1712 четения

„Рождество Христово” – църквата, която специалистите наричат енциклопедия

„Колелото на живота” в храма е първият подобен стенопис на Балканите

„РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО“ СИ ОСТАВА НАЙ-ПОПУЛЯРНАТА ЦЪРКВА В АРБАНАСИ. И за нея определението „уникална“ важи с пълна сила заради невероятно красивите стенописи, сред които е и „Колелото на живота”, а и заради архитектурата. Това е църквата, в която някога арбанасчани са можели да седнат по празници и да ядат и пият в памет на своите починали близки. Това е и църквата на д-р Пламен Събев, уредник в отдел „Християнско изкуство“ на Регионалния исторически музей“, който от години изследва стенописите в галерията и разкрива концепции и идеи за тях, разчита надписи.

ТАМ ТОЙ ОТКРИ И ЕДИНСТВЕНИЯ ПО РОДА СИ СТЕНОПИС „РАЗКАЯНИЕ И ОБЕСВАНЕ НА ЮДА ИСКАРИОТСКИ“. Стенописът е от темите, в които се разказва за Страстната седмица. Това, което грабнало вниманието на експерта, е не толкова сцената или стилът й на изработване, а фактът, че в нея има един битов елемент – табличка за подреждане на монети. Тя била толкова нестандартна, че Пламен Събев се заровил в снимки, документи и писания, за да търси подобни стенописни платна в други църкви в България и по света. Вече 10 г. той не е открил аналог на сцената „Разкаяние и обесване на Юда Искариотски”, която може да бъде видяна само в църквите

„Колелото на живота”
„Колелото на живота”

„Рождество Христово” и „Св. Атанасий” и в манастира „Успение Богородично” в Арбанаси.

„От Евангелието знаем, че тази сцена разказва за разкаянието на Юда. Той взима 30-те сребърника и отива в храма при евреите, с които предварително се е уговорил за предателството, и казва: „Разкайвам се, защото предадох невинна кръв” и захвърля сребърниците. А те му казали: „Що ни е грижа, ти му мисли”. В сцената обаче монетите не са захвърлени, така както е според Евангелието, а са подредени в такава табличка. В стенописа тя е поставена на маса между Юда и първосвещениците”, разказва д-р Събев.

ЦЪРКВАТА СЪЩЕСТВУВА ОЩЕ ПРЕЗ 1597 Г. КАТО СКРОМЕН МАЛЪК НАОС, В КОЙТО СЕ ПОЯВЯВА И РАНЕН СТЕНОПИСЕН СЛОЙ, който вече е много порутен и зле запазен. През 1681 г. храмът е бил стенописван отново.

17 ктиторски надписа, предимно от XVII век, разпилени във всички части на църквата, датират нейното изграждане и стенописване. Има такива надписи в галерията, в параклиса, в женското отделение, очевидно е имало огромна маса от поклонници и почитатели, които са дарявали средства за църквата.

„Параклисът е изграден през 1632 г. и е посветен на св. Йоан Кръстител. Към него има преддверие, в което са изписани сцени с житието и мъченичеството на св. Йоан Кръстител. После, през 1638 г., е живописан т.нар. нартекс, или женско отделение, и в него е работил съвсем различен екип от зографи“, обяснява д-р Събев. Преустройството на църквата е продължило със затварянето на галерията от север и запад и така се е получил дългият коридор, където е прочутият стенопис „Колелото на живота” и където са уникалните дървени обтегачи с надписи. Стенописването на тази галерия продължава от 1632 до 1649 г. ЦЯЛАТА ГАЛЕРИЯ Е ИЗПИСАНА СПОРЕД ФАЗИТЕ НА ЦЪРКОВНИЯ КАЛЕНДАР. А той започва на 1 септември. Август е краят на годината и затова сцените за този месец се намират в края на галерията. Краят е белязан с отрязването на главата на Йоан Кръстител. „Църковният календар е адаптиран с народния Rojdestvo Hristovo (2)календар. Идеята на зографа и може би на ктиторите е била да се следва църковният календар. В него има периоди на пости, има и празници. Сцените са разположени така, че да подсказват на хората какво предстои, и затова точно в галерията са били сложени масите и скамейките, на които хората са сядали, за да почетат починалите си роднини с хляб и вино. Това изобщо не е нетипично за църквите, затова и е толкова интересно за нас, изследователите. Странна смесица от сакралност е това място и в същото време е отворено. И за да не се нарушава тайнството, литургиите са се извършвали в наоса. Наосът е вътрешността на храма и в превод от гръцки тази дума означава „присъствам“, разказва Пламен Събев.

„КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА” Е ГОЛЯМАТА ГОРДОСТ НА ТАЗИ ЦЪРКВА И ЕКСКУРЗОВОДИТЕ НЕ ПРОПУСКАТ ДА РАЗКАЗВАТ ЗА НЕГО НА ТУРИСТИТЕ. Това „Колело на живота” се оказва първото на Балканите, няма по-ранно изображение. „Колелото на живота” се появява в „Рождество Христово“ през 1632 г. Захарий Зограф, който рисува колелото в Преображенския манастир, се вдъхновява от арбанашкото.

„РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО“ ЗАПОЧВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ КАТО ЕНОРИЙСКИ ХРАМ, СЛЕД ТОВА СЕ ПРЕВРЪЩА В МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКС, КОЙТО Е КОПИЕ НА ВИТЛЕЕМСКИЯ ХРАМ. Вероятно и затова носи името „Рождество Христово“, което прави арбанашката църква още по-важна, защото рядко има църкви, кръщавани с това име. Вероятно и заради това Витлеемската звезда или Звездата на Давид посреща всеки, който влиза в храма, макар че звездата с шест лъча е повече характерна за синагогите. В тази църква се намират и Rojdestvo Hristovo (5)образите на 12 древногръцки философи, които красят едната стена на притвора. И там са Питагор, Солон, Омир, Аристотел, Гален, Плутарх, Платон… Сред тях е нарисувана дори и пророчицата Сибила. Философите присъстват в стенописите само на още едно място в България – в трапезарията на Бачковския манастир.

Във втората половина на XVII в. църквата става Митрополитска резиденция. Всъщност точно в този период църквата разцъфтява и в нея се появяват разкошните стенописи, които нямат аналог с други църкви от същия период. Заради сложната иконографска програма тази църква е наречена от специалистите църква енциклопедия.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!