Дебелчани правят завод за 50 млн. лв. в Курск

Институтът по керамично и пътно машиностроене работи и по проект за Йордания

нов керамичен завод край курск проектира и оборудва ИнститутЪТ по керамично и пътно машиностроене в дебелец, разкри специално за „Борба“ неговият директор инж. Тодорка Лепкова. Предприятието, което се реализира с пари на руската държава, е с капацитет от 45 млн. тухли годишно. Целият завод ще струва около 25 млн. евро, а финансирането се одобрява лично от Владимир Путин по Програмата за регионални инвестиции, която наподобява еврофондовете.

Институтът в Дебелец прави целия проект на завода, дава технологията и доставя оборудването. „Повечето машини са наши и ще бъде съоръжен с тях. Част от инвестицията е и частна, но в Русия държавата си партнира с частния бизнес и действат заедно. Фирмата, с която си партнираме за завода, е „Промстрой 1“. В момента им подготвяме всички спецификации. Заводът за тухли ще е на площ от 15 дка“, обясни шефката. За пръв път на руснаците ще се представи за внедряване и новата разработка на учените от Дебелец, която позволява глината да се изпича много по-бързо и така се пести енергия. „Ние наричаме нашата добавка „глиногоривка“. Вече сме я патентовали. Включва отпадъчни нефтопродукти и биокатран, който се извлича от тютюна. Субстанцията се

смесва с глината, а идеята е да изгори в нея и да повиши калориите. От 1 кг от нашето вещество калориите, които се постигат, са до 80 хил., докато в газа са 8 – 19 хил. Постигат се големи икономии“, разказа инж. Лепкова.

ОСВЕН ЗАВОДА В КУРСК ЕКИПЪТ ОТ ДЕБЕЛЕЦ РАБОТИ И ПО ПРОЕКТ В ЙОРДАНИЯ, КАКТО И ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД ВОЙНАТА В АФГАНИСТАН НА НЯКОЛКО ПРЕДПРИЯТИЯ, които също са с тяхна технология и оборудване. Институтът в Дебелец е една от малкото останали научноизследователски институции у нас. Звеното възниква като База за техническо развитие през 1963 г., а през 1983 г. е преобразувано в институт, занимаващ се с проектиране и оборудване на цели заводи”, разказа инж. Тодорка Лепкова. 21 години вече тя е директор и собственик на института, който се е кооперирал с руския институт „НИИстроммаш” ООД.

Научноизследователското звено в Дебелец е замислено като българска компания, работеща по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

„Работеше се по т.нар „бартери”. Ние например получавахме танкер петрол от СССР, срещу което правехме и оборудвахме завод там”, обяснява Лепкова.

За своята повече от 50-годишна история Институтът по керамично и пътно машиностроене е създал 32 завода за тухли, включително и с капацитет по 60 – 80 млн. бройки годишно, по целия свят. Най-много са предприятията, дело на българи, в бившия СССР, Куба, Афганистан, Ирак, Монголия, Виетнам, Македония, Танзания и т.н.

Стилян НАЙДЕНОВ

Снимка авторът