstate 4 и подкарахме към Дейтона, а по радиото пуснаха Born To Be Wild на Steppenwolf, после Should I Stay Or Should I Go на Clash и All Right Now на Free. Направо откачих, идеше ми да вия от възторг, а само като си помисля къде бях вчера по същото време. Още не можех да повярвам, че след 4 години отново съм по пътищата на Щатите. Не заради друго, а поради простата причина, че пътищата са перфектни, природата великолепна и навсякъде срещаш невероятно позитивни хора. Излизайки от Орландо, няколко коли пред нас намалиха рязко скоростта и след стотина метра видяхме вляво на платното паднал спортен мотоциклет. Вдясно от него, почти по средата на платното, лежеше по гръб мотористът. Бяха го покрили от главата до гърдите с някакво одеяло, под което се подаваше татуираната му ръка. Приятелката му се беше надвесила над него и ридаеше. Според мен беше мъртъв. За съжаление, това е част от играта.

Петър СТЕФАНОВ

 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!