135 четения

ЗНАКОВИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Наследството, което оставя проф. Гочо Гочев след 40 години във ВТУ

Успоредният корпус на руски и български текстове е единствен у нас

 

ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО РОДА СИ УСПОРЕДЕН КОРПУС НА РУСКИ И БЪЛГАРСКИ ТЕКСТОВЕ, КОЙТО СЪЩЕСТВУВА В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО, Е ДЕЛО НА ПРОФ. ГОЧО ГОЧЕВ и негови колеги от катедра „Русистика” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Уникалният справочник е разделен на две части – руско-българска и съответно българо-руска. Предназначен е за български русисти и рускоезични българисти, които се занимават непосредствено с преводаческа дейност, работят в областта на теорията и практиката на превода или преподават руски или български език в училище или университет.

Проф. Гочев работи над корпуса 10 г. с колегите си доц. Сийка Гочева, д-р Светослав Сивков, д-р Магдалена Ганчева, д-р Виктория Кънева, Иван Златев, Благовест Благоев, Ваня Иванова и Росен Георгиев, който е програмист. Благодарение на тях в корпуса вече има милиони думи. В руско-българската му част например преводачите била могли да открият 1 647 762 словоформи на руски език и 1 859 467 на български език. Всички тези думи са част от обработени 42 произведения на руската художествена проза и публицистика от 22 автори и техните преводи на български език. В българо-руската част на корпуса са представени 1 370 897 словоупотреби на български думи и още 1 207 503 на руски думи от 20 български произведения от осем автори.

„Когато започнахме да работим над тази идея, нямах представа колко мащабна е тя. Днес обаче съм много щастлив от резултата, защото корпусът може да бъде ползван като справочник от младите преводачи, което на практика значи, че улесняваме работата им. Вместо да се ровят в речниците, те могат да ползват корпуса. Още повече, че в речника думите са дадени с тяхното конкретно значение, което в определен контекст може дори да не е вярно. А корпусът позволява на преводача да подбере най-подходяща съответка на интересуващата го дума”, обяснява професорът. И уточнява, че справочникът е така направен, че търсенето да е лесно. Достатъчно е да бъде въведена само една дума и корпусът веднага дава всички възможни нейни преводи, т.е. ако искате да преведете на руски „капан”, системата ще покаже всички фиксирани в преводите съответствия.

Работата по корпуса е осъществена с финансовата подкрепа на Великотърновския университет по линия на фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието и науката. Проф. Гочев е успял да спечели два пъти финансиране, което е стигнало за общо 6 г. В останалото време той и колегите му работят напълно безвъзмездно. Адресът на сайта е http//rbcorpus.com, но до справочника може да се достигне и през Гугъл.

До този момент в интернет пространството има само още два подобни корпуса – единият е на БАН и е само за български език, втория са започнали да разработват в Софийския университет, като там ползват опита на колегите си от ВТУ. Те пък правят успореден справочник на гръцки и български език.

„МИСЛЯ, ЧЕ ЗА МОИТЕ ПОЧТИ 40 Г. ВЪВ ВТУ ТОВА Е НАСЛЕДСТВОТО МИ. ОСВЕН, РАЗБИРА СЕ, СТУДЕНТИТЕ, С КОИТО МНОГО ОБИЧАМ ДА РАБОТЯ. За съжаление, не успяхме да променим тенденцията и студентите ни методично намаляват. А последните две години просто драстично останахме без млади хора. В обществото битува мнението, че интересът към руския език се завръща, но противно на очакванията на всички ние имаме миналата година примерно един студент, който избра да учи руски език като първи чужд език. Дори и тези, които имат истински интерес към тази култура, често избират коренно противоположни специалности с идеята, че лесно ще си намерят работа и тя ще им носи доходи”, признава проф. Гочев, който дълги години беше ръководител на Катедрата по русистика.

Самият той, когато кандидатствал, подал документи за две специалности в два вуза – география на туризма в София и руска филология тук. Избрал университета на старата столица. Завършил го, за малко бил учител, но след това спечелил конкурс и станал аспирант на прочутата Галина Тагамлицка. Преориентирал се от литературата към езика и се захванал с проучването на ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО ЯВЛЕНИЕ, ИЗВЕСТНО В НАУКАТА С ТЕРМИНА ЕНАНТИОСЕМИЯ. Или захванал се да издирва противоположните значения в пределите на една многозначна дума. „Когато започнах, в руската наука имаше две статии по тази тема, а за нашия език и до ден-днешен съществува само една статия. А ето за какво говоря. Примерно руската дума слоить може в различни контексти да значи „наслоявам” и „разслоявам”.

РЕЧНИК НА ЖЕСТОВЕТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩУВАНЕ Е СЛЕДВАЩИЯТ ИНТЕРЕСЕН ПРОЕКТ НА ПРОФ. ГОЧО ГОЧЕВ, който от по-малко от месец е пенсионер. Той попълва речника, в който е решил да опише подробно с думи всеки жест, да го покаже с илюстрация и да дефинира неговото значение.

И докато прави това, той се занимава и със свето-звукообозначаването на всеки звук в българския език. „Всеки гласен звук се асоциира в съзнанието ни с определен цвят. Съществува формула, по която може да бъде определена цветовата картина на едно стихотворение. И моята цел е да сравнявам какъв цвят е стихотворението, написано на руски език, и какъв е цветът на превода му. Изключително е интересно и така можем да преценим кой превод е най-добър и най-точно отговаря на оригиналната авторова идея”, усмихва се професорът.

Когато започнал да се занимава с тази тема преди години, пуснал анкета сред около 500 свои студенти. Давал им гласния звук и те веднага записвали цвета, с който го асоциират. Така установил, че много голям процент асоциират А с червено, Ъ – с черно. Цветът на гласната Е е зелен, на И – син, У е близък до кафявото, а О – се асоциира с червено и бяло. Реакцията на хората не зависи нито от пола им, нито от възрастта, нито пък от това дали имат афинитет към рисуването, допълва проф. Гочев. След това признава, че има идеи за още един цял човешки живот, но като за начало е решил да се посвети на недовършените си около 20 статии, които все отлагал заради преподаването, работата по корпуса и административните задължения като ръководител на катедра.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!