МАЛКО ИЗВЕСТНО Първият мострен панаир у нас е в Горна Оряховица през 1925 г., Пловдив купува правата му през 1932 г. | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

МАЛКО ИЗВЕСТНО Първият мострен панаир у нас е в Горна Оряховица през 1925 г., Пловдив купува правата му през 1932 г.

Публикувана на: 29.07.2016г. 3422 прегледа

МАЛКО ХОРА ЗНАЯТ, ЧЕ НАЧАЛОТО НА ПЪРВИЯ У НАС МОСТРЕН ПАНАИР Е В ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРЕЗ 1922 Г. и оттогава до 1925 г. са били устройвани периодични изложби – през пролетта занаятчийско-индустриални, а през есента – земеделски.

След Първата световна война България е била в тежка стопанска криза, а събитие като мострения панаир е било възможност за преодоляването й. Това е била първоначалната идея на горнооряховчани в лицето на организатора и търговец Стефан Обрешков, бивш кмет на града, а по-късно и председател на Комитета на мострения панаир, Обрешков заедно с кмета на града Димитър Кереков и родолюбиви граждани успяват да подкрепят панаира до 1932 г., когато Пловдив купува правата.

И още нещо интересно. В началото на ХХ век мострените панаири са новост за Балканите, затова малко хора подкрепят първото му издание. Вестник „Зора“ от 26 април 1925 г. пише: „На 26 март в Горна Оряховица се откри първият по рода си мострен панаир в България. Една отлична идея, породена в главите на няколко души начело с кмета на града, да превърнат традиционния Сър пазар в мострен панаир по типа на западноевропейските… След няколко години ще догоним чужденците с по-стара култура и индустриален напредък, намерили начин за обмяна на опит…“. Целта е да се сравнят качествата и цените на стоките.

Златен медал
Златен медал

РАЗЛИЧНИ ЕКСПОНАТИ В ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПАЗЯТ СПОМЕНА ЗА ПЪРВИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ МОСТРЕН ПАНАИР. В колекцията на институцията има вестници, дипломи, бюлетини, снимки, марки, значки, плакати, които разказват за събитието, на което железничарският град е бил домакин.

Сред особено ценните вещи е дипломът „Златен медал“. Отличието е било направено за Първия български мострен панаир в Горна Оряховица и на него се виждат подписите на председателя на Варненската търговско-индустриална камара, министъра на търговията, промишлеността и труда, както и на председателя на панаира. Изображението на диплома е свързано с различни зеленчукови култури, както и с други производствени стоки, които се предлагат от занаятчиите на панаира. Този диплом е бил връчван в периода 26 март – 5 април 1925 г. от Министерството на търговията, промишлеността и труда за трудолюбие и изкуство.

В колекцията на музея има запазен и един „Бюлетин на Мострения панаир от 1925 г.”. Документът представя план на панаира, списък на фирмите, които участват в есенното издание, ръководство за посетителите, както и снимки от изложението. Бюлетинът е дарен от семейства Поликсена и Борис Димови и Стефанка и Димитър Попови от Горна Оряховица.

Един от особено важните източници за това как е бил организиран и проведен панаирът е вестник „Мострен панаир“, който е орган на управлението на панаира. В брой 4 от 3 април 1926 г. е публикуван списък на по-важни фирми – изложители на Пролетния панаир. Сред имената на компаниите има и фирми от Горна Оряховица, като например фирмата на Георги Пеев, която е била за мушамени палта, дружество „Марсилия“ – за керамика, „Ламбринов § Йовчев” – за художествени картини, както и Събирателно дружество „Бутония“ от Велико Търново – за целулозни изделия. Тези изложители са се представили на Пролетния панаир през 1926 г., който започва на 25 март и завършва на 4 април. Във вестника още е посочено, че занаятчиите започват с един павилион и за две години създават няколко „грамадни вече настройки“, които подслоняват около четиристотин фирмени изложители. За успеха на Горнооряховския мострен панаир са били публикувани статии във вестниците „Меркурий“ от 23 септември 1925 г., „Илюстрована седмица“от 4 април 1926 г. и други издания.

НЯКОЛКО СНИМКИ ПРЕДСТАВЯТ УЧАСТНИЦИ В ПАНАИРА, СРЕД КОИТО СА ОБУЩАРСКА КООПЕРАЦИЯ „СОЛИДАРНОСТ“, Българска фабрика за лозови пръскачки „Раеви“. Има запазени фотографии, запечатали завинаги изложители от различни градове, участници и служители от Горнооряховския мострен панаир, има и снимки на павилиони – резбарска и коларска работилница, обущарски еснаф и други.

Панаирът едно време е имал пощенска марка, значка и плакат.

Марката например е на стойност два лева и е с много добро художествено оформление. Тя е единствен по рода си екземпляр в музея и затова е още по-интересна за съвременните колекционери. Има правоъгълна форма, в светлозелен цвят е и е назъбена в краищата. В средата е очертан кръг, а в него осмоъгълник, в който е изобразена младежка глава със стилизирана шапка от орнаменти. По всяка вероятност това изобразява древногръцкия бог Хермес, познат на римляните като Меркурий. В горната страна на марката на тъмнозелен фон в правоъгълник е написано: „Горно-Оряховски мострен панаир“, а между кръга и осмоъгълника „Есененъ 17-27 септемврий – Пролетенъ 26 март до 5 април всяка година“. Останалата част включва различни орнаменти. Тя е използвана за облепване на държавни документи и пощенска кореспонденция. За съжаление, годината на издаване на марката не е известна.

На значката, която също е единствена в колекцията, е изобразен изправен лъв с корона върху български трикольор и с лавров венец от двете страни. В горната част има надпис „Горно-Оряховски Мострен панаир“, а в долната са изобразени сърп, коса, отрязан житен клас, чук, назъбено колело и жезъл с крила и увити около него две змии.

„Плакатите, които съхраняваме в музея, са два вида. Големи са като формат и се различават по изображението, както и по наименованието и вида на панаирите. Те са били пролетни и есенни“, допълва уредникът на музея Теменуга Йорданова. И разказва, че първият плакат има два надписа. Единият е в горната част и гласи: „Голям мострен панаир – Занаятчийско-индустриален, под покровителството на Министерството на търговията, промишлеността и труда в гр. Горна Оряховица“, а в долната част надписът продължава така: „Изложение на занаятчийски индустриални предмети по европейски образец. Сър пазар – продажба едър добитък. С изложба и премиране на породист добитък. Общо народни французки и турски борби, в които победителите получават златни медали и премия 50 000 лева и 50% намаление по българските държавни железници при пътуването и всички улеснения и удобства при големите грижи от общинското управление и комитета по уредбата на панаира“. В дясната част на плаката има жена в българска носия, която държи кръг, в който пише датата на панаира 26 – 29 март 1925 г. Освен биволи, занаятчии, търговци и купувачи, на плаката в лявата част е изобразен и най-силният българин, световен шампион по борба и всесветски борец – Никола Петров.

Вторият плакат е от 15 – 25 септември 1927 г. На него панаирът се нарича „Български мострен панаир“, вече е международен, доказателство за което е латинският надпис, който гласи: „Fiore Bulgare. Gorna – Orechoviza. 15 25 sept. 1927”. Изобразени са мъж в работно облекло и жена в народна носия, които гледат от птичи поглед към Българския мострен панаир, към който се тълпят хора и автомобили. На заден план се виждат и кубетата на първата фабрика за захар в града „Захарни заводи“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!