ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДЕЙТОНА. Сейнт Августин – градът, който помни пирата Франсис Дрейк и вожда Оцеола

НАЙ-СТАРИЯТ ГРАД, ОСНОВАН ОТ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ НА НОВИЯ КОНТИНЕНТ – СЕЙНТ АВГУСТИН, СЕ НАМИРА НА ОКОЛО 50 МИЛИ СЕВЕРНО ОТ ДЕЙТОНА, като през цялото време карахме плътно по брега на океана. Сейнт Августин е една от най-посещаваните туристически дестинации в цяла Флорида. Историята на този град започнала, когато през 1565 година на мястото на индианско селце било издигнато испанско селище. То е основано от адмирал Педро Менендес и наречено Сейнт Августин, тъй като корабите, превозващи заселници, войници и провизии, за пръв път зърнали тази земя на празника на свети Августин. За защита на града била изградена дървена крепост, която в началото трудно удържала атаките на французи, англичани и различни пиратски главатари.

През 1586 година крепостта била нападната от пиратите на сър Франсис Дрейк, след което испанската кралица издала заповед за построяването на яка каменна крепост, наречена Кастиля де Сан Маркос. През следващите 200 години твърдината била столица на испанска Флорида, докато през 1821 година Флорида преминала под флага на американците, които я прекръстили на Форд Марион. През 1832 г. избухнала Втората Семинолска война заради желанието на местните фермери да обработват земя, която обаче била заселена от племето семиноли, които им пречели всячески. Американското правителство изпратило армията, която да прогони индианците на запад и да освободи земите им за обработване. На това се противопоставили няколко индиански вождове, предвождани от легендарния вожд на семинолите Оцеола, които започнали борба против окупаторите. След коварно предателство Оцеола е бил пленен и затворен в крепостта през есента на 1837 г. Няколко месеца по-късно той умира от болести във форт Молтри, щата Южна Каролина. Стените на Кастиля де Сан Маркос са високи около десетина метра, дебели около 4 метра и изградени от дялани варовикови блокове. По форма прилича на правилен четириъгълник с дължини на страните около 40 – 50 метра и е типично испанско военно съоръжение от Късното средновековие. На четирите й ъгъла са издигнати кули бастиони, върху които са поставени метални оръдия, насочени към залива. От западната страна на крепостта испанците са издълбали дълбок ров, който при океанския прилив се пълни с вода, правейки я практически непревземаема по суша. На приземния етаж били разположени спалните помещения на войниците, в които видяхме единствено огромни дървени нарове за около 30 – 40 войници и голяма камина за отопление на помещението. Самото градче Сейнт Августин е в непосредствена близост до крепостта и е невероятно живописно, защото е запазило очарованието на отминалите векове в автентичния си вид – тесни калдъръмени улички, малки ресторантчета, изградени от камък и дърво, църкви и магазинчета за сувенири. На моменти екстериорът адски ми приличаше на стария Несебър. Единствената разлика бе в цветовете на малките кокетни къщички, които тук бяха боядисани в най-различни меки тонове. Спомних си, че някъде бях чел, че най-магнетичните места в Щатите били Ню Орлиънс, Кий Уест и Сейнт Августин.

На една от улиците забелязахме една малка дървена двуетажна постройка, приличаща на къщичката на Баба Яга, която местните жители считат за най-старата запазена в оригиналния си вид постройка в Щатите. Друг интересен факт, който научих, е, че тук е прекарал младостта си легендарният джаз и рок музикант Рей Чарлс, който е учил в местното училище за слепи деца. Излишно е да споменавам, че навсякъде гъмжеше от мотористи, дошли да се разходят до това вълшебно място, които дружески ни поздравяваха. След като поскитахме по уличките на този уникален град, нахлухме в една кръчма и още от вратата си поръчахме 6 бири – по три на глава!

Петър СТЕФАНОВ