ПАМЕТ. Никола Петров – голямата гордост на Горна Оряховица

БОГАТ АРХИВ ОТ СНИМКИ И ДОКУМЕНТИ, ПОСВЕТЕНИ НА НИКОЛА ПЕТРОВ, КОЙТО ОСТАВА В ИСТОРИЯТА КАТО НАЙ-СИЛНИЯ ЧОВЕК НА XIX В., съхранява във фонда си музеят в Горна Оряховица. Цялото това наследство е дарено на институцията от дъщерята на бореца Николина Петрова. Една визитна картичка, една пощенска картичка, която е и първият опит за цветно изображение, много снимки и документи, в които Никола Петров е разказвал личните си идеи, дори и политически възгледи, са събрани в този фонд.

„Ще започна с пощенската картичка, която е издадена през 1900 г. Тя е много ценна не само защото на нея е изобразен световният шампион по борба Никола Петров, а и защото е първият местен опит за издаване на „цветна“ пощенска картичка. Като казвам цветна, имам предвид, че е допълнително оцветена“, разказва уредникът Теменуга Йорданова и допълва, че борецът е нарисуван с медали и с трикольорна лента.

По-късно двама фотографи от Горна Оряховица – Иван Захариев и Димитър Иванов, подготвят серия от пощенски картички, посветени на Никола Петров. На една от тях шампионът е представен като радетел на спортното движение в Горна Оряховица, както и страстта му към лова и природата. Според запазените документи е известно, че Никола Петров активно е участвал в живота на ловно дружество „Сокол“.

Музеят пази картичка, изпратена на 20 октомври 1907 г. от Лондон с автограф на бореца. И още една, на която се вижда, че Никола Петров си е бил у дома на 6 септември 1910 г. на официалното откриване на паметника на Георги Измирлиев. Световният шампион по борба ясно се откроява в публиката. От илюстрована картичка, направена от Иван Захариев, който е първият фотограф на града, се вижда Никола Петров, този път в ловна дружина с Ото Хорейши през есента на 1913 г. Ловните снимки предизвикват голям интерес и през 1914 г. е отпечатана нова пощенска картичка, в която Никола Петров присъства в обкръжението на свои приятели и братя по оръжие. Снимката е направена в местността Делвата, където река Росица се влива в Янтра, един от любимите райони за лов на горнооряховските авджии.

Историята казва, че през 1921 г. е открита първата школа по борба в София и световният шампион лично тренира и обучава за кратко млади борци. За съжаление, той не е успял да развие докрай идеята си за мрежа от спортни центрове в цялата страна. Но пък щедро е подпомагал благотворителни дружества и е раздавал захар и брашно на сиромасите.

Като благодарност и от гордост горнооряховчани поставят лика на шампиона на плакат, който посреща гостите на Пролетния мострен панаир, проведен в периода 26 – 29 март 1925 г. Плакатът също е запазен в архива на музея, както и една напълно автентична визитна картичка на бореца, на която е изписано „Никола Петров, всесветски борец. България“.

СВЕТОВНИЯТ ШАМПИОН ПО БОРБА Е ГОВОРЕЛ СЕДЕМ ЕЗИКА, СВИРИЛ Е НА ПИАНО, КИТАРА И МАНДОЛИНА. Велик спортист, общественик и патриот, винаги желан гост на всяко светско парти. Никола Петров е роден на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица. Първоначално работи като градинар в Браила, където през 1895 г. започва спортната си кариера под ръководството на френския борец Дублие. Цилиндърът, пелерината и стилният бастун са сред неизменните аксесоари на винаги елегантния и облечен по последна европейска мода шампион. Сверявал времето си с изискан златен часовник, гравиран с лъв на капака.

Никола Петров постига големи успехи в борбата в Англия, Белгия, Италия, Австро-Унгария, Русия, през 1898 г. става шампион на САЩ, през 1899 г. е европейски шампион във Виена, а през 1900 г. на световното изложение в Париж е обявен за Световен шампион – най-силният човек на ХХ век.

Заради богатата му езикова култура са го ползвали като военен преводач през Първата световна война. И пак тогава със собствени средства той разкрива на гара Горна Оряховица подкрепителен пункт за пристигащите от фронта войници. През 1909 г. финансира обществени начинания в града и за благодарност е обявен за почетен член на гимнастическо дружество „Юнак“ в Г. Оряховица, на което подарява своите гимнастически уреди. През същата година печели купата на турнира в Линц на Дунав.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *