Силвия и Камен станаха първите, сключили брак в Лапидариума на Археологическия музей

Вместо цветя младоженците пожелаха от гостите книги, които след това дариха на читалището в с. Кестеново

ЛАПИДАРИУМА НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ИЗБРАХА ЗА СВОЕТО СВАТБЕНО ТЪРЖЕСТВО СИЛВИЯ ПЕТКОВА И КАМЕН ГОРАНЧЕВ. В събота те сключиха гражданския си брак на историческото място и станаха първите, които направиха ритуала си до фигурата на Асклепий.

Камен Горанчев е от Велико Търново, Силвия е от Стара Загора. От няколко години двамата живеят във Виена, където той работи като програмист, а тя като ръководител човешки ресурси в частно училище. Срещнали се във Виена точно когато Камен вече чертаел пътя си обратно за България. И понеже са българи, решили и сватбата им да е българска, затова се върнали у дома за един от най-важните си дни.

„Нашият фотограф ни набеляза няколко места, за да ни направи фотосесия, и предния път, когато се върнахме в България, ние се разходихме да види той какво е харесал. Когато влязохме в Лапидариума, останахме без дъх от мястото и веднага решихме, че това е нашата зала за сватбената церемония”, разказва Силвия. Двамата веднага започнали да проучват дали е възможно и как е възможно да си кажат „да” точно на това място. Така се свързали с Регионалния исторически музей, откъдето им казали, че няма никакъв проблем да ги приемат и ще се радват, защото те са първите, които са харесали мястото за сватбеното си тържество. „Видяхме Лапидариума през октомври, когато дори нямаше цветя, а само голи камъни. Сега е още по-красиво с висящите саксии и огромните палми и фикуси. Затова и не сме планирали никакви допълнителни украси”, допълва Камен.

СЛЕД ЛАПИДАРИУМА ТЪРЖЕСТВОТО Е ПРОДЪЛЖИЛО В АРБАНАСИ

където двамата са пожелали част от сватбената церемония да бъде ритуалът, който Силвия гледала в Стара Загора. В него участват петима танцьори – двама танцуват върху тъпани, двама носят 15-метрови бели платна, които в един миг се сливат в едно, както ще се съберат животите на Силвия и Камен. „И едно момиче носи огъня, символ на нашето огнище. Много ми хареса, защото всеки елемент в този ритуал е символичен”, казва Силвия.

Гости от Германия, Австрия, САЩ, Колумбия, Казахстан, Румъния, Финландия, Австралия посрещнали младоженците за сватбата си. Всички те са приятели на Силвия и Камен от техните студентски години. Специално за тях младоженците са направили т.нар. емоционална карта на събитието, която описва всички български ритуали, които се случват на сватбата. Включително какво е кумско надиграване и защо се изпълнява или каква е символиката на родовото хоро. Всички гости са получили от Регионалния исторически музей карти със стоте национални обекта „Опознай България”. Много от приятелите на двамата младоженци все разпитвали за България и споделяли, че искат да я видят, затова и тези карти се сторили на Силвия и Камен прекрасен подарък за тях. Картите са на кирилица, за да може чужденците да разчитат табелите по пътищата на родината ни, но за тяхно улеснение Силвия е решила да направи превод и на английски език.

СИЛВИЯ И КАМЕН СА РЕШИЛИ, ЧЕ НЕ ИСКАТ ЦВЕТЯ, ЗАТОВА СА ПОМОЛИЛИ ГОСТИТЕ СИ ДА НЕ ИМ НОСЯТ БУКЕТИ. За сметка на това са пожелали книги. „Ние и без това ще отпътуваме още на следващия ден и цветята просто ще останат тук и ще увехнат. А неотдавна гледахме репортаж по една телевизия за читалище „Светлина“ в с. Кестеново. Трогна ни историята на читалището и на Юзлем Тефикова, младо момиче, което е решило от нищо да възроди читалището. Тя излезе по телевизията с призив хората да й дарят книги и ни хареса идеята”, обяснява Силвия. И понеже сред гостите на двамата млади има чужденци, които няма как да донесат българска литература, Силвия и Камен се свързали с Юзлем, за да попитат дали чуждоезикова литература й е нужна. Момичето ахнало от изненада, защото признало, че иска от следващата учебна година да започне чуждоезикови курсове в читалището, а в библиотеката изобщо липсвали книги на други езици.

КАМЕН И СИЛВИЯ СА ЗАЕДНО ВЕЧЕ ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА. СРЕЩНАЛА ГИ ВИЕНА, КЪДЕТО ТЕ ЩЕ СЕ ВЪРНАТ СЛЕД СВАТБАТА. Засега не планират други толкова големи промени в живота си, макар че и двамата искрено признават, че родината, семействата и приятелите им липсват. „За мен Виена не беше много осъзнат избор, но така се стекоха обстоятелствата. Аз отидох за малко в Австрия, за една година само, колкото да си довърша образованието. А останах вече седем години. Първата година реших да поработя малко, да видя как е да работиш на чужд език. По едно време исках да се връщам, защото живеех в градче, в което ми беше скучно, но срещнах нея и нещата се подредиха другояче”, разказва Камен, който е завършил компютърни науки в Софийския университет и магистратура в Линц в Австрия.

Силвия е завършила стопанско управление в Манхайм, Германия. Когато пишела дипломната си работа, започнала да подава документи да си търси работа и една от офертите дошла от Виена. Отишла на интервю, градът много й харесал и решила да се премести веднага след като завърши университета.

И понеже германците и австрийците, с които Камен и Силвия контактуват през последните години, не са толкова широко скроени като славяните, двамата признават, че срещите на кафе, просто ей така, им липсват. За да не тъгуват по България, двамата са започнали да танцуват народни хора в клуб, който посещават всеки петък. Докато била в България, Силвия танцувала спортни танци, като студентка започнала да ходи на салса. Когато Камен се появил в живота й, те решили да потърсят хоби, което да харесва и на двамата, и така попаднали на българските народни танци.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА