51 четения

Горнооряховец учи в Пекин заможни китайчета на английски език

Йордан Цвятков преподава в частно училище вече 4 години и няма планове да се връща в България

29-ГОДИШНИЯТ ЙОРДАН ЦВЯТКОВ УЧИ МАЛЧУГАНИ ОТ ЗАМОЖНИ КИТАЙСКИ СЕМЕЙСТВА НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК. От 2012 година той е преподавател в елитно частно училище в Пекин и твърди, че работата му го кара да се чувства удовлетворен от себе си. Горнооряховецът няма планове да се връща в България на този етап, но все още не е решил дали ще остане завинаги в космополитния град. Твърди, че замърсяването и сериозните културни различия са единствените причини за колебанията му, но финансовото обезпечаване, което получава, му дава възможност да води спокоен и независим живот.

Средното си образование Данчо завършва в горнооряховското училище „Атанас Буров”, а след това кандидатства във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Приет е в специалността „Приложна лингвистика с английски и китайски език”, без да е имал допир преди това с китайския език или намерение да посети азиатската страна. Казва, че още от първи курс бил заинтригуван и привлечен от този език и решил да се възползва от възможността да учи една година в Китай, която следването му осигурява. Той обясни, че след успешно завършена трета учебна година всеки студент с китайски език има право да кандидатства, в който университет в Китай пожелае. Правителството на източната страна пък отпуска стипендия, която покрива семестриалната такса и всички разходи на учащия. Данчо имал най-голямо желание да влезе в Пекинския университет по чужди езици и през 2009 година бил приет да учи именно там.

„ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ УНИВЕРСИТЕТ В КИТАЙ, В КОЙТО ИМА ПАРАЛЕЛКА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Много е забавно да чуеш китайци да говорят на нашия език. Справят се добре, но това се дължи на интензивното обучение. Има лектор българин, който на всеки 4 години се сменя”, коментира 29-годишният нашенец.

Той сподели, че когато за първи път пристигнал в Пекин, не се чувствал особено комфортно. „Дойдох с трима колеги от университета, което е от голяма полза в този мегаполис. СТРАННО БЕШЕ, ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО БЯХМЕ УЧИЛИ, ИЗОБЩО НЕ НИ ВЛЕЗЕ В УПОТРЕБА. С местните се разбирахме с жестове, в ресторантите поръчвах едно, а ми носеха друго. Шест месеца бяха нужни, за да се адаптирам и да проговорим на истински китайски”, спомня си Данчо. Сериозен принос за това изиграло засиленото изучаване на езика в университета. И така, докато свикне с новата среда, минала годината, в която можел да остане в източната страна. „Толкова ми хареса да живея в Китай, че не ми се прибираше в България. Животът там е толкова динамичен, че не може да се сравни с този у нас. Хората са виждали всичко и нищо не може да ги изненада – както и да се облечен, каквото и да направиш – няма да ти обърнат внимание, нито да те посочат с пръст”, категоричен е той. След като се завърнал в България, се отдал на последната година от своето следване, но все още се чувствал привлечен от Китай. Ето защо с негова колежка започнали да преглеждат оферти за работа в Пекин и кандидатствали по няколко. Били одобрени от общ работодател, взели виза и пак се върнали там.

В продължение на 6 МЕСЕЦА ДАНЧО ВОДЕЛ ЧАСОВЕТЕ ПО АНГЛИЙСКИ В СРЕДНО УЧИЛИЩЕ В ПРОВИНЦИЯТА ХЪНАН. „Беше истинско предизвикателство да преподавам на ученици. Там класовете са много големи, с по 60 деца. Малчуганите обаче облекчиха работата ми, защото са много дружелюбни и любознателни”, разказа 29-годишният горнооряховец. След като натрупал опит, се върнал в столицата, където си намерил работа в частно училище. Казва, че е много доволен от заплащането, но няма намерение да купи имот. „Апартаментите и къщите тук са много скъпи, а и по-специфичното е, че не може да си купиш имот завинаги. Собствеността става твоя само за 50 години. Тоест един ден децата ти, ако искат да живеят там, също трябва да го платят на държавата”, обясни Данчо. По тази причина той и милиони други китайци живеят на квартира.

Нашенецът ПОДЧЕРТА, ЧЕ КУЛТУРНАТА РАЗЛИКА С БЪЛГАРИЯ Е ОГРОМНА. По неговите думи е нужно да станеш един от тях, за да се чувстваш комфортно. Това обаче е почти невъзможно, той като китайските обичаи и традиции са непонятни за повечето хора. „Не ми харесва това, че те са безкрайно вглъбени в технологиите. Предпочитат да комуникират през телефона, вместо лично. Когато двойка излезе на вечеря в ресторант, през цялото време чатят и почти не си обелват думичка”, разказа Данчо.

ТЕЗИ ОБАЧЕ, КОИТО СЕ РАДВАТ НА ИСТИНСКИ СОЦИАЛЕН ЖИВОТ В КИТАЙ, СА… ПЕНСИОНЕРИТЕ. За разлика от младите, възрастните хора там изпълват дните си с интересни, забавни и полезни преживявания. „Всяка вечер те се събират навсякъде, където има по-голямо отворено пространство, и танцуват. Отделят по няколко часа за валс, танго и други стилове танци. Истински се забавляват и това си личи”, увери той. Сутрин пък пенсионерите окупират т.нар. външни улични фитнес уреди и тренират за здраве и тонус. Според горнооряховеца това е нещото, което би било добре да се приложи в България, вместо старите хора да бъдат изолирани от обществения живот.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!