ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДЕЙТОНА. Конкурсът за кастъм мотоциклети в Tropical Tattoo Studio

SALOON IRON HORSE Е ТИПИЧНО КРАЙПЪТНО ЗАВЕДЕНИЕ, КОЕТО С ГОДИНИТЕ Е ПРИДОБИЛО ОГРОМНА ПОПУЛЯРНОСТ СРЕД МОТООБЩНОСТТА. Намира се на 20-ина минути от хотела ми, по пътя за Джаксънвил. Постепенно до него достроявали капанчета за BBQ и бира, издигали са се барове и сцени за жива музика, магазини за сувенири, тениски и мотоаксесоари. Почти като на някой БГ събор, но умножено по 100. В гъстата дъбова гора имаше хиляди разпънати палатки, кемпери и каравани. Навсякъде се носеше смесен аромат от димящи BBQ-та и бензин и всичко това на фона на ревящите мотори и здравия рок, звучащ от уредбата. Паркирахме моторите на специално отреденото за това място и влязохме в къмпинга. Веднага грабнахме по една бира от един бар, направен от стар училищен автобус, и тръгнахме да поогледаме наоколо. Тъкмо се облегнах на един дървен парапет, когато двама гардове се доближиха към мен и ми обясниха, че или трябва да си сваля клубния елек, или да напусна мястото. Попитах ги защо, а те отвърнаха, че Old Bastards са support на престъпен мотоклуб и не са желани на територията на къмпинга. Веднага ми стана ясно, че отново ме объркаха с американския клуб Old Bastards International. Нямаше смисъл да се разправям, а само ги попитах дали ще има проблем, ако обърна елека с хастара отгоре. Отговориха ми, че повечето клубари правят този номер и че всичко е ОК. Предупредиха ме да не създавам проблеми и ми пожелаха приятно прекарване. След като си тръгнаха, видях, че не съм обърнал внимание на табелата, поставена на видно място на входа – NO COLORS, NO ANIMALS, NO WEAPONS!!! Първото означава без клубни цветове т.е. клубни знаци, а второто поясняваше първото и със сигурност не беше изписано там случайно. То изразяваше ироничното отношение на собствениците на заведения към всички байкъри, организирани в мотоклубове. И наистина, като се замислих, много рядко на Дейтона байк уийк се срещаха клубни членове, носещи свободно елеците си. Аз обаче бях от малкото изключения, които си търсехме белята, обикаляйки непрекъснато с елека си дори и на такива места като Мейн стрийт, където от години не е стъпвал член на мотоклуб, особено пък ако е от еднопроцентовите. Явно преди години са създавали много проблеми в претъпканата с барове и кръчми главна улица на Дейтона, вследствие на което собствениците им са били принудени да поставят табели по входовете, че не са желани вътре. Допихме си бирите и тръгнахме към едно място, наречено Tropical Tattoo Studio. Предната вечер, докато обикаляхме баровете по Мейн стрийт, си бях отбелязал Froggy’s Saloon. Това е популярен рокерски бар с жива музика и танцуващи по пилоните мадами. Виждайки ни, че сме там, на месинджъра получих съобщение от Дъг, че ако намери къде да паркира мотора, ще дойде да изпием по една бира. Дъг е американец, който през лятото живее в България. Колекционер е на стари машини, също така запален мотоавантюрист, обиколил почти целия свят върху олдскул мотоциклети, и собственик на един мотокемп, намиращ се в село Идилево, по средата на пътя между Търново и Севлиево. След около час ми писа, че няма места за паркиране и ако искам, може да се видим на следващия ден в татустудиото, където щял да се проведе конкурс за кастъм мотоциклети. Студиото се намираше на 4 – 5 мили от Iron Horse Saloon и го намерихме лесно. Отпред на паркинга се беше събрала шарена тълпа от рокери, които наблюдаваха представянето на мотоциклетите.

Тръгнах да търся Дъг из навалицата и го видях да си чака реда за представянето на някакъв стар Индиан от 40-те години, с който беше дошъл до Дейтона. Той се ухили, като ме видя, пита ме как съм, а после ме запозна с едно момче от България, живеещо в Щатите. Казваше се Григори и се занимава с направата на уникални кастъм байкове. Сетих се веднага за него, тъй като някой беше споделил във Фейсбук репортаж за неговия мотор по някоя от нашите телевизии. Моторът, който той представяше на това изложение, беше изцяло облечен в гравирана естествена кожа, с елегантен силует, изящни детайли и прецизно изработени месингови акценти по двигателя. Достатъчен бе един бегъл поглед, за да се усети, че това е истински уникат, изпъкващ измежду всички останали, представени на шоуто. МАЛКО СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ, ГО ИЗВИКАХА ДА СЕ ЯВИ ОТПРЕД, ЗА ДА СИ ПОЛУЧИ НАГРАДАТА. Огромно беше разочарованието на всички присъстващи, когато му връчиха второ място. За сметка на това Дъг взе наградата за най-добър олдскул Индиан.

Петър СТЕФАНОВ