189 четения

Доц. д-р Ангелина Марковска, политолог от ВТУ: „Преврат без лидер или демокрация под контрол?”

Когато Ердоган ти изпрати SMS да излезеш навън и да празнуваш победата, е равно на демокрация?!?

 

Политическите интерпретации около случващото се в Турция започват видимо да се обединяват около два основни наратива:

  • Версия едно, поддържана от Партията на справедливостта и развитието на Ердоган (AKP), както и от Близкия изток (а през последните няколко часа и от руската медия RT) – Зад опита за преврат стои ислямският духовник в изгнание от Пенсилвания Фетхуллах Гюлен, и респективно САЩ.
  • Версия номер две, поддържана от опозиционните сили в страната и в чужбина, както и от самия Гюлен (в интервю от вчера за „Файненшъл Таймс”) – Режисьор на целия „сапунен сериал” е самият Ердоган и кръгът около него.

Все още е твърде рано да се правят каквито и да е генерални и крайни заключения. Каквото и да се напише в този момент, ще бъде на границата на спекулацията, но като че ли за мен още в първите часове на утрото на петък срещу събота беше ясно, че втората версия стои една идея по-близко до истината. При положение, че за последните 50 години Турция е била свидетел на няколко преврата, и то бих казала успешни (от гледна точка на постигане на поставената цел, без да броим жертвите), ми е трудно да повярвам, че военните този път се провалиха.

Самият механизъм, по който протече опитът за преврат, също ми се струва, меко казано, смехотворен – около полунощ метежниците нападат корпусите на медийна група, свързвана с името на главния враг на Ердоган и негов покровител от миналото – Фетхуллах Гюлен. При това, не са случайни медии – вестник „Хюрриет“, „СНН Тюрк” и телевизия „Канал Д”. Прекъснато е живото предаване, журналистите са подложени на репресии, а отвън хилядно множество крещи в подкрепа на „Ердоганската демокрация”. Ако това бях истински превратаджии, щяха да тръгнат към някои от немалкото луксозни сгради на проправителствените медии.

Алгоритъмът на преврата е обикновено следният: първо задържаш лидера, след това превземаш медиите и в повечето случаи публично унижаващ лидера, като го показваш в реално време. Вместо това, в Турция се избра „удобният” момент, когато Ердоган е на почивка, локацията му е абсолютно неясна, без да се направи опит дори да бъде задържан. Нещо повече, споменатият SMS е разпратен сред симпатизантите на Ердоган и неговата партия (и не само) посредством официалните телекомуникационни компании в Турция! И докато привържениците на преврата са призовани да си останат по домовете, то поддръжниците на Ердоган, алармирани от самия него, са по улиците и „защитават демокрацията” – абсолютно обратно пропорционално на логиката на преврата. И още една подробност, внезапно метежниците откриват огън срещу събралите се цивилни граждани и напрежението ескалира. Факт, който със сигурност би отказал и малкото останали поддръжници на преврата, като се компрометира неговият замисъл. Нито един от топгенералите, включително и главнокомандващият на армията, не засвидетелства с присъствието си подкрепа. Дори и в този момент, техните имена не циркулират в медийното пространство и те не се държат от правителствените власти отговорни за случилото се.

Колкото и да не ми се иска да боравя със спекулативни хипотези, смятам, че определени сегменти от военните, поддръжници на Ердоган, стоят зад „зрелищната постановка”, която е предопределена да се провали, за да реализира основния си замисъл, а именно налагането и затвърждаването на публичния образа на Ердоган като герой в страната и неговата легитимация на международната сцена (където през последните месеци, трябва признаем, беше позагубил авторитет).

Лично за мен, това е краят на светската държава и демокрацията в Турция. Армията беше единствената останала нерелигиозна институция в страната. С този „неуспешен“ опит за преврат Ердоган си прокара пътищата за превръщане на държавата в президентска република, ислямизирането и радикализирането на страната, окончателното подчиняване на медиите, независимия съд и най-вече на армията, която беше единственият гарант на Турция за светска и демократична държава. Иронията е, че всичко това става с мълчаливото съгласие на международната общност и Европа.

Която и от двете версии, с които започнах анализа, да се окаже вярна, ефектът ще е аналогичен – задълбочаване на вътрешните разделения и потенциално интернационализиране на политическото напрежение след преврата.

Със сигурност обаче нестабилната вътрешнополитическа атмосфера в сериозен геополитически играч като Турция би могла да има дестабилизиращ ефект върху целия Балкански регион, включително и България, във всичките кризисни аспекти – национална сигурност, икономика, политическа стабилност…

Записа Елена ЧАМУРКОВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!