2 четения

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ! 104 години празнува дядо Митьо Аврамов от Костел

Сред най-близките си хора, добри приятели и съселяни дядо Митьо Аврамов от еленското село Костел празнува на 1 август 104-тия си рожден ден. Столетникът е най-старият жител на общината и заслужено бе уважен с поздравителен адрес от кмета инж. Дилян Млъзев и председателя на Общинския съвет Стоян Златев, а също и с подарък – икона на светите равноапостоли Константин и Елена. Трогнат, рожденикът целуна ликовете на светците и духна свещичките на празничната торта.

„Хайде, дядо, усмихни се!“ – подканиха го внуците за семейната снимка. А старецът, пестелив на думи при тържествени случаи, отсече: „По-важното е, че днес сред вас сърцето ми се смее!“

Столетникът живее сам в малката си къща и сега не може да се нарадва на своите хора, дошли за рождения му ден – сина Сава, внуците Борис и Димитър, правнуците Кристиян, Анна и Сияна. Семейството на Димитър, който носи неговото име, пристигна чак от Германия и ще е покрай него за по-дълго време. Внукът е наел и жена от съседното село да помага и наглежда дядо му.

Макар и на тази възраст, жилавият балканджия е на крака. Не иска да се залежава и все щъка из двора. Постоянна компания са му двете кучета пазачи, които гледа от малки. Има си и десетина кокошчици и негова грижа е, преди да ги затвори вечер, да събере яйцата.

За дядо Митьо най-очаквани са четвъртъците от седмицата. Тогава братовчед му Кънчо с брат си не пропускат да дойдат при стареца на раздумка и редят спомени за миналото, войната и нерадостното детство. Най-бедно в Костел било неговото семейство. Баща му се завърнал от гурбет в Америка, но войната покосила младия мъж при Каймакчалан и оставил вдовица с две невръстни деца. Парите едва стигали за прехрана, а малкият Димитър искал да учи занаят в училището за сираци от войните във Варна. Помогнал му адвокат Аврам Топалов от Костел, като написал писмо до министъра на образованието, и момчето било прието по изключение.

„Нашият столетник е първият капиталист в Костел“ – подхвърля шеговито неговият съселянин Иван и сочи мястото в центъра, където била обущарницата на Димитър Аврамов, прочул се из района навремето като ненадминат майстор. С национализацията загубил всичко и за да оцелее, се преселил в Сливен. До времето за пенсия правил обувките на войниците от танковата бригада. После със съпругата си се върнали на село да карат спокойни старини. Заедно дочакаха столетието му и 75 години съвместен живот, но преди две лета голямата любов на живота му си отиде от този свят. Старецът не може да прежали своята Дона, и днес тъгува по нея, а самотата му тежи.

Рожденикът няма рецепта за дълголетие, но препоръчва на всеки да води подреден живот, в който работата да е в повече. Самият той допреди 5 – 6 години си гледал прасенце и събирал мед от три кошера. Доскоро с братовчеда и ракийца варял, от която все още се намира за празник като днешния.

Мария СИМЕОНОВА

Снимка Петър ДИМОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *