3 четения

Съставка от рядко срещана гъба намалява резистентността към антибиотици

В гъби се съдържат редица съставки с медицински свойства. Новооткрита съставка, извлечена от рядко срещана гъба, обещава да помогне в борбата срещу резистентността към антибиотици, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ.

Съставката е открита, след като дезактивирани гени в гъбата Doratomyces microsporus били върнати към живота. Много от съдържащите се в гъбите съставки с терапевтичен ефект се произвеждат непрестанно. D. microsporus обаче произвежда само от време на време въпросната съставка – производството й може да бъде прекратено за дълъг период.

„Гъбата може дори да дезактивира съответните части от генома си, ако даден метаболит повече не е нужен – заяви Кристоф Зуц от Университета по ветеринарна медицина във Виена. – Въпросните съставки са класифицирани като тайни.“

Поради тази причина учените подозират, че редица потенциално надеждни съставки остават в спящо състояние, тъй като кодът за синтеза им е скрит сред неактивни гени. Като вкарали валпроева киселина в D. microsporus, учените отключили производството на няколко антимикробни съставки, които са били в спящо състояние. Оказало се, че съставката cPM /cyclo-(L-proline-L-methionine)/ е ефикасна в борбата с нормални щамове на златистия стафилокок и с други негови щамове, които са изградили резистентност към антибиотици. Съставката преди бе открита в морска гъба в студените води край брега на Антарктида. Когато cPM е използвана заедно с ампицилин в борбата с двата щама, патогените са унищожени. „Резистентността бе ограничена дори при използване на по-малки дози ампицилин от обикновено“, заяви ръководителката на екипа Катрин Ричли.

„Валпроевата киселина не е единственият начин да се активират съставки в гъби или други микроорганизми – отбеляза Йозеф Щраус от Университета за природни ресури и науки за живота във Виена. – Възможно е също да накарате бактерия и гъба да израснат заедно. И това води до естествено стимулиране.“

Резултатите от изследването са публикувани във Frontiers in Microbiology.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!